Референдум през август би бил провокация на политиците

Надявам се на повече в мъдрост и по-малко гафове от страна на депутатите  в пленарна зала за Изборния кодекс.  Може би най-същественият проблем в Изборния кодекс е опитът за скрито увеличаване на 4-процентната бариера за влизане в парламента на една политическа сила или коалиция. Не е коректно референдуми да се провеждат в отпускарския сезон. Това заяви в интервю за Факти.бг  депутатът от РБ Петър Славов по повод гласуването на Изборния кодекс в комисия.

След като вчера заседанието на правната комисия продължи 14 часа (общо 28 часа отделихте на проблема, ако не се лъжа), днес решихте Изборния кодекс да влезе в пленарна зала тази седмица. Не се ли бърза твърде много?

Изборният кодекс вече мина на първо четене през март, така че правната комисия бе между двете четения. Сега предстои второ, последно четене, което ще бъде на базата на доклада, изготвен от комисията. Днес рано сутринта, половин час след полунощ, приключи поредното й извънредно заседание. Бяха разгледани всички предложения, така че, няма формална пречка за влизане на Изборния кодекс в пленарна зала. Дали трябваше да се бърза толкова? Тук ще се съглася с Вас, че в по-спокойна обстановка можеше да се обсъдят най-дискусионните предложения, но така или иначе, те още веднъж ще бъдат коментирани в зала. Надявам се там да вземем по-мъдри решения, отколкото тези, които бяха наложени в правна комисия.

С кои решения Вие и Реформаторския блок не сте съгласни? Къде мислите, че се допуснаха гафове?

Едно от проблемните неща, които веднага ще Ви кажа, е премахването на възможността да се създават местни коалиции по време на местните избори за общински съветници и кметове. Това, на практика, се предлага да отпадне като възможност и само партии, които имат централна регистрация или най-общо казано – големите партии, се предполага, че ще могат да участват в подобни коалиции, след като се регистрират на централно ниво и участват в цялата страна по този начин. Това очевидно не е демократично и във всички случаи ще създаде проблеми на по-малките партии, които биха искали да участват в политическия процес по места. Не мисля, че една такава забрана е решение на проблеми, изтъквани от някои колеги като създаването на конюнктурни местни коалиции, най-вече около различни  бизнес кръгове. Мисля, че сама разбирате, говорейки за тези, т. нар. бизнес коалиции, че те са достатъчно влиятелни и заможни, че ако решат и ще си направят регистрация и на централно ниво и пак ще участват в изборите. Т.е., това едва ли ще ги спре, а по-скоро ще удари по-малки общности, които търсят някакво участие само на местно ниво.

Може би най-същественият проблем ще бъде опитът за скрито увеличаване на 4-процентната бариера за влизане в парламента на една политическа сила или коалиция. Това, на практика, се получава индиректно, но може да има много тежки последствия, тъй като никой не може да каже, на колко се увеличава тази бариера. Така се получава с въвеждането на задължителното гласуване, при което се дава възможност на всеки български гражданин да отбележи, че не гласува за никого, нещо като протестен вот. Тези протестни вотове ще се считат за валидни и ще се взимат предвид при отчитането на 4-процентната бариера. Иначе казано, това е нещо, което директно ще ползва големите партии за сметка на по-малките и  е напълно възможно да се стигне до един двупартиен или, в най-добрия случай трипартиен парламент, ако това се приеме по този начин. Което, в никакъв случай, не е в интерес на гражданите и на принципите на демокрацията.

Принципно съгласен ли сте с това решение, което се прие, че при провеждането на референдум, иницииран от граждани,  той може да бъде разделен от провеждането на избори в същата година? Не се ли прави това за опорочаване на референдума на Инициативния комитет на Шоуто на Слави?

Аз поставих принципно въпроса по време на разглеждане на Изборния кодекс в правната комисия, за да разбера мотивите на вносителите, попитах защо беше необходимо миналата година да се гласува едно, а тази година да приемаме точно обратното. Миналата година бе прието референдумите и изборите да бъдат в едно с мотиви, че така ще се икономисат средства на държавата, и че това, на практика, е в интерес на политическия процес. Сега се прави точно обратното - да се създава някакво изключение само за инициирани от граждани референдуми, но не примерно за инициирани от президента или от другите лица, които могат да инициират референдум. По-същественият въпрос бе, че ако това се приеме, примерно за референдум, за който се вземе решение за насрочване от Народното събрание през май, през кой месец той би трябвало да бъде насрочен, ако се спазват сроковете по закон. Защото моята сметка показва, че въпросният референдум, който предстои, трябва да се проведе през август, което очевидно не е коректно към хората, разбира се, ако има желание да бъде чут техния глас. Направих в тази посока предложение в комисия - изрично да приемем, ако това искане на ГЕРБ се приеме, като общо правило, да се запише, че през август не трябва да се  провеждат референдуми. Това исках да е записано като нова алинея в закона, но от мнозинството отхвърлиха това мое предложение.  Прие се  предложението на ГЕРБ за разделянето. Референдумите се провеждат заради хората и така трябва да бъде навсякъде, не само в Швейцария. Това е и смисълът на Закона за прякото участие на хората, той и така се казва - „за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”. Смятам, че тези предложения, в никакъв случай не са в интерес на хората. Беше хубаво да се предвиди, че референдуми не могат да се провеждат през отпускарския сезон. Надявам се поне разумът да надделее в пленарна зала и когато дойде време за насрочване на този референдум, да не се направи подобно нещо, защото предполагам, че много хора ще го приемат като открита провокация от страна на политиците и е хубаво депутатите да си дадат сметка за това нещо.

Достатъчен ли е един регион в чужбина и изкристализирани ли бяха нещата относно това, къде ще бъде комисията, как ще се сформира и т.н.

Последно, ЦИК вероятно ще провежда изборите в чужбина, няма да има отделна районна избирателна комисия. Но по-съществено е дали един район е достатъчен и четири мандата, както се определиха, дали са достатъчни. Моето предложение, което не бе прието в комисия, беше за три района в чужбина, на мен ми се струва, че това е по-добрият вариант, като разбира се, това предполагаше и повече мандати за нашите съграждани, които живеят там. Но така или иначе това, което комисията прие, беше да останат четири мандата и един район. Може би трябва да кажем, че донякъде това е добре, че има район в чужбина, защото и аз отдавна настоявам и всички други колеги споделиха тази идея. И нашите съграждани зад граница ще могат да гласуват и ще могат да гласуват преференциално, а не просто за партии и техния глас отива незнайно къде в общия резултат. Т.е., те ще имат някаква яснота кой ги представлява. Надявам се ще има и по-ясна отговорност.

Редно ли е да бъде намален срокът за предизборната кампания?

Струва ми се, че срокът, който се е наложил традиционно от 30 дни е разумният и това съкращаване  бе абсолютно ненужно. То определено пак обслужва големите партии и организации, които могат масирано да присъстват в медиите по време на предизборната кампания по други поводи, така че не ми се струва, че това е в интерес на демокрацията. Дори имаше едни предложения от колеги за президентските избори кандидатите да се обявяват поне три месеца преди изборния ден. Да е достатъчно рано ясно кой е кандидатът, а не той да се крие до последния момент и да се вади в последните 20 или 30 дена. В името на публичността и прозрачността особено, ако е по-непознат кандидатът, да могат избирателите да се запознаят с концепцията му, с програмата му с биографията му. И това нещо не бе прието. Надявам  се в пленарна зала да се прояви разум и да остане предизборната кампания в рамките поне на 30 дни, а не да се съкращават на 20.

Относно социологическите проучвания имаше доста възражения от неправителствения сектор, които обърнаха внимание, че по този начин на практика се ограничава една възможност на хората да бъдат информирани и по-скоро ще се сформира нещо като черен пазар за социологически проучвания. Всеки ще вади някакви данни, дали под форма на прогноза за времето или някакъв вид друг анкета, но всеки ще се сеща, че става въпрос за социологическо проучване, което в никакъв случай не е полезно и не е коректно. И ефектът, който вносителите искаха да постигнат няма да се случи, а ще бъде точно обратното. Всъщност, има много изисквания към социологическите агенции, които изнасят проучване по време на изборната кампания - те трябва много ясно да кажат кой е заплатил за това проучване, по чия поръка е изготвено. Има доста добре регламентиран процес на прозрачност и всеки може да си направи изводите за евентуална режисираност в едно проучване. При другия вариант, когато не е ясно кой е автор и откъде произтича и проучването е, на практика скрито, вероятно много повече има опасност от подвеждане и манипулиране. Това нещо също не го споделям и не го подкрепих, но и то бе наложено в комисия и да видим дали все пак в зала ще успеем да го обърнем.

Как трябва да се извършва броенето на бюлетините машинно или ръчно? Коментирайте и електронното гласуване...

Хубаво е, че в Кодекса се разписа електронно гласуване, макар и не по начина, по който настояваха представителите от инициативния комитет „Гласувай без граници” и по начина, по който ние бяхме внесли техните предложения до голяма степен. Т.е., ние искахме да бъде записано в същината в корпуса на закона как протича едно електронно гласуване, а в преходни и заключителни разпоредби да се каже, че до до неговото налагане като категорично безопасно, опазващо тайната на вота, защитено от хакерски атаки и други посегателства, се провежда експеримент. Докато това, което беше прието на комисия само в преходни и заключителни разпоредби на закона да се опише експеримента с уговорката, че ако той е успешен, ще последва сесия за въвеждане на електронно гласуване. За мен това остава една доста пожелателна разпоредба и беше хубаво, след приключване на експеримента да се премине реално към съответното му реализиране, а не да се налагат други законодателни разпоредби. Сега няма никакъв ангажимент кога ще се случи електронното гласуване. От РБ ще настояваме текстът да бъде върнат и разписан в пленарна зала.

А колкото до машинното гласуване, имаше няколко предложения машините да бъдат увеличени за реално прилагане, което го има от доста време разписано, много пъти е експериментирано, дори е правено и в малък брой секции. Наистина е време то да започне да се въвежда по-масово, но за да се случи това, трябваше да се увеличат броя секции, на които да се гласува и на президентските избори. За съжаление в комисия и това не се прие. Ние предлагахме секциите да са 6000, сега те са до 500. Други колеги предлагаха около 5000, но нито едното се прие, нито другото и оставаме на досегашните до 500, което значи, че може и да са пет.