От какво най-много се дразни Русия

Каква е ситуацията в света, поведението на великите сили и отражението върху енергийната политика? На този въпрос се опита да отговори създателят на Международния изследователски институт в Оксфорд по въпросите на Централна Азия и Кавказ Ендерс Уимбуш. Той е и дългогодишен старши вицепрезидент на американския институт „Хъдсън”. Уимбуш изнесе лекция по време на кръглата маса провела се в София „Геополотически и енергийни дилеми пред страните от Югоизточна Европа и черноморския басейн.

В пет насочи могат да бъдат описани последните събития в Евразия и Източна Европа е мнението на Уимбуш

1.  Глобалният енергиен дневен ред на Русия е добре познат. Нашите оптики са калибрирани върху това да разберем Русия и резултатите от игрите и стратегиите, които тя използва. Както и да действа тя не винаги е предсказуем играч, смята Уимбуш. Знаем, че днешна Русия ще бъде съвършено различна след известно време.

Русия започна период на бърз спад

във всички направления. Устойчивостта й като жизнеспособна държава ще бъде поставена под въпрос.

Какви са факторите за подобна прогноза? Тежко демографско влошаване, включително намаляване на работната сила; лоша здравна система; застаряващо население. Други дисфункции има около човешките ресурси. Наскоро имаше публикация, която твърди дори за физически упадък на руснаците. За последните две поколения (период около 30 години) ръстът на руснаците се е смалил.

Въглеводородите, които са в основата на руската икономика, пострадаха много от енергийната криза. Оттам и публичните финанси. Това е двигател на корупция, която задушава публичните политики. Днес Русия има много недоразвита и неефективна средна класа.

Налице е почти неспирен теч на мозъци. Хиляди руснаци решават да участват в глобалната икономика извън Русия. Нейната икономика на знанието всъщност се срина, което се дължи на влошаването на образователната система и изселването на таланти. Съществува дълбоко вкоренен политически елит. Той използва всяка възможност, за да обира държавните ресурси. Съществува и военен упадък – намалява техническия капацитет за производство на тактически оръжия.

Всичко това се случва в контекста на важна и успешна конкуренция на други страни, като Китай и Турция в някои отношения и във все по-голяма степен Иран. Това е почти перфектна, класическа картина на една отслабваща мощ.

Русия, която познаваме, много скоро
няма да бъде такава каквато я знаем

На хоризонта се появява друга Русия, която трябва да разбираме в контакта на тази нова динамика и това ще има значение върху планирането на енергийната ефективност, категоричен е Уимбуш.

2. Падащата надолу спирала на Русия можеше да се управлява. Една кратка обиколка по периметъра на Евразия ни води до няколко сценария, които съвпадат с упадъка на Русия.

В Китай също има много патологии и икономическо забавяне – трудови безредици, недостиг на ресурси, демографски дислабанси, застаряващо население и криза в общественото здравеопазване.

Защитата на Китай срещу упадащата Русия са слаби, но тя се опитват да се възползват с инвестиции и заемни обещания, тъй като са стигнали до извода, че Китай ще пострада ако Русия се разпадне.

В Централна Азия постсъветските държави бяха сред обкръжение от велики сили. Опитите на Русия да бъде противопоставена на ЕС се провалиха, но Путин предвижда пълна военна икономическа интеграция.

Таджикистан вероятно може да се присъедини към Евразийския икономически съюз, както и Молдова и Узбекистан. В Афганистан след няколко десетилетия война, все още няма мир. Пакистан в голяма част са провалена държава. Единствено военните я държат като лепило, но Пакистан е мощен двигател на безредиците в Афганистан, тъй като Пакистан разглежда талибаните като част от техния стратегически елемент. Много корумпирана страна без силна средна класа и икономически слаба и доставчик на ядрени технологии на други държави, заключава в своя коментар Уимбуш.

Иран може скоро да стане държава, която има ядрени оръжия заедно с Русия, Пакистан, Китай и Индия. Няма друг регион в света, където да има подобна концентрация на ядрени оръжия. Скоро може да имаме турска и саудитска ядрена бомба, предупреждава анализаторът. Иран пострада от падащите цени на нефта и международните санкции. Във вътрешен план има популярна опозиция, надига се бизнес класата. Официалните военни също са твърде недоволни, че иранският режим ги държи настрана.

Продължаваща криза на идентичността
в Турция не е приключила

Опитът за преврат беше само последното предупреждение. Има съперничещи се крила, ислямски влияния и липса на спокойствие по границите. Турското ръководство не успява да се справи с тях. Загубите растат. Южната на България съседка през последното десетилетие проучва своето отоманско минало, експлоатира го и се изграждат икономически, вероятно стратегически отношения с Русия. Трудно  ще бъде Турция да се върне към традиционната си роля на мощна южна котва на НАТО в тази част на света. Ако това е вярно, тогава ще трябва много добре да преосмислим сигурността в Черно море, допълва Уимбуш.

Никоя от въпросните държави няма да избегне
последиците от руския упадък

Някои ще ги усетят много силно, още повече Русия продължава да се радва на някои преимущества спрямо нейната периферия. Там, където Русия искаше да се противопостави най-много на упадъка, това бяха военните способности. Руските военни не са това, което бяха и не вярвам скоро да са толкова добри колкото бяха, но все още са способни да защитят интересите си близко край границите си. Русия ще поема рискове, тъй като конкурентния й прозорец постоянно се смалява.

3. По съветско време можеше да се предскаже, че фланговете на Русия са здрави, т.е. Източна Европа и Централна Азия бяха флангове на Руската империя и нищо повече. Но това вече не е така. Централна Европа, Кавказ, Централна Азия сега са част от многопосочни стратегически сили.

Две нови условия усложняват анализа на тези флангове. Първото е, че всеки от руските флангове има свои център и всички те имат национални външни политики и цели, към които се стремят. Но те

нямат много опит в рулирането на национални стратегии

Да вземем като пример Казахстан, който е един от най-важните външнополитически играчи или Грузия, чийто ясно определени национални интересни са известни. Централна Европа е вече част от ЕС със собствени цели. Може да спорим докъде са фокусирани тези политики или пък за качеството на стратегиите, но фланговете вече имат собствено влияние, което е неоспоримо е мнението на Уимбуш.

На второ място всеки от тези центрове си има свои флангове. Фланговете на Казахстан са Русия, Узбекистан, Китай и Каспийските държави, Грузия, Турция и Иран. Тези флангове трябва да се съобразяват с агресивната Русия и с нейните взаимодействия с нейните флангове.

4. Руският упадък и жизнените й флангове. Ако нашата оценка за упадъка на Русия е вярна, то взаимоотношенията с фланговете ще произведат непредсказуеми резки ситуации. В момента

Русия е играч на покер, който има много лоша ръка,
но трябва да я играе

колкото се може по-дълго, за да остане конкурентоспособна. Тя ще блъфира, сплашва, отрича, докато е възможно и ще поема все по-опасни рискове. Войната през 2007 г. с Грузия беше само предупреждение за тези рискове. Украйна 2013 г. дава още по-силни доказателства. Трябва да очакваме още такива случай.

5. Взаимоотношението на Русия с нейните уязвими флангове влияят върху САЩ и европейските страни.

На първо място е важно оптиката
да се фокусира правилно

Пример: т.нар. руски reset институционализира идеята, че американските интереси в Европа най-добре могат да бъдат разбрани през руската леща. Нашите политотворци са все по-чувствителни към тази тема. Разбираме руските притеснения и техните причини, но това винаги е погрешен път да се започне стратегически анализ, смята Уимбуш.

Истинската опасност от този reset е схващането, че болката на Русия ще се облекчи, ако САЩ престанат да дразнят Русия, а

Русия най-много се дразни,
когато се дразнят фланговете й

Тези флангове са центрове на техните външни политики и интереси. А самите флангове, от своя страна, си имат техни флангове, които трябва да бъдат взети предвид.

Например, Грузия беше един от дразнителите, които руският reset искаше да отстрани. Грузия е първа във всеки списък по постижения в свободни пазари, спазване на човешките права, но след reset-а имиджа й във Вашингтон и Брюксел падна като камък, правейки я персона нон грата и поради динамиката на фланговете на Грузия този регион се превърна в пресечна точка на жизнените интереси на Запада.

Грузия може да бъде бариера пред една вълна от северокавзазки джихадисти. Тя има граница с размирна Турция и се нуждае от стратегически съюзник, включително Азербайджан. Грузия е граница и фланг на Европа. Тя е част от всеки един съюз. Нейните черноморски пристанища са входни и изходни точки на голяма част от пътя на коприната между Азия и Европа. Нейните добре обучени военни са предоставяли войски в НАТО-вски операции в Ирак и Афганистан.

Една малка и стабилна Грузия ще стане част
от Евразийската черупка

която да поддържа стабилността. Трудно ми е да си представя по-важна малка държава, която в момента има толкова положителен принос към западните стратегии в този регион, казва Уимбуш.

Описвам този списък, за да подчертая твърдението си, че трябва да коригираме оптиката си върху предизвикателствата. Има две възможности, които няма да ги видим ясно, ако гледаме само през руската оптика, което днес преобладава. Подчертавам важността да разберем динамиката между центъра и фланговете, но анализът трябва да премине на друго ниво, за да може интересите на запада да бъдат поставени правилно.

Потребността от повече и по-константни анализи са очевидни, обаче това изисква способност да гледаме в бъдещето с определена степен увереност. Идентифицираме положителни развития, които могат да произтекат от разпада на Русия и така може да формулираме най-вероятни стратегии. Не е нужно да имаме кристално кълбо. Най-добрите инструменти са ясни – имаме интелектуална мощ.