Трифонов: Пазарът ни е като разграден двор

Публикувана: 3 Февруари, 2016 08:03
2 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2406
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Едва 15% от плодовете и зеленчуците на българския пазар са местно производство. За съжаление, 85% са внос. В същото време близо половината от стоката, която произвеждаме не стига до българската трапеза, а се изнася. Несъмнено само тези данни показват, че съществуват сериозни проблеми в сектора. Какви са те и как могат да бъдат решени? Отговор на тези въпроси за читателите на Факти.бг даде Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите в България.

 

- Господин Трифонов, какви са проблемите в бранша по отношение на търговия с плодове и зеленчуци и основно на големите хранителни вериги ли се разчита?

- Много са проблемите. Но винаги изтъквам един на първо място и това е организацията на пазара с пресни плодове и зеленчуци. България в много нисък процент е хармонизирала поднормативната си база за организация на пазара с пресни плодове и зеленчуци с европейската. Нашият пазар по-скоро може да се определи като разграден двор, отколкото като организиран пазар. Един пример е, че който и камион да дойде с наша стока на дадено тържище формално може би е минал контрол за качеството, но никой не го спира. Отваря си вратите и излиза с тази стока на пазара. Това никъде го няма. Винаги давам за пример тържището в Солун. Отиваш и за да си отвориш вратите ти искат 11 документа.

Така че на първо място поставям винаги организацията на пазара. Това е основният проблем. Оттам мисля, че следват няколко други проблеми - много ниска степен на организираност на производството и един от най-ниско подпомаганите браншове. Само през 2015 г. имаме някакъв ръст на помощта.

Отново излизаме с претенциите, че трябва да станем приоритетен бранш, както е било столетия в България. Наистина донякъде няма никаква логика и резон да имаме 85% внос на плодове и зеленчуци и само 15% местни.

Трябва да кажа също, че може би в този екип на Министерство на земеделието за пръв път се водят преговори. Срещаме известно разбиране и се надяваме, че ще решим проблемите, но това което е направено категорично не е достатъчно.

- До каква степен търговските вериги могат да помогнат за зеленчуко- и плодо-производството?

- Много могат да помогнат и аз се надявам и на сайта Градинария, защото купувачът (търговецът) в супермаркета е изключително претоварен. И той също се опитва да си достави стоката по възможно най-добрия начин. Не му се занимава например с 10 производители, които да му доставят по 1/10 от три тона домати. От тази гл.т. ние ги затрудняваме. Качеството също започва да има голямо значение. Ако супермаркетните вериги се отворят по-широко към нашата продукция, още тази година (както и 2015 г. също се получи), българската продукция ще бъде недостатъчна.

- Какво става с износа? Сайтът Градинария има и румънски език. Румъния ли е и най-големият и най-близък пазар за износ?

- Най-големият експорт, за съжаление, неофициален, е за Румъния. За Румъния, от експортно пригодните продукти, на първо място са черешите, на второ – прасковите, на трето – корнишони. През 2015 г. за първи път беше изкупено много голямо количество от българската продукция зеле. Сделките се извършиха на два пъти по-висока цена от румънските търговци. Румъния се оказа, че консумира огромни количества зеле. Това е причината, поради която искаме да направим пълен достъп до сайта Градинария на румънските търговци. Имаме контакти там.

Супермаркетните вериги в Румъния правят доставките си по различен начин от българските. Там всичко е електронно и се избира по направените по електронен път оферти. Там не може да направиш оферта по телефона. Непременно се прави по електронен път и изборът е много по-обективен и съответно корупцията е много по-ниска.

- През последните години стана модерно да се купува био продукция. Какъв процент от българските плодове и зеленчуци са био?

- Повече като че ли био има в зеленчуците, тъй като са едногодишни култури и можеш лесно едногодишната култура да я сертифицираш като биопродукция. Мисля, че биопродуктите спрямо общата продукция, са между 10% и 15% при плодовете и зеленчуците. Но между впрочем в ЕС преди пет години биоплодовете и зеленчуците бяха също около 15% от общата продукция на оборота на плодове и зеленчуци. В последните години в развитите държави има значителен ръст. Например, в Норвегия е 30%, Германия разполага с 2 специализирани сертифицирани супермаркетни вериги за био продукти и със специализирани пазари за продажба на биопродукти. Във ФРГ делът на тази продукция е някъде около 30%.

- Как може да се спре износът на биопродукти с цел консервиране?

- Това не може да се спре. Всеки производител има за цел да си продаде стоката. Италианците, например са най-големите купувачи на биотвърда пшеница в България. Като има пазар там, там продава.

Сега имаме две производства на биосокове от череши, от арония. Това са изключително ценни продукти.

- Как може да се ограничи производството и насажденията с рапица, защото те изтощават почвата?

- Да, и не може да я изчистите след това. Чист плевел. Но да не забравяме, че производството е свързано с една голяма цел на Европа – промяната 2020. През 2020 г. всички горива, които се реализират в ЕС трябва да съдържат 20% биосъставка – било био дизел, било биобензин. Имайки предвид тази предпоставка, наистина ще е много трудно.

- ГМО имаме ли в България?

- Надявам се, че нямаме. Аз съм между хората, които са противници на ГМО. Голям привърженик съм да я запазим чиста.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Елин Топузаков
Старши треньорът на Левски коментира загубата в дербито от 16-ия кръг на Първа лига срещу Лудогорец с 1:2.
Продължаваме напред. Следващият мач чука на вратата, след три дни е."

Още бисери