Туршия и тлееща държавност

Като загоря, та цяла неделя. Покрай сухото, казват, гори и суровото. Така след сухата Сакар планина, заминаха и тютюневите складове в Пловдив. В харманлийско бързали да почистят пасищата, че субсидии ги чакали от земеделското министерство. Толкова бързали, че въобще не чули кои са подходящите и безопасни месеци за агрокозметика. Един  фотоволтаик така го напече в напъна му да произведе зелена енергия, че пусна прощална искра към сухия треволяк. Неусетно няколко пожара се свързаха в един – съединението прави силата. Гневни на местните люде и то с основание бяха пожарникарите.

В Пловдив на местните веднага им припламна идеята, че „Тютюневия град“ не се е възпламенил от фаса на горския. Така действат новите варвари, заяви възмутена пловдивчанка. Не им върви на пустите складове. Един го подхванаха булдозери, други изгоряха. Възможно е останалия по чудо цял след стихията, да се наводни. То много стихии не останаха за употреба. Според очевидци пожарникарите викали в началото на гасенето, че „смърди на нафта“. Да беше петролна база – нормално. А то паметник на културата, че и празен. Невиждал тютюн от времето на Димитър Димов.

Кметът Тотев спокойно и с хладнокръвието на ветеран от поне три войни обясни, че стените са здрави и всичко ще се оправи, както си е било. С това изказване най-много да е успокоил някоя репортерка. Но така и трябва да изглежда един управник – да излъчва увереност и спокойствие, за да не се паникьосват гражданите в поверената му от тях територия. Въобще – да дава позитивни сигнали. Най-лесно е да клатиш стабилността. За капак Тотев сподели, че няма представа чии са тези складове. Не знаеш чий е цял град в града?!

Борисов, който иначе е информиран и може да говори за всеки апартаментен обир в страната, засега мълчи. Развали се рахатът на Вежди Рашидов, който беше укротил топката след гневните изблици на интелектуалци срещу особата му. Сега и поверената му институция тръгва по следите на мистичните собственици и ще дипли отговорността и възможностите на местната власт по отношение на частен имот – културен паметник.

Според архитектите, възстановяване на сградите вече било невъзможно. Пожарникарите на свой ред решиха да не влизат в складовете, поради опасност от срутване. Старите дебели греди щели да тлеят още дни. Казано е – не се гаси туй, що не гасне. То изтлява бавно и полека, както доверието в институциите, което, ако я караме така, неизбежно ще стане на въглен. Добре, че не може да се подпали Мадарския конник. Кой знае какъв филм ще ни прожектират тогава.

На 6 ноември една част от избирателите ще поемат към урните. Спокойно – не към онези, страшните, а към изборните. А останалите ще завършат първия етап от пасивната си дерегистрация. Ако натрупаното недоволство от работата на институциите у други народи сравнително бързо води до качествени промени в политиката, у нас то довежда единствено до злокачествени изменения в психиката и черния дроб на електората. Апатия, равнодушие и тихо пиянство. Бащи вулканизират гуми, за да могат синовете им да ги пилят. Трябвало някъде бодрата смяна да се наслаждава на адреналин собствено производство и държавата била длъжна да осигури подходящи терени. Данните са печални – все повече младежи получат инфаркти. Причината според специалисти трябва да се търси в спортните добавки, които приемат. За съжаление оказва се, че никой не търси адреналин в образованието – стотици свободни места останаха незаети в родните висши училища и след третото класиране. Нищо, така студентите ще могат да се радват на индивидуално внимание от преподавателите си.

След Методи Андреев и Радан Кънев поиска да къса лампазите на генерал Радев. По телевизора го нарече „оня“, защото бил позор на армията, приятел бил на Първанов и пускали статиите му в „Правда“. Генералът е напълно изряден – изпълнил е всички условия да бъде „оня“ по радановите критерии.

Да  не им придиряме толкова – виждаме как се кълват кандидатите за Белия дом. Накрая, когато всичко свърши, Тръмп и Клинтън ще се сдобрят – като Скалата и Вин Дизел. Пак ще ги гледаме заедно в идилията на семейните снимки. Какво е Америка без хепиенд. На избори всички са бързи и яростни и казват неща, с които после не се гордеят. Тук само от ГЕРБ не бързат. Цяла държава им е на главата. Последна грижа били изборите за Борисов пред угрозата от мигрантска вълна. Звучи логично, но какво друго предвижда планът му, освен да живеем в мир и сговор с Ердоган…

Останалите понаредиха пъзела на кандидатурите си. Реформаторите дават вид, че бързат, но са като на бягаща пътечка в квартален фитнес. Накрая се оказват пак там, откъдето са тръгнали. При тях всичко е по-сложно, по-бавно, по-трудно. Вътрешни терзания, разяждащи съмнения. Интелектуалци, какво да ги правиш…

А обикновените хора имат други дертове. Според учените най-силно развитият мозъчен център на хората над 60-годишна възраст у нас е този, отговарящ за затварянето на буркани. Цената на олиото гонела тази на зехтина и се очаквали шокиращи решения при предстоящата пастьоризация. Туршия със зехтин?! Нещо немислимо доскоро. Явно наистина отлепяме ютията на жизнения стандарт.

Щом държавността тлее, поне туршията да къкри…