Надпревара във въоръжаването оковава Европа

Пропагандната офанзива срещу "руската агресия", дирижирана от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, цели да предизвика нова въоръжена надпревара и да окове Европа в стратегическо противопоставяне между САЩ и Русия, пише сайтът workerspower.co.uk, чийто анализ публикуваме с минимални съкращения.

След 15 години военни действия в Афганистан, шефове на НАТО дадоха знак, че нямат намерение да се отдадат на почивка и да оставят меча заради ралото.

Екзистенциалната руска заплаха за европейския ред и стабилност призова политиците да се развихрят в разходите си за оръжия и разполагането на войски по източните граници на Европа.

Претекстът за това е гражданската война в Украйна, продължаваща вече година, която е представена като акт на гола руска агресия.

Това се случва въпреки факта, че конфликтът безспорно е причинен от опита на западните империалисти да приплъзнат тази злочеста страна в своята орбита чрез "цветна революция", с помощта на финансирани от САЩ и Германия неправителствени организации и техните разклонения.

"Революцията" в действителност бе преврат, който свали от власт избрания про-руски президент и замени неговия режим с нов, подбран от американския помощник държавен секретар по европейските и евроазиатските въпроси Виктория Нюланд. Далеч от набедената си люпилня в Кремъл, конфликтът в Украйна се излюпили в Белия дом и Пентагона, а Берлин осигури демократичното лустро на "европейската демокрация".

Сценарият според НАТО е прост. "Малките зелени човечета" на Путин са на път да се промъкнат в държави от Източна Европа - от Черно море до Балтийско море. Наличието на големи групи етнически руснаци в тези държави очевидно осигурява претекст за руска инвазия и тези малцинства трябва да се разглеждат с най-голямо подозрение.

Върховният командващ на НАТО, американският генерал Филип Брийдлов, планира разполагане на оръжия и сили по границите на Русия, като основната част ще бъде разположена в Полша и готова да се мобилизира в даден момент.

В потвърждение на намерението си, силите на НАТО в САЩ, Великобритания, Холандия и други страни организираха провокативен военен парад през Нарва, Естония, само на няколко метра от руските гранични пунктове.

Не е случайно, че в град Нарва има 87% рускоговорящо население, както и че 37% от жителите му са руски граждани. Това е най-източният град в Естония, само на 85 километра от Санкт Петербург.

Новата стратегия на НАТО

На срещата на върха на НАТО през септември 2014 г. в Нюпорт, Южен Уелс, бе подхвърлена една нова стратегия на "студена война". Това бе последвано от среща на министрите на отбраната на НАТО през февруари 2015 г., която създаде координиращо звено за отгвор от страна на силите на НАТО.

Акцията първоначално ще включва 5000 войници, подкрепени от военновъздушните и морските сили и частите за специални операции. Две допълнителни бригади ще бъдат в готовност да се включат. Общо засиленото присъствие на НАТО за отговор на ситуацията в Украйна ще възлезе на около 30 000 войници.

Привидната цел на този маскарад е да възпре предполагаемата заплаха от Русия. Броят на маневрите по източния фланг на най-големия в света военен съюз се е увеличил с повече от 3000 въздушни полети през 2014 г. в сравнение с едва 200 от страна на Русия.

В реч пред политическите лидери на НАТО през септември миналата година, Дейвид Камерън сравни Путин с Хитлер: "Рискуваме повтаряне на грешките, направени в Мюнхен през '38. Не можем да знаем какво ще се случи по-нататък. Този път не можем да се съгласим с претенциите на Путин. Той вече превзе Крим и ние не можем да му позволи да вземе цялата страна".

Майкъл Фалън, министър на отбраната на Великобритания, заяви, че има "реална и непосредствена опасност" Путин да започне кампания за дестабилизиране на балтийските държави. Следователно НАТО трябва да бъде готов да отблъсне руската агресия "независимо от нейната форма".

Парад на висши военни фигури започна да се търкаля в медиите, за да предупреди за опасностите, пред които "ние" се изправяме. Генералите обаче не са склонни да говорят за мирни перспективи. Така заместник върховният командващ на НАТО, генерал сър Ейдриън Брадшоу, твърди, че в "ерата на постоянна конкуренция с Русия" последната представлява "явна екзистенциална заплаха за цялото ни съществуване".

Командирът на ескадрила Андрю Ламбърт заяви пред "Дейли Мейл", че Кралските военновъздушни сили вероятно ще бъдат приведени в пълна бойна готовност в случай на руско нападение. Сър Майкъл Грейдън, бивш началник на щаба на военновъздушните сили, смята, че "ние повече или по-малко разчитаме на тяхната милост".

Всеки заслужаващ доверие журналист, разбира се, трябва да отхвърли тези нелепи твърдения и хиперболизации на хора, които все още мислят, че се борят срещу СССР. И все пак Би Би Си, Ченъл 4, Дейли Мейл, Таймс, Економист, Гардиан и Индипендънт като папагал повтарят тази сюжетна линия без колебание.

Това е абсолютно единодушно пропагандиране на войната, което показва, че е извършена по-сериозна и съществена промяна в политиката на западния империалистически блок.

Новата биполярност

Финансовата криза от 2008 г. и дългосрочната рецесия след това промениха икономическия баланс на световните сили срещу САЩ и Европейския съюз. В резултат на това сега сме свидетели на един дълъг поход към конфликт между двете истински суперсили: САЩ и Китай. Въпреки това, досегашната доминираща в световен мащаб икономическа и военна мощ на САЩ започва да отслабва и нейните управници го знаят.

Динамиката на Китай задължи САЩ да обяви Югоизточна Азия за своя стратегическа приоритетна област и я нарече "опорна точка към Азия". Военните бази в Южна Корея, Тайван, Филипините, Индонезия и Малайзия вече са по-внимателно поддържани от всякога. Япония е насърчавана да обнови своята военна мощ и да приеме по-агресивна позиция.

В отговор, президентът на Китай Си Дзинпин обяви стратегическа промяна на курса през ноември 2014 г. Китай вече не смята отношенията си със Съединените щати и Европа за приоритет. Тази позиция ще бъде заменена от нова ориентация към държавите членки на БРИКС, особено към Русия, както и към съседните азиатски страни и Африка.

В момент, когато Русия е в застой заради западните икономически санкции и спада в цените на петрола, "проектиран" от американския съюзник Саудитска Арабия, Китай е сключил няколко гигантски енергийни договори с руските държавни компании Газпром и Роснефт. С течение на времето те могат да компенсират застрашения от загуби износ за Европа. Двете страни изграждат два нови газопровода заедно и нарасналото използване на юана в двустранната търговия може да стабилизира рублата.

Ако Китай остане дългосрочен съперник на САЩ за господството над световната икономика през 21 век, тогава Русия ще  бъде тяхната краткосрочна пречка за запазването на хегемонията в ключови области като Европа, Централна Азия и Близкия Изток. Когато Русия се възстанови от своето изтощение в ръцете на Елцин и западния империализъм през 1990 г., и изплува при управлението на Путин като нова имперска сила, тя наследи някои активи, останали от Съветския съюз. Сред тях бяха ядреното оръжие и правото на вето в Съвета за сигурност на ООН, както и стратегическите си съюзници в Близкия Изток.

Чрез своите съюзи със Сирия и Иран, а по-късно и с Ирак, Русия представлява сериозно препятствие за американската хегемония над Близкия Изток. Военната мощ на Русия, правото й на вето в ООН и ядрените й способности я правят най-силния регионален военен опонент на империята САЩ. Промяната в относителния баланс на военната сила в региона дори провокира търкания сред най-старите съюзници на САЩ: Саудитска Арабия, Израел и Египет.

Основният враг

Въпреки това, най-голямата световна супер сила все още може да наложи волята си на своите съюзници в НАТО и Организация на договора от Югоизточна Азия (СЕАТО). Това дава по-голяма възможност на САЩ да се намеси в световен мащаб, отколкото която и да е друга военна сила. Освен това е доказано, че те умело успяват да въвлекат своите съюзници в своите конфликти, дори и срещу собствените им интереси, като с Германия и Япония, които съответно имат добри причини да преследват тесни икономически връзки с Русия и Китай.

Криворазбраният характер на американския разказ за "руската заплаха" се разкри в скорошно интервю, дадено от президента на САЩ Барак Обама, в което той твърди, че "Ние нямаме равна на нас държава, която ще ни атакува или победи. Най-близкото, което имаме, очевидно, е Русия, с ядрения си арсенал, но като цяло те не могат да проектират световния път, както ние можем. Китай също не може. Ние харчим повече за нашите военни, отколкото следващите 10 страни, взети заедно".

И във всеки случай, като каза Обама в годишната си реч през януари: "Русия е изолирана с нейната дрипава икономика" заради санкциите.

Той е прав. Русия, като много по-слаба империалистическа сила, остава на милостта на американското влияние върху световните пазари, но не се отказва от амбициите си за евразийските територии. Русия не се стреми да доминира или завладее Европа (а и не може), но може да се съюзи с ръководения от Германия Европейски съюз на запад, както и да изгради връзки с икономическия център Китай на изток.

Или поне така беше до скоро. Възпирането на надигащата се отново Русия и обуздаването на германските апетити за търговски и инвестиционни пролуки на изток през Русия са истинските движещи сили, които накараха САЩ да се намери в Украйна. Това стои и зад политиката за съживяване на НАТО като инструмент от Студената война, необходим да "защити" Европа.

Разбира се, съюзниците на САЩ имат свой собствен дневен ред и затова не винаги охотно приемат политики, чиито последствия за тях биха били по-неприятни, отколкото биха били за САЩ. Както посочва президентът Обама: "От време на време се налага да извиваме ръцете на страни, които не биха желали да направят това, от което ние се нуждаем, за да бъде то свършено. Ако не беше икономическото и дипломатическото, а в някои случаи и военното превъзходство, което имахме, без тази доза реализъм, ние нямаше да можем да постигнем нищо".

Ако агресивното говорене от страна на САЩ и НАТО не престане, то може да доведе до още регионални войни като тези в Украйна, Ирак и Сирия днес. Може в крайна сметка да доведе и до световна война, в която големите сили ще бъдат въвлечени  в защита на своите собствени регионални съюзници и пълномощници.