Атанас Тасев: Арбитражът за „Белене” е в най-мекия вариант

За мен това е възможно най-мекия вариант или най-добрия при създалите се обстоятелства.  Това заяви за Факти.бг Атанас Тасев, енергиен експерт по повод новината за това, че Арбитражният съд в Женева признава иска на руската компания "Атомстройекспорт", свързан със заплащането на реално произведеното оборудване, предназначено за изграждане на атомна централа "Белене".

Арбитражния съд при Международната търговска палата в Женева реши търговския спор между Националната енергийна компания ЕАД (НЕК) и "Атомстройекспорт" за прекратяване на проекта АЕЦ "Белене". "Арбитражният съд е уважил единствено иска за заплащане на реално произведеното оборудване по проекта АЕЦ "Белене".  Всички останали искове, които касаят претенции по отношение на ескалация на цената, претенции за неустойки и пропуснати ползи, за разходи, направени извън предмета договора и за разходи за демобилизация, са отхвърлени от арбитража". Общият размер на предявения иск от "Атомстройекспорт" е бил в размер на около 1,2 млрд. евро. Де факто след решението България трябва да заплати 550 милиона евро.

„Още преди години, когато бе заведено арбитражното дело, тогава не споделих ентусиазма, че виждате ли имаме достатъчно аргументи. Защото това е едноинстанционен съд, не подлежи на обжалване. Казусът е елементарен. Ние подписали ли сме споразумение или договор? Дори водеха се спорове дали е споразумение или договор, но няма значение. В търговската практика има принцип. Ние с вас сме си стиснали ръцете,  дори без да подпишем нищо. След това ви изпращам една спецификация и ви казвам можете ли да ми направите това. Той ти казва - да разбира се и договаряте цената, след което вие плащате аванс – сделката е стартирана. След време другата страна ви се обажда и ви казва готово е оборудването. А вие казвате: „Не, чакайте, ние нямаме договор, имаме споразумение”, обясни с думи прости Тасев.

Резултатът е добър, защото претенцията беше двойно по-голяма и включваше пропуснати ползи, което е естествено. Печалбата се реализира тогава, когато обектът е завършен като цяло. Тук в дадения случай, ние просто трябва да си платим изготвеното оборудване, което е много добре. Има два подхода максимизация на печалбата или минимизация на загубите. Ето ние втората задача сме я решили много успешно. Как е станало, какви са били договорките, не знам. За мен това е възможно най-мекия вариант или най-добрият при създалите се обстоятелства.

Запитан може ли да коментира какви ще са последиците за българската държава и за енергетиката ни в частност, Тасев заяви:

„Тук има един въпрос, дали изготвеното оборудване е все още в гаранционен срок. Защото в гаранционен срок със съгласието на руснаците, то може да бъде продадено в трети държави – там, където се строят руски ядрени реактори. То има своята цена, освен това, то е произведено при други условия и неговата себестойност е по-ниска отколкото пазарната цена. Така, че от това при една добронамереност може да се спечели, може да се разглежда и вариант да се продължи и строителството. Разбира се, при това положение след като до сега е трупано напрежение не се говореше за „Белене”, защото имаше арбитраж, сега това катализира процеса и той ще тръгне по-бързо. Възможно е НЕК да имитира облигационен заем, защото тази машина за пари може да стане много бързо. Само, който  не е строил не знае колко много струва, за да подготвиш нещо до етап строително разрешение. Площадка се подготвя, сервитут, ОВОС и т.н. Т.е. и тази работа до сега има своето значение. Самите реактори имат стойности за руската страна евентуално при някаква продажба на трети страни, защото примерно те биха могли значително по-бързо от предвидените срокове за новите централи да монтират подобни обекти. Ако вие примерно съкратите с една година срока за въвеждане в експлоатация и пуснете тази машина за пари, еми тя веднага започва да печели. Така, че в дадения случай, пазарната цена на това вече готово оборудване, е вече достатъчно висока. Пак повтарям със съгласието на руснаците. Така, че в никакъв случай няма да влоши нашите отношения с Русия, напротив ще даде повече възможности за разиграване на варианти с трети страни, без разбира се да се нарушават интересите на други”.