Няма никакво "чудо", защо обиждат Пиронкова?!

Победата на Цвети Пиронкова над втората в света Агнешка Радванска единодушно бе обявена от журналистическото братство за ЧУДО!!!! В спортните редакции толкова ли не могат да проумеят, че по този начин принизяват успеха и, пращайки го в зоната на свръхестественото. Защо Цвети да не победи Агнешка?! Пиронкова е професионален тенисист не от миналата седмица. Била е десетки места по-напред в класирането. Всеки месец поне един от лидерите в този спорт, губи от състезател на 20, 40 или 100 места зад него. Но не – това е ЧУДО!!! Нормално. В страна, в която врачките са със статут на жрици и светици /на най-известната вдигнаха черква/ всичко ни се вижда свръхестествено, Божие знамение или проклятие.  „Цвети извърши подвиг!“, „Знаменит обрат!!!“. Своята роля за обрата изигра и рукналият дъжд, след който срещата продължи на другия ден, а Пиронкова по-бързо влезе в час. Всевишния ли прати купесто-дъждовната облачност над цветиния корт, за да разстрои клетата Агнешка?! Може и това да напишат. Цвети е достатъчно добра тенисистка, за да победи която и да е по веригата. защо забравяме, че в основата си тенисът все още е просто спорт, а после всичко останало. Стига чудесии. Западните ни съседи, сърбите, никога не биха обявили свое постижение за чудо, защото го смятат за нещо естествено. На тях самочувствието им може и да е в повечко, но така е по-добре, отколкото да се самопоставяме в миманса в очакване на някое чудо. Вижте ги къде са сърбите в колективните спортове, а къде сме ние. За Джокович въобще няма да говорим. Помните ли какво стана след лудото американско лято на 1994 г.?  Вместо да си кажем, че оттук натам каквото и да става, трябва да останем сред световния елит, ние бързо-бързо се примирихме, че това е „чудо“, което никога повече няма да се повтори и потънахме в алкохолна меланхолия. Веднъж в живота било. Дрън-дрън Така просто не става. Глуповатото напудряне на победата на Пиронкова, показва единствено, че сме приели ролята на втора-трета ръка спортисти, граждани и въобще народ, чиито тикви стават каляски само за една нощ, след която остава само тежък махмурлук.

До следващото „чудо“. И за да не забравим, че сме позиционирани на входа на Ориента и всяка подробност от личния живот на известните трябва да се огласи и превърне в сапунка, стана ясно, че Цвети стягала сватба този месец. И тристате хиляди евро, които спечели с класирането си на четвъртфинал, щели да и дойдат много добре за харчовете около церемонията. И парите на момичето наместиха. Няма прошка.  Превърнали сме се в златна територия за получаване на алтернативни отговори. Ако детето не се жени, звъним на импулсния телефон на маг Божур.

Той ще ни каже дали и кога. Ако нямаме доверие в здравната система, което не е лишено от основание, отиваме при билкаря бай Янаки. Ако ни е подгонил питбул и страхът е пропъдил съня ни, отиваме да ни леят куршум. Ако си счупим двата крака за три месеца или човекът на сърцето ни внезапно си събере багажа, отиваме при баба Гюлфие – тя ще провери дали завистливи съседи не са ни направили черна магия и ще контрира с бяла за любов. Да не забравите снимка на изгората, може и от фейсбук. Ако и някоя дрешка е забравила преди да се изнесе, вземете я на всяка цена. В някои краища на страната вече може и вуду-кукли да правят. Да не стигаме чак дотам, но поне можем да сложим червена скоба на крачето на домашния папагал – против уроки. А на рибките в аквариума да сипем светена вода. Да не сънуват акули. Това сме ние. Онези от парламента, дето ги псуваме денонощно, са част от нас. Избираме си ги ние. Тези, които купуват гласове, не са ли част от нас? А тези, които фалшифицират протоколи, да не би да са от пръстените на Сатурн? Все сме си наши хора. Затова не са извънземни и странните птици, които щъкат из църковните селения. Дядо Николай Пловдивски, прогоненият от столичния храм Дионисий и пр. божии наместници от ексцентричното крило на православната ни църква, също са част от нас – герои на нашето време. По-добре да не знаем изобщо, какви библейски сцени се разиграват из по-отдалечените епархии и планински обители. Според едно скорошно изследване, народът ни бил най-нещастният в Европа. За гостоприемството и трудолюбието отдавна имахме подозрения, а за приписваната ни мъдрост не можем да се позовем на достоверен източник, освен на народните приказки. Най-близо до смирението и вътрешната хармония можете да достигнете, ако сте депутат в опозиция, но за утеха разполагате със собствен ветропарк. Не носите никаква отговорност, а избирателят ви благодари за грижите, като ви плаща таксата „задължение към обществото“…

Бел.ред. Коментарът е писан преди мача за четвърт финал...