Великобритания по море

                                                                                     Анализ на Карл Билдт за  "Project Syndicate"

Карл Блидт е външен министър на Швеция между 2006 г. и 2014 г. и премиер между 1991 г. и 1994 г., когато договаря присъединяването на страната в ЕС. Работил е като специален пратеник на ЕС за бивша Югославия.

В началото на 60-те години на миналия век държавният секретар на САЩ Дийн Ачисън заяви, че Великобритания е загубила империя и все още търси своята роля. Няколко британски лидери след това се опитаха да изковат новата роля на страната в Европа. В референдума за Brexit мнозинството за британците изразиха своето желание да напуснат ЕС, представлявайки грандиозният провал на това усилие и края на една ера.

Пътешествието на Великобритания в Европа започна през 1970 г., когато силно проевропейският премиер Едуард Хийт вкара страната в Европейската икономическа общност, която беше предшественик на ЕС. Неговият наследник Харолд Уилсън обезпечи членството с референдум през 1975 г.

Впоследствие Маргарет Тачър подписа единният европейски акт, който създаде единен пазар – една от най-важните стъпки на европейската интеграция и на която се дължи повечето от британското вдъхновение. Нейният наследник Джон Мейджър, който водеше активна политика за оставането на страната в ЕС преди референдума през миналия месец, действаше по съставянето на Договора от Маастрихт. По време на своя мандат Тони Блеър красноречиво говореше за европейската мисия на Великобритания.

Тогава дойде и времето на Дейвид Камерън, който в опита си да запази Консервативната партия обединена, загуби и партията, и Европа.

Много британци пазят известна носталгия за миналото, което помнят като по-близко, контролирано и безопасно. Тази носталгия бе постоянно подсилвана от язвителна анти-европейска и по-специално анти-германска кампания, подсилвана от водещите медии в страната. Ако четете Sun и Daily Mail през последните години ще видите един вид атавистичен национализъм, често подкрепяни от явни лъжи. Подобна кампания рядко може да се види в други европейски страни.

Имаше обаче и проблеми с терена. Страхувайки се от политически провал, дори политици, които действително подкрепяха европейската интеграция, се поколебаха да защитят ЕС по вдъхновен начин пред своите избиратели. От своя страна лидерите на тези, които се противопоставяха на ЕС, като бившия кмет на Лондон Борис Джонсън, просто продължиха да прилагат изпитаната формула на подклаждане на огъня на страха, базиран на национализма.

Когато британските лидери прекосиха Ламанша към Европа, всичко се промени. Оставяйки евроскептицизма зад себе си, те продължиха да задълбочават ролята на Великобритания в Европа. Когато бяха външен министър на Швеция, присъствах над 130 срещи на различни министерски съвети на ЕС. Мога ясно да установя, че гласът на Великобритания бе един от най-постоянните в тях.

Истината е, че проектът на ЕС, който се очертава през последното десетилетие, е формиран в не малката си част от Обединеното кралство.  Прогресът на единният пазар помогна в увеличаването на конкурентоспособността. Новите споразумение за свободна търговия позволяват на европейските икономики достъп до големи пазари по целия свят.

Постигането на глобално споразумение за климата обещава не само защита на околната среда, а и затвърждаване на ролята на Европа като лидер в устойчивостта.

Това са забележителни ръководни постижения от страна на Великобритания. Но това е добре пазена тайна в самата страна. И това е неуспехът, който лежи в основата на бедствието, наречено Brexit.

Сега Великобритания загуби шанса да си подсигури веднъж и завинаги, водещата роля в Европа. Нещо повече, в момента политическият пейзаж във Великобритания е в руини. Консервативната партия е дълбоко разделена. Лейбъристката партия е инерктна под управлението на носталгично ляво лидерство. Либералдемократите вече повече или по-малко напускат сцената.

Великобритания може да е изправена и пред по-нататъшно разцепление. Шотландия подкрепи оставането в ЕС на референдума. Шотландският първи министър Никола Стърджън вече обяви, че повторен референдум за независимостта на Шотландия е „високо вероятен“. Според нея изкарването на Шотландия от ЕС е „демократично неприемливо“.

Ако възможността за разпадане е невъзможна за предсказване, то вирусът за политическия развод се оказа заразителен. Една фрагментирана Европа е безспорно по-малко безопасна.

Дали Великобритания ще установи сателитен тип отношения с ЕС? Дали нейните лидери ще намерят нова роля, която страната да играе в света или ще позволят тя да избледнее в ирелевантност?

Това може да покаже само времето.

Copyright: Project Syndicate

​Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.