Британският дневен ред след референдума

Анализът е от Крис Патън за Project Syndicate

Крис Патън е последният британски губернатор на Хонконг и бивш европейски комисар по външните въпроси.

След по-малко от месец ще приключи кошмарната кампания за излизане на Обединеното кралство от ЕС, която се води срещу съветите на нашите приятели от целия свят.

Привържениците на Brexit-а отричат всички доказателства за икономическите щети, които Великобритания ще понесе, ако напусне. Тяхното пренебрежение към причините и фактите, наподобява отношението на Доналд Тръмп, републиканският кандидат за президент на САЩ, чиито политически стил, изглежда, е прекосил Атлантическия океан с евтин билет. Това пише в своя анализ за „Project Syndicate“ Крис Патън, последният британски губернатор на Хонконг и бивш еврокомисар за външна политика.

Ако гласоподавателите избират да напуснат ЕС, всички залози ще бъдат загубени. Великобритания ще скочи в тъмното. За щастие, букмейкърите предвиждат с все по-голяма увереност, че избирателите ще решат да останат. Но дори разумът да надделее, ефектите от Brexitosis - токсична комбинация от маниакална амбиция (най-вече от страна на бившия кмет на Лондон Борис Джонсън), самозаблуда и лъжовност - ще продължи да се усеща дълго след обявяването на резултата.

Премиерът Дейвид Камерън ще се изправи пред незавидната задача да направи опит отново да обедни своята Консервативна партия. Той ще трябва да балансира между благородство и желязно лидерство. Едно от нещата, които може да направи, но то не е гаранция за успех, е да "подкупи" нелоялните членове на парламента - да им хвърли кокал и да чака да се върнат за друг. Но това, което ще е от най-голямо значение за бъдещето на Камерън, е свързано със способността му да убеди губещите да приемат избора на британците, вместо да се хвърлят в нов заговор за метеж.

Би било разбираемо, ако Камерън стигне до заключението, че Европа е последното нещо, за което би искал да пропилее времето си това лято. Но, в името на страната си, и на Европа, Камерън трябва да поеме водеща роля в опита си да въведе надеждна политика за справяне с масовата миграция. Това не е краткосрочен въпрос, задвижван от конфликтите в Сирия и Афганистан; това е предизвикателство, пред което Европа ще бъде изправена в продължение на десетилетия.

През XIX-ти век, когато населението на Европа нараства от една пета до една четвърт от общия брой на населението в света, милиони хора напуснали родните си страни, за да търсят щастието на други континенти. Между 1815 г. и 1932 г. около 60 милиона европейци емигрират. В началото на Първата световна война, почти двама на всеки петима души по целия свят има европейски произход.

Днес нещата са коренно различни. Населението на Европа е спаднало много под 10% от световната популация, и ще продължава да спада, докато населението скача другаде. През последните 40 години например, населението на Египет се е увеличило от  39 милиона на 93 милиона. В същия период жители на Етиопия са се увеличили  три пъти - до 101 милиона. Следвайки същата траектория, Нигерия сега е дом на повече от 186 милиона души, като населението й се очаква да достигне половин милиард до 2050 г. През първата половина на XXI век, общото население на Африка се очаква да нарасне от около един милиард на 2.5 млрд.

Разпадащите се държави, както вече знаем, изнасят своите проблеми и хора навън. Най-бедните страни по света най-често биват разкъсвани от вътрешно-политически конфликти, които водят до правителствени преврати. Така стотици хиляди хора тръгват към развитите страни в търсене на по-добър живот, а основната им дестинация е Европа.

Поставянето на допълнителна бодлива тел по границите не е адекватен отговор. Въпреки международните патрули по границата, Средиземно море се е превърнало в своеобразно гробище за много мигранти. Дори островна държава като Великобритания не би могла да посрещне  предизвикателството на миграцията сама.

Западът трябва да стигне до единно решение как се справи с  държавите в упадък и как да им помогне да си стъпят на краката. Европа трябва да използва своята помощ за стратегическо развитие, да помогне на бедните страни да израснат и да предоставят на своите граждани причина да останат там. Нужни са и по-агресивни политики за справяне с трафика на хора, които, ако е необходимо, да бъдат подкрепени от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. ЕС също така трябва да разположи повече военноморски ресурси в Средиземно море и да похарчи повече за сигурността на границите на Европа. Подобни усилия биха били в интерес на всички, не на последно място и на бедните страни в Африка и Западна Азия.

И докато Камерън прави проучване за счупената политика на Европа чрез провеждането на референдум, справянето с мигрантската криза в ЕС би било само в негов интерес.

Превод: Милена Трачева

Copyright Project syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.