Предизборни драми в България, Нобелови награди и щипка Тръмп за вкус

Предизборната битка за "Дондуков" 2 стартира с пълна сила. Всички кандидати са известни, очакваме развръзката на 6 ноември. Зад Океана също са в предизборна треска, която май най-сериозно порази... Доналд Тръмп.

Иначе в България си оставаме майстори на скандалите, които най-често вредят на самите нас. Този път поводът е Медицинският университет в София. 

Някъде в цялата тази суматоха президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос получи Нобеловата награда за мир.    

Вижте топ коментарите на Факти.бг за седмицата.

Борисов завъртя рулетка

Драмата в ГЕРБ или приключва, или тепърва започва. Цецка Цачева е картата от тестето, с която трябва да се печелят президентските избори, или да се загубят.

Истината е, че премиерът Бойко Борисов изигра един доста рисков ход.

Борисов чака до последно да обяви номинацията на ГЕРБ поради няколко причини. Първо, той беше неподготвен за кандидатурата на генерала, който му е козирувал. Силна военна кандидатура отдавна не бе присъствала на президентски избори у нас. В същото време тя бе допълнително подсилена от идеята за силна лява коалиция, стояща зад нея.

Големият удар за Борисов обаче дойде от неговото асо. Ясно е, че кметът на София Йорданка Фандъкова беше големият коз в редиците на ГЕРБ, който осребрявайки доверието към себе, можеше да донесе бърза и безпроблемна победа на изборите. Шокиращо за мнозина тя отказа да се кандидатира. Това вкара ГЕРБ в една дълга спирала на въпросителни и несигурност. Истината е, че скамейката на партията е къса и докато градеше властта си върху собствения си авторитет, Борисов не успя да даде шанс на други личности от своите редици да изгреят, с което да подсили позициите си.

Ако дебатите ставаха за джибри

Късното обявяване на кандидатурата на ГЕРБ за президентските избори отнемало възможността за провеждане на дебат и разговори за политики. Така проплакаха някои представители на партиите, чиито кандидати останаха далеч зад неназования кандидат на управляващите при последните допитвания. За какъв по-точно дебат напират и вярват ли си сами, че го желаят. Политическите сили отдавна нямат какво да кажат, нито помежду си, нито на хората. Същото важи и за кандидатите им, които мнозинството от народа не желае да слуша.

Ако има кампания, изтъкана от край до край от клишета, носещи чисто физическа болка, това е тази за президентските избори. Какви дебати и какви разговори за политики. Всички дебнат поредният осветлен кандидат, за да му намерят цаката. Всеки от финалното каре на Цветанов го чакаше едно и също. За кметовете Йорданка Фандъкова и Димитър Николов щяха да изровят някоя скандална общинска сделка. За Томислав Дончев – нещо съмнително по еврофондовете. А на Цецка Цачева, която така или иначе не разписва платежни за обществени поръчки и европроекти, просто щяха да извадят нещо компрометиращо от времето на социализма. Била ли е партиен секретар, примерно. Нещо, което тя публично отрече и дори заплаши със съд за клевета, ако твърденията продължат.

Скандалът с Медицинския университет вреди на България

Бившите министри на образованието Сергей Игнатов и проф. Тодор Танев призоваха да не се раздухва скандала с Медицинския университет, тъй като това вреди на България. Според тях трябва да се изчака да се произнесат ДАНС и прокуратурата. Ексминистърът Анелия Клисарова  пък не пожела да коментира с аргумента, че тогава е представила в два документа становищата си.

Сегашният министър на образованието Меглена Кунева предостави на прокуратурата случая с Медицинския университет след направен одит в министерството.  Едно от обвиненията, които се отправят към бившия ректор на университета Ваньо Митов, е това за незаконосъобразно изнесено обучение на чужди студенти по медицина в образователни центрове в Швейцария, Германия, Кипър. Със сигурност прокуратурата след като приключи разследването ще се произнесе за законосъобразността му.

Факти.бг зададе междувременно един и същ въпрос на трима бивши министри на образованието – „Изнесеното обучение на Медицинския университет законосъобразно ли е?”

Проф. Сергей Игнатов:

Аз не зная точно какво са направили от Медицинския университет, четох, че те имат изнесени обучения на много места. Има една поправка в закона, мисля че от юли 2011 година, което дава възможност за подобен тип обучения. И тогава законодателят каза, че след като е акредитирано висшето училище значи тези центрове не минават на акредитация, но беше голяма борбата на акредитация. След това какви допълнения са правени не зная. 

Проф Тодор Танев:

Имаше съмнения, които аз наследих като министър. Тогава помолих компетентния  отдел на министерството да ме снабди с информация, за да можем да вземем законосъобразни решения. Всъщност резултатите от тази проверка, която аз разпоредих, излязоха сега. 

Проф. Анелия Клисарова не пожела да коментира това, което е подписала като министър. Единствено заяви: „Документите съм ги подписала, становището на МОН е ясно”.

Наследници сме на народа на Орфей

Наследници сме на народа на Орфей, заяви за Факти.бг изследователят Павел Серафимов. Предлагаме ви интересния поглед на Серафимов за древния корен на българите в три части. В този и останалите два материала от поредицата ще научите невероятни, любопитни и скривани до сега факти.

Г-н Серафимов, Вие твърдите, че българи и траки са един народ. Защо смятате така?

Аз не съм първият, който смята, че ние българите сме потомци на хората, които римляни и гърци наричат траки. Това е виждането на проф. Ганчо Ценов, Цани Гинчев, Никола Йонков Владикин, Данаил Юруков, Архимандрит Кирил Рилски, Д.П. Димитров, Георги Сотиров, украинския писател Сергей Лесной, а в по-ново време и на проф. Асен Чилингиров, Петър Георгиев, Юлия Хаджи Димитрова, Андрей Киряков, Александър Мошев, Кристиян Петков, Стоян Николов и др. Днес работите на тези хора са достъпни и желаещите могат да се запознаят с доказателствата, които въпросните автори представят.

Нобеловата награда за мир се присъжда на...

Винаги е било изключително трудно да се прогнозира, кой ще получи Нобеловата награда за мир, тъй като още от създаването си тя е обвита в тайнственост. Имената на номинираните се пазят в тайна в продължение на 50 години след връчването на наградата. Тази година отгатването на победителя е дори още по-трудно, може би по-трудно и от решението, за това кой я заслужава най-много, тъй като са номинирани рекорден брой кандидати — 376 — 228 физически лица и 148 организации.

Макар имената на претендентите да са пазени в тайна, благодарение на човешката природа, която подтиква хората да се самоизтъкват и парадират с действията си, самоличността на част от номинираните бе разкрита от онези, предложили ги за наградата. Това на свой ред задейства вълна от предположения и догадки около победителя.

Нобеловата награда за мир ще бъде обявена днес в норвежката столица Осло. Но кой ще има честта да я получи? Коя личност или организация е най-достойна да поеме тежкото бреме на мира, който тази награда олицетворява?

Сред най-често спряганите победители бяха президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос и лидерът на партизанското движение ФАРК Родриго Лондоньо, известен с псевдонима си Тимошенко, заради сключено примирие, което сложи край на половин век кръвопролития. 

Друг претендент за наградата са сирийските доброволчески отряди за гражданска защита, известни на света като „Белите каски“. 

Изтъкнатата руска правозащитничка Светлана Ганушкина също е номинирана за наградата.

Щипка обещания, малко скандал... Voila!

„Дами и господа, официално се кандидатирам за президент на Съединените американски щати!“. Така започна одисеята на Доналд Тръмп в политиката. В политиката, в който има малко шоу. Или в шоуто, което е с щипка политика.

Първоначалните реакции в Щатите, а и в световен мащаб, бяха на изненада, насмешка, но най-вече – на подценяване. Ако преди няколко месеца бизнесменът не бе взиман насериозно, но никой вече не прави тази грешка. Последните сондажи ясно посочват, че няма изявен фаворит – близо месец преди изборите.

На какво се дължи този успех? Настоящият вицепрезидент Джо Байдън заяви, че в историята на изборите не е имало друг кандидат, който да „знае толкова малко“ за света. И докато неговите думи са очаквана подкрепа към Хилъри Клинтън, то в тях има и истина.

Голяма част от изказванията и туитовете на Доналд Тръмп са всичко друго, но не и дипломатични. Липсата на политически опит е ясно изразена. Това, обаче, никак не притеснява републиканеца. В своята книга „Изкуството на сделката“ бизнесменът пише, че лошата реклама понякога е по-добра от липсата на такава. Това е и целта му – колкото може по-често името му да се появява в медиите. Планът му работи по брилянтен начин.