Виждам, осъзнавам и оценявам качеството на всеки българин

 Г-н Трифонов, имате ли проблем с тази дата – 3-ти март? Как гледате на нея?

Аз съм роден в Плевен, израснал съм в Плевен. И това е дало отражение на отношението ми към тази дата.

По принцип, аз не смятам, че един ден отбелязва смисъла на едно събитие и на това, което се е случило. Особено при толкова важно в българската история събитие като Освобождението, и същевременно толкова страшен факт за нас българите - 500 години да бъдем под робството на една съвсем друга империя. Империя различна и като начин на функциониране, и като мислене, и като религия, което се е отразило дълбоко, за съжаление, вредно, отвратително на нас като нация. Но пък от друга страна сме оцелели.

Смисъла на свободата… Звучат като клишета тези думи, но те са клишета, защото са верни. Смисъла на свобода и на огромна и безпределна благодарност към едни хора, които са дали живота си – имам предвид руснаците, за това ние да бъдем свободни в момента. Тъй като съм израснал в Плевен, мога да кажа, че изпитвам благодарност и към румънци, и към финландци. И до ден днешен като имам възможност ходя в „Скобелев парк“ или в Мъртвата долина, там  където са загинали наистина огромен брой руснаци, румънци и финландци, за да можем ние в момента да живеем като свободна, независима нация и да говорим на български език и да имаме християнска религия.

Трети март е символ. Един символ, над който всички българи трябва да помислят за причините, за това в момента да продължаваме да сме българи. Най-важният празник за България е Трети март.

Хъш е синоним на хайдутин, бунтовник, четник, харамия, но и на емигрант. Последният синоним май е най-подходящ за нашето съвремие?

Хъш е по-скоро някакъв анахронизъм, като архаичен термин, който за нас е от огромно значение, защото е част от нашата история. А той е част и от моята и на моите колеги история, защото ние сме  били гонени, преследвани от властта като хъшовете и поради тази причина намерихме такава алюзия.

Идентифицирам го по-скоро със смел човек, който е готов и се включва в битка за справедливост.

След 138 години патосът на дядо Вазов и онова поколение българи е отминал. Къде според теб днешното поколение може да открие въодушевлението и в какво?

Въобще не е зададен правилно въпросът.

Не е отминал тоя патос. За който е отминал - това е негов проблем. За мен не е. И не е отминал именно, защото аз много добре осъзнавам и чувствам това, което е написал Иван Вазов, един велик български поет и писател. Не е отминал тоя патос. За който е отминал, това е негов проблем и аз  искрено го съжалявам.

В „Немили - недраги“ Владиков казва: „Големите работи често са ставали от малки причини и тая изба може да разтрепери цяла империя“. Как ще промениш този текст с днешна дата?

Ми, не бих го променил, точно така е. Може би само империя бих променил с... Всъщност защо не „империя“? И в момента има империи… Въпреки че, да речем, ЕС не бих го определил на империя, но той е някаква  модерна форма на огромно съчетание на територия, хора, държави.. Да, едно малко нещо  като България може да промени Европейския съюз. За съжаление.

Да говорим за референдум на 3-ти март не е невъзможно. В крайна сметка чувството за свобода е велико нещо! Чувството за справедливост също!  Има ли резултат от проверката на събраните гласове за референдума? Смятате ли, че той ще бъде допуснат за гласуване в НС?

Т.е. смятам ли дали законите в България се спазват?!

Това е много интересен въпрос. Законите в България са създадени, не само в България, във всяка цивилизована държава, са създадени да се спазват от абсолютно всички. Всички означава  - всички! Към „всички“ са включени министър-председателят, парламентът, правителството, Делян Пеевски.. Всички са включени към законите. Всички. Аз също.

Така че какво означава дали ще има тоя референдум?!

Този референдум е организиран, иницииран и осъществяван по смисъла  на всички закони в българската държава, всички закони. Въпросът е неразбираем за мен. Какво означава „дали би бил реализиран“?  Той е реализиран по законите. Ако не се реализира референдумът, значи някои субекти в държавата имат наглостта, безочливостта и безсрамността  да не спазват законите на България, за което ще бъдат наказани.

Как мислите, че 100% мажоритарен вот ще промени политическата система?

О, ще се промени. Може би не веднага, даже съм сигурен, че няма да се случи веднага, но ще се случи в рамките на следващите години. Ще се промени, защото както във всяка една дейност, от която ние имаме нужда, хората, които ни извършват определена услуга трябва да ги знаем кои са и да ги държим отговорни. По какво изобщо се различава политиката от всяка една важна и необходима дейност? Вие като ходите на зъболекар, чакате да ви го избере съюзът на зъболекарите ли?  И  съюзът на зъболекарите ви казва – ето този днес ще ви е зъболекар. А личният ви лекар? Вие чакате да ви го спуснат ли? Вие искате пряка, директна отговорност от зъболекаря си как ви бърника в зъбите. Защото сега, образно казано, ви се появява някакъв зъболекар, който ви е изпратен от „съюза на зъболекарите“. Обаче, този зъболекар, не е някакъв качествен зъболекар. Вие ще имате ли смелостта да си отворите устата да ви вади зъб? Както държите зъболекаря си отговорен за това, че той ви бърка в устата, така ще държите пряко и лично отговорен политика си, който е отишъл да ви представлява в Народното Събрание. Смятам, че мажоритарният вот е задължителен. Той е не просто по-добрият вариант, той е логичният вариант, нормалният вариант, за да знаем кого избираме и най-важното – да го държим отговорен. А и за да може той да ни убеждава, че той е правилният зъболекар. Защото иначе… иначе ще ни извадят всички зъби.

Чуха се обвинения, че шестте точки в референдума са „сбирщайн от идеи, част от тях и популистки, част смислени”. Как определихте тези шест точки и защо именно те?

Така въпросът е зададен непълно. Кажете ми кой ги е изказал тези неща и ще ви кажа веднага защо е казал тази теза. А иначе по отношение на тези точки, нека не забравяме, че както вие, които ни задавате тези въпроси, така и аз и моите колеги сценаристи сме български граждани и ние имаме права. Дали го осъзнавате това нещо? Ние имаме права. И наше право е да попитаме своите съграждани. Това е наше право. Законът определя това наше право. Дава ни това право и аз живея с мисълта, че имам това право - и аз, и моите колеги. Това как се струват тези въпроси на който и да било, той има това право – да излезе на референдум и да каже – „Аз не одобрявам въпросите на референдума, иницииран от Инициативния комитет на колегите на Слави и самия Слави, тези въпроси аз не ги одобрявам“.

И ние смятаме, че това е негово съществено, сакраментално, изконно право. Да каже не. Искаме да го питаме. А какви са въпросите? Да, на нас са ни хрумнали тия въпроси. Защо? Защото сме граждани и имаме правото да ни хрумнат въпроси. Хрумнали са ни тези въпроси. Уверявам ви, че биха могли да ни хрумнат и други въпроси, тъй като ние сме много интелигентни с моите колеги, но сме избрали 6 от всички въпроси, които са ни хрумнали. Както и ви уверявам, че не смятам да спирам да ми хрумват въпроси. На мен и на моите колеги. Тоест, това няма да е първият и последен референдум. Сега започвам.

Как да излезе „немилият“ и „недраг“ българин от образно казано „тясното пространство между императора и султана“.

Много ми е мъчно... Въпросът пак е свързан с 3 март, с това, което е писал Вазов. 

Аз не смятам, че българинът е между императора и султана. Българинът е между липсата на самочувствие и... всъщност, между много неща е българинът. За съжаление той, ако мога така да ги определя кратко – българинът е между самочувствието си и собствените си качества. Виждаме го, да речем, в нашите студенти и нашите студенти в чужбина. Ние имахме, по тяхна покана, срещи с нашите студенти. От Кеймбридж до Русе. Това са млади хора, които имат качества и с основание имат самочувствие. А от друга страна има един българин, който няма самочувствие, за съжаление, няма увереност в собствените си качества и разчита пак на някой друг да го оправи. Българинът за мен е между тези две страни – между качествата си и между липсата на самочувствие. Ние винаги сме се борили против липсата на самочувствие. Вярвам дълбоко и искрено, че това ще се промени. Не за друго, а защото виждам, осъзнавам, и оценявам качествата на всеки един български гражданин. Затова вярвам в това, че тази история ще приключи. Всичко гнусно, което ни се случва, ще свърши.