Вярно е - без ракия няма нация...

Парламентът прояви разум и върна целогодишното варене на ракия в малките казанджийници. Нещо повече – народните представители щедро удвоиха вместимостта на малките казани – до 1000 литра, вместо досегашните 500. Очаква се, както подозираше и Нийл Армстронг, тази малка крачка да се окаже голям скок за здравето на нацията. Ако се наливате само с бира и вино, попадате твърде късно в набелязаната реалност – когато вече метат и затварят заведенията. Освен това прекаляването с по-слабоалкохолните напитки води до газове, подуване, често отскачане до санитарния възел, което от своя страна убива духа на разговора, задържане на течност в организма и пр. нежелани ефекти. 

От друга страна по-дългият престой в заведенията, свързан с употреба на по-меки, галено наречени увеселителни напитки, може да доведе до развиване на синдрома „Нещо носех ли?“.  Тревожно и досадно за околните натрапчиво чувство на безпокойство от предполагаемо забравяне на ценна лична вещ при напускане на  питейното заведение. Най-често тези страхове са безпочвени или пък забравените вещи са с несъществена стойност, но угнетението остава трайно. Синдромът се лекува с последователност и упоритост, като след 10-15 години от първите симптоми, той започва да губи от остротата си. След 20-ата година страдащият не би трябвало да чувства никакъв дискомфорт, а ако случайно се прояви отново, вината може да търси вината единствено в себе си. 

Всичко това може да се избегне, ако наблягате на ракията, а останалите питиета ползвате единствено за възстановяване от нея. 78% от българските мъже и 27% от жените у нас мечтаят сутрин през уикендите на вратата на хладилника да е останал поне един пръст, макар и изветряла, но студена бира. Тъй като сборът от двата процента надвишава общия брой на населението, излиза че тази мечта е нереалистична и не си струва повече да говорим за нея. Толкова. Иначе бутилките с керамични капачки са изключително подходящи за изстудяване на ракия и могат да се ползват с години. Освен това внасят допълнителен престиж в интериора на кухнята. 

Още при приемането ни в Европейския съюз се понесе тревожният слух, че казаните за ракия ще бъдат затворени, а шкембе-чорбата – забранена. Смущението на народа неусетно прерасна във възмущение. Мъжаги заплашваха с бунтове, ако отнемат най-милото им. Апостоли на високия градус се зарекоха да обикалят страната, за да основават комитети. И лошото някак се размина. Животът продължи тихо и кротко. Ракията си течеше по тръбичката, както преди, започнахме да усвояваме еврофондове, а в свободното време пращахме есемеси, за да изгоним някой разпасал се риалити герой. 

Идилията продължи до края на миналата година, когато бившият началник на митниците Емил Димитров – Ревизоро, понастоящем депутат от Патриотичния фронт, предложи жаравата на селските казани да гасне между Нова година и Петровден. Кошмарът стана факт и влезе в сила от 1 януари т.г. Шест месеца без първак?! Немислимо и недопустимо за здравия разум. И под лозунга „Без ракия няма нация!“ казанджиите започнаха масови протести. Щом нацията е в опасност, необходими са спешни мерки. Депутатите осъзнаха, колко неправилно са постъпили и правдата възтържествува. Бруленето на джанки получи нов импулс - стана по-жизнерадостно и отривисто. Животът сам показва какво да предприемеш. Бяхме го докарали дотам, Радан Кънев да твърди, че голяма част от масоните са впиянчени ченгета от ДС, които си играят на рицари и се обличат в чаршафи. Нямам представа дали масоните варят ракия, но подобно вдетиняване, каквото Кънев описва, може да се дължи само на злоупотреба с купешки концентрат, вино или бира. 

Днес, в свободна България, всяко домакинство има право на 30 литра домашна ракия годишно. Не е кой знае колко и допускам фиктивни разводи, които да удвоят дозата в семейството. „Днес е голям ден за Национално сдружение „Българска домашна ракия“, заяви съпредседателят на движението Стоил Атанасов след гласуването с патос, достоен за кървавото писмо от Априлското въстание. Пиянството на един народ продължава. Но нека бъдем осторожни и на щафетен принцип да остава поне по един трезвен на хиляда – предстои гласуване на промените и на второ четене. Дано радостта не ни докара нов Берлински конгрес…