ТЕМА: Мастилените пръсти

Със залепналите пръсти на календара от 1990 г.

Публикувана: 16 Февруари, 2016 05:00
11 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2475
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

На една порутена барака между спирките Курило и Кумарица от 20 години пътуващите с влак виждат вече поизбелял надпис с блажна боя: “Маразов и Ирина – най-добри за нашата Родина“. Спомен от кандидат-президентската кампания през 1996 г., която бе предварително обречена на неуспех за траколога и дипломата. Източените банки, изчезналото жито, галопиращата инфлация и пенсии от 2 долара изключваха кандидати на управляващата тогава партия да спечелят каквито и да е избори – дори и за касиери на входа, в който живеят. Личните им и професионални качества, както повелява традицията у нас, нямаха почти никакво значение за вота на електората. Тогава и сега. Днес Ирина Бокова е нашата кандидатура за председателския пост на ООН, след като вече седем години е генерален директор на ЮНЕСКО, преизбрана за втори мандат.

Когато кабинетът „Орешарски“ реши Бокова да е нашият избор за високия пост, това остана на заден план. Днешните възмутени от избора и бяха заети с уличните протести и пърформънси под мотото „Кой“, при които премина почти цялото управление на злополучния кабинет. Сега битката, според обичайната терминология на премиера, определено дойде в повече на Борисов. Той мълча дълго на призивите по-скоро да обяви кандидата ни и точно когато обясни, че бърза работа нямаме, защото срокът бил до края на март, а „стратезите“ от външното министерство говореха за тактическо изчакване, изведнъж обявиха Бокова. Това се случи след изявление на сочената за единствена алтернатива на Бокова, Кристалина Георгиева, която би отбой от битката, сочейки важните си поети ангажименти като еврокомисар. От ДСБ, гражданската квота на Реформаторския блок и „Протестна мрежа“ веднага изразиха възмущението си от решението на кабинета да потвърди избора на Орешарски и сие. Според тях Борисов е бил притиснат от коалиционния си партньор - първановата формация АБВ, бързичко да обяви Бокова. Сериозно изпитание за системните усилия на премиера да гради имидж на „антикомунист“, сочейки партията си като реалното дясно, на фона на бутиковите „автентично десни“ коалиционни партньори. Роля, в която все още вярват мнозина негови привърженици, за които е достатъчно, че е побеждавал десетина пъти БСП на всевъзможни избори.

Сега предстои кампания, в която всеки нормален кабинет би трябвало ярко да поддържа собствената си номинация. Да се въртят клипове, дипломацията неуморно да изтъква качествата и предимствата на кандидатурата при всяка удобна възможност и пр. пиар похвати. Защо ли обаче се създава усещането, че реалната подкрепа на кабинета донякъде ще напомня кампанията за втори президентски мандат на Петър Стоянов. Тогава, след загадъчния му призив „Иване, кажи си“, той бе разлюбен дискретно от ръководството на вече превърнатия в партия СДС и оставен да се оправя почти сам. Ако Бокова в крайна сметка получи висшия пост в ООН, всичко ще е ОК, но фанфарите у нас ще свирят умерено. Възможно е и да се изложим пред чужденците, ако някоя анти-Бокова петиция напусне пределите на страната след успеха и. Загуби ли битката, кабинетът ще приеме резултата хладнокръвно, както домакиня слуша данните за нивото на река Дунав в сантиметри, докато вари леща. БСП ще реагира, че кампанията е била мижава и недостойна, като правителството е саботирало избора на Бокова. Първанов също може да се разсърди, ако ангажираните с кампанията видимо отбият номера. Сегашните и противници пък ще обвинят кабинета за лошия избор и ще обявят провала на Бокова като последен удар в сърцето на отхвърления в цял свят комунизъм, където никой не ще представителите му.

След Втората световна война американците прибират есесовския учен Вернер фон Браун, без да се смущават от миналото му. За протестни петиции на царевичари от Оклахома и Канзас светът не е информиран. Благодарение на нациста и личен познат на Адолф Хитлер, четвърт век по-късно американците кацат първи на Луната. В наши дни обаче за хора като Ирина Бокова тук все още прошка няма. Тя е завършила в Москва, баща и е бил партизанин и дългогодишен шеф на „Работническо дело“. Призовават я да се извини, да даде оценка на онзи строй.

Кво ЮНЕСКО, кви пет лева. Вярно, че брат и Филип навремето дразнеше демократите, като казваше, че поема вината на БКП само с мезетата. И това не се забравя. Бокова не е учен от калибъра на фон Браун и няма как да ни заведе на Марс. Даже въобще не е учен. Тя е дългогодишен дипломат и доктор „Хонорис кауза“ на няколко университета у нас и по света. И в най-развинтените фантазии на критиците и, никой не допуска, че от най-високата трибуна на генерален секретар на ООН тя ще громи капитализма и империализма, за да компрометира крехката ни демокрация. Просто мнозина още живеят със залепнали пръсти на календара от 1990 г. Това не е просто досадно. Не е особено умно, меко казано…

София / България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Бойко Борисов
Премиерът Бойко Борисов обяснява защо България няма да се откаже от „Южен поток”.
Правиш една тръба. Зариваш я и всяка година взимаш такса от нея."

Още бисери