Тираспол сближи ЕС и Русия

Анализ на Владимир Семенов, публикуван в „Свободная преса“

На 17-ти юни Съветът на Европа разшири санкциите за Крим и Севастопол за още една година. Това събитие се превърна в нещо обичайно и вече не предизвиква вълнение в политическите и експертните среди. Следва да се приеме, че подобно решение ще бъде взето и относно цялостния пакет от антируски санкции. В същото време нарастващият натиск от вътрешнополитически и външнополитически фактори, постепенно изтласква Русия и Европа отвъд рамките на конфликтния модел. Това ги кара бавно да се придвижват към подобряване на двустранните отношения.

Това противопоставяне през последните две години между Русия и ЕС вече в определена степен се изчерпа. Образувана, въпреки икономическата целесъобразност и под давлението на САЩ, „санкционната война“ показа своята несъстоятелност. (Реално обявената цел за връщането на Крим не бе постигната). Тя се обърна срещу Европа, не толкова заради многомилиардните загуби, разпадането на установени търговски връзки и загубата на утвърдени пазари, а и защото се превърна в източник на вътрешни противоречия.

Изправена пред кризата с имиграцията, тероризма, нарастващата популярност на крайно десните движения и потенциалната опасност от разпадане на ЕС (знак за която даде решението на Великобритания за излизане от Съюза“), Европа се стреми да спре конфронтациите и да преосмисли текущите си отношения с Русия. Към това сочат и ясните сигнали от политическите елити на водещи страни като Германия, Франция и Италия. В не по-малка степен към нормализиране на диалога се стреми и Русия, понасяща значителни разходи и не отказвайки се от идеята за изграждане на единна Евразия от Владивосток до Лисабон.

Нарастващото желание у двете страни за възстановяване на стратегическото партньорство се превърна в катализатор за тяхното активно сътрудничество в някои области на сътрудничество. Една от точките на контакт е ситуацията в Приднестровието, където в последно време има опасен потенциал за конфликт.

Основната причина за покачването на напрежението се корени в едностранните действия на Молдова. Страната все пак не е атрактивен външен еталон за Приднестровието, където голям брой хора се асоциират с Русия. В същото време Молдова не е в състояние да реализира реинтеграция на региона чрез сила, но пък чрез подкрепата на Украйна започна масиран натиск в социално – икономическата област. Според инициаторите на тези действия, критичен спад в благосъстоянието на населението ще накара ръководството на Приднестровската молдовска република да се откаже от идеите си за независимост.

За тези, които са запознати си с положението на Приднестровието, е ясно, че Русия не може да допусне унищожението на непризнатата република, която в продължение на години беше надежден пост на руското влияние в региона. Поддържайки Тираспол финансово и икономически, Русия също и значително засили своята дипломатическа активност, опитвайки се да спре евентуална социална и политическа катастрофа.

Една от последните руски инициативи, призоваваща за връщането на диалога между Приднестровието и Молдова в конструктивно русло, включваща предложението за преговори 5+2. Това ще рече преговори между Приднестровието и Молдова като страни в конфликта, Русия, Украйна и ОССЕ като посредници, и САЩ и ЕС като наблюдатели.

Този неформален документ получи одобрението на всички международни посредници, включително САЩ, ЕС и ОССЕ в лицето на Германия.

Проявеният интерес от страна на ЕС за решаването на конфликта между Молдова и Приднестровието е ясен. Молдова отдавна се считаше за образцова витрина на Източното партньорство (финансиран от ЕС проект за развитието на интеграцията на някои страни от бившия СССР), но сега се превръща в истинско главоболие за Брюксел. Широката корупция сред местните власти и вътрешнополитическите сътресения вече значително помрачиха образа на европейската политика в очите на местното население.

Атакуван от многобройни кризи, ЕС не може да допусне усложняване на обстановката в Днестър. Последствията от нещо подобно могат да са непредсказуеми. От крах на цялата архитектура на регионална сигурност до появата на нова гореща точка в европейското пространство.

Отбелязването на единството на позициите на ЕС и Русия по конфликта между Молдова и Приднестровието може да бъде проследено в няколко официални изявления. Руският външен министър Сергей Лавров и неговият заместник Григорий Карасин изразиха подкрепа за обявената от властите в Приднестровието през 2012 г. „тактика на малки стъпки“. Тя подчертава необходимостта от постепенно преминаване на решаване на най-сложните проблеми между Кишинев и Тираспол. Карасин дори призова враждуващите страни да се откажат от „гръмогласните изявления“. Той визира политиката на Молдова, която отхвърля практически диалог с Приднестровието, докато в същото време залива медиите с призиви за откритост и готовност за работа.

Подобна теза изрази и представителят на ОССЕ за Приднестровието Корд Майер – Клод по време на посещенията си в Кишинев и Тираспол. Той отбеляза дългогодишната необходимост от даване на тласък на процеса на преговорите.

Благодарение на усилията на Германия и Русия в началото на юни в Берлин се проведе първото от две години заседание на „Постоянната конференция“ във формат 5+2. Според молдовските медии в хода на преговорите молдовските представители чиито любим способ е отказът от поемане на ангажименти, в действително са се оказали сами пред консолидираната позиция на международните посредници и Приднестровието. Резултат от срещата беше приемането на протокол, утвърждаващ най-важните въпроси за решаване, над които двете спорещи страни обещаха да започнат работа в скоро време.

Сложно е да се прецени до каква степен Тираспол и Кишинев ще могат да маркират основните въпроси в протокола. Въпреки това самият факт за сътрудничеството между ЕС и Русия по този въпрос отваря широко хоризонт от възможности, които могат да имат благоприятно въздействие върху елиминирането на най-острите проблеми в конфликта. В по дългосрочен план това може да служи като елемент за по-нататъшно нормализиране на отношенията между Русия и Европа.

Естествено в това „поле от компромиси“ всяка от страните преследва своите цели. Играчите обаче явно са разбрали едно: след злополучния опит с Украйна, никой не иска нов регионален конфликт.