„Историческа възбуда“ около паметника на Рейгън в София

Мнение на проф. Божидар Димитров - директор на Националния исторически музей

Огромна радост получих днес – най-сетне ще имаме паметник на великия американски президент, който спаси България не само от тоталитарния режим на комунизма, но и от други тоталитарни режими като хански, царски, императорски, султански.

Именно Рейгън отвори път за нов демократичен режим на държавата. Затова предлагам паметникът да бъде издигнат на лично място в София - до величествения паметник на основателя на българската държава кан Аспарух.

А ако случайно Ивайло Дичев и други мултикултуризатори са против това място, то предлагам резервен вариант – да бъде до не по малко великия паметник на кан Крум, който през 812 г. присъедини за първи път и завинаги София към Българската държава.

Бележка на Факти.бг:

Рядко се случва професорите по история да получават „огромна радост“. Това е събитие, което трябва да се отбележи поне поради две причини. Първо, защото радостта на историка трябва да е изключително усещане, което никак не е за подценяване в нашите географски ширини, натоварени с такива тежки „исторически паралели“. Второ, събитието, което издигна емоционалната професорска възбуда, е предложението за издигането на бюст-паметник на 40-тия президент на САЩ, "великия комуникатор" Роналд Уилсън Рейгън.

Радостта е велико нещо! Ама как няма да е „огромна“ след като цели пет години отнеха за издигането на бюст-паметника – от идеята до обявяването на конкурса за неговото изработване.

„Историческата радост“ може да предизвика велико въображение. Роналд Рейгън до кан Аспарух? Защо не, г-н професорът Божидар Димитров е намерил много връзки, за да застанат Аспарух и Рейгън един до друг. Ние скромно ще добавим още една. Рейгън влиза в Белия дом, когато страната му е в рецесия, а нашият велик кан, както пишат учебниците, в тежка криза е създал Първата българска държава и утвърдил ролята ѝ на европейската политическа сцена.