Защо изобщо реформаторите влязоха във властта?

Драмата в една партия с влияние концентрирано в синята зона за паркиране в София, се превърна в основна точка от дневния ред на обществото. Най-вече с усилията, които полага, втренчена в собственото си оцеляване. Дали представителите на ДСБ и останалите във властта реформатори, които положиха толкова сериозни усилия да обясняват всяка своя въздишка в последно време се замислят, „това ли е на времето голямото вълнение“, както питаше разочарованият Пеньо Пенев.

Не се ли усещат, че ако непрекъснато занимават всички със собствените си проблеми, интересът към тях ще бъде като при махленски скандал – в началото е любопитно, но скоро започва да втръсва.  Да бяха вложили поне част от прахосаната енергия в простото обяснение на същността на съдебната реформа, която целяха. Вместо да направят това, вдигнаха удобния лозунг „Не подценявайте хората, те разбират всичко“ и драмата им остана чужда за обикновения човек. Сметнаха, че който трябва да знае какво искат, знае. Толкова. И сега първите думи на предложената от Борисов за нов министър на правосъдието Екатерина Захариева бяха: "Разговорът за съдебната реформа трябва да се върне на експертно ниво". Значи хората отново няма да разберат нищо. Иначе не е лошо темата да бъде на експертно ниво, защото видяхме какво се случи, когато излезе на политическо. Подалият оставка Христо Иванов стана икона за протестърите. Петър Москов си намери клинична пътека, по която да остане здравен министър – имал да си довършва реформата. А Радан Кънев и компания се върнаха към естественото си състояние на гръмогласна опозиция в предбойкотно състояние. Медиите са с фокусирали в дясната драма и попиват всяка сричка, долетяла оттам. Някой пита ли се, дали хората ги вълнува всичко това. Колко са тези, които са се въртели в леглото с въпроса, кой хакна електронната поща на Кунева?   

Политическата класа дава храна на медиите, а те се отблагодаряват с пресъздаването на някакъв вълнуващ политически живот. Политици и медии си вдъхват живот, долепили дефибрилатор един в друг.

Единствено важно е, какво се случва и говори между метростанциите "Сердика" и "Софийски университет". Всичко останало е екзотика, магарешки истории, въобще някакъв тежък провинциализъм. Средновековната мизерия между София и морето, Дунава и Родопите дори не е фон, да не говорим за фокус. Важно е с какво точно от ДСБ ще замерят Петър Москов – с камък или дърво. Берковица, Лясковец и Провадия тръпнат в очакване. 

Реформаторите избягаха от основния въпрос. Той не е дали да останем или да напуснем. Стигнеш ли до този въпрос, ти вече си изгубил. Истинският въпрос е, защо въобще влязоха в управляващата коалиция преди година. Осъзнават ли, че това бе грешка и колко загуби понесоха и тепърва ще понасят от нея. Колко качествени привърженици ги напуснаха, вместо за година да се изградят като силна опозиция – нещо немислимо в абсурдното разкрачено положение, което са заели. Наивно е да обясняват, че са опитали да променят системата отвътре. Обичат да повтарят, че избирателите са ги пратили там. Да, пратиха ги в парламента, но не и в правителството на Борисов. Премиерът трудно прикрива отегчението си от всичко това. Очевидно е, че нито съдбата на съдебната реформа го е вълнувала особено, нито пък реформата на „любимеца му“ Москов. Борисов е прагматик и е убеден, че по-голяма стойност има направеното, които населението може да види и пипне. В съдебната система ленти не се режат, а здравето…то си е най-вече Божа работа. Сега просветният министър Танев може да въздъхне с облекчение, след като вътрешният му душманин Радан Кънев вече не трови дните му. И да включи към авангардните си идеи за образователна реформа нови учебници по политология, защото тази наука бе обърната с краката нагоре и здраво раздрусана. Накрая ще се окаже, че Христо Смирненски е бил поредният шарлатанин - вече сто години ни пробутва неговата добре опакована "Приказка за стълбата", а тя въобще не действа.

Накрая и казанджиите-ракиджии се заканиха да направят партия. По-добре да не го правят, ако искат да бъдат симпатични някому. Нямат опит в партийните битки. Ще им инфилтрират някой въздържател в ръководството и всичко ще свърши…