#АзСъмБСП. Аз съм Барон Мюнхаузен

„Дайте ми възможност да стана министър-председател“, каза Корнелия Нинова. „Едва ли“, казах си аз. И то не защото е невъзможно някога отново социалист или социалдемократ да управлява България, а защото с начина, по който започна да упражнява лидерството си в БСП, г-жа Нинова едва ли ще дочака парламентарни избори на поста председател на партията.
Наситената програма от тежки лъжи и медийни кьорфишеци рано или късно ще изтощи и членската маса на партията, и лобистите навъртащи се около новата председателка, и апаратчиците, които победиха Михаил Миков.
Никой от лидерите на БСП след началото на прехода не е стартирал своето председателство на най-старата партия с такава серия от гафове. Чиято кратка ретроспекция, за период от само три месеца, никак не е кратка. Но все пак:
Гафът с дълговата спирала и превратното тълкуване на неразбрани данни от ЕК и Евростат, в резултат на който само в главата и интервютата на г-жа Нинова се заговори за някаква дупка от 19 милиарда евро и навлизане в тежка дългова спирала. Добре че ги има агенция Fitch например, които да удостоверят, че България и с намаляващ външен дълг, стабилна перспектива, положително салдо и нарастващи резерви.
Гафът с липсващия или спрян един милиард за земеделие. Който милиард се оказа преведен на България месеци по-рано, а всъщност в „изтеклата“ и „тайна“ кореспонденция на МЗХ става дума за одит и заверка на сметките на ДФЗ – процедура, през която тази година ще преминат и разплащателните агенции на Франция и Италия.
Гафът с вътрешното допитване в БСП, с което бе рестартирана партийната демокрация и бе даден нов живот на досадното клише „БСП е най-демократичната партия“. Нищо от допитването не е и няма да бъде взето под внимание при излъчването на номинациите на БСП, но пък от това вътрешно допитване в интервютата на лидерката се използва основно един показател, а именно че 52% от анкетираните искали лява коалиция с бутиковата партия АБВ.
Гафът с приписването, не за първи път между другото, на свръхестествени способности на Бойко Борисов, който незнайно как е попречил на 3 /три/ различни телевизии с 3 /три/ различни сателитни предавателя да излъчват събора на БСП на Бузлуджа. Тук дори и Чък Норис би зяпнал от учудване, като освен това клеветата не бе подкрепена с никакви технически и технологични аргументи и данни.
Събранията за излъчване на номинации на БСП за президент и вицепрезидент. Може би най-важната лъжа на Корнелия Нинова до момента, която от своя страна породи лавина от допълнителни лъжи, които удрят само по БСП, по нейната председателка и най-вече по нейните членски маса и електорат. А именно:
Стефан Данаилов е втори по брой номинации. В изтеклите в сайтовете „ВеВести“ и „19мин“ протоколи от събрания, Стефан Данаилов категорично не е втори във вътрешнопартийните номинации. Втори в допитванията е Костадин Паскалев, следван от Мая Манолова, като и двама имат двойно и тройно повече номинации от г-н Данаилов и за президент, и за вицепрезидент.
- Ген. Румен Радев е с най-много номинации от т.нар. „непартийни“ кандидати. Категорично невярно – с най-много номинации от „непартийните“ кандидати е Мая Манолова, която след избирането си за омбудсман формално прекрати членството си в БСП. Втори в тази категория номинирани е проф. Андрей Пантев, а Жан Виденов, ген. Румен Радев, Татяна Дончева и Маргарита Попова са далеч назад с огромни разлики в броя получени номинации.
Разговорите за номинации ще се водят публично и ще се съобразим с вота на нашите членове, каза Нинова. Странно. Защото хронологията на събитията и интервюто на Стефан Данаилов показват, че ген. Румен Радев подаде оставка едва след като бе осветен като кандидат-президент, какъвто е приел да бъде след проведени с Корнелия Нинова разговори – очевидно встрани и въпреки допитванията и събранията в БСП. Черешката на тортата е, че ген. Радев все още не е освободен от поста, поради което се намира във водовъртеж от конфликт на интереси.
„Нямам мой фаворит, ще се съобразя с вота на хората“ vs „Да, номинацията на ген. Радев е моя и аз нося отговорността“. За да стане по-плавен сблъсъка между тези две изключващи се тези и да се даде време на Корнелия Нинова и хората около нея да вземат завоя от партийната демокрация към едноличното номиниране, ген. Радев си взе и годишният платен отпуск и се скри от медиите, пускайки два лаконични статуса във Фейсбук. С който отпуск пък пречи на освобождаването си.
„БСП е проевропейска партия. Не забравяйте кой подаде молбата за членство и в чий мандат станахме членове на ЕС“. Дотук добре. Само че „спазващият“ военните разпоредби ген. Радев, който поради годишният си отпуск не говори с български медии, намери време и желание да даде интервю пред вестник „Правда“ озаглавено „НАТО унищожава българската армия“, където сравнява т.нар. еър полисинг с Ньойският договор. Бидейки все още действащ офицер от българската армия – армия на страна, член на НАТО.
Това са само част от камарата лъжи, с които Корнелия Нинова реши да започне лидерството си. Като не забравяме и многото позабравени обещания, дадени по време на кампанията й за лидер на БСП разбира се. Позабравени обещания, олицетворявани от състава на „новото“ ръководство на партията, липсващите и до ден  днешен заместник-председатели, разделянето на позицията „организационен секретар“ поравно и по братски между Кирил Добрев и Драгомир Стойнев, и още много апаратни нонсенси, възможни само в централата на Позитано. Кампании в интересни „медии“ с разпращане на материали за ген. Радев и странни интервюта по пантофи от плажа, където освен тревожен глас една от иконите на българската култура показа и че е обикновен интригант, по „кавалерски“ осветлявайки и преиначавайки лична кореспонденция в интерес на новата шефка.
Видно от събитията дотук противниците и на БСП, и на самата Корнелия Нинова вътре в партията й, трудно биха могли да мечтаят за по-категоричен фалстарт на новата лидерка. Който фалстарт е на път да изпрати Красимир Каракачанов на балотаж, да коства кариерата на Корнелия Нинова и окончателно да извади БСП от групата на т.нар. „големи“ партии – тенденция, започнала с нулата на местните избори в областните градове.
Но пък никой не е казал, че да си лидер на БСП е лесно. Очевидно не е. Очевидно да си лидер на БСП е доста по-сложно от това да се правят пискливи изказвания на парламентарен контрол, или да се звъни 200 пъти на следователката Шарланджиева, притисната да „смачка“ делото Фронтиер.
„Дайте ми възможност да стана министър-председател“, каза Корнелия Нинова. „Едва ли“, казах си аз.