Писмо до Цецка Цачева: Силата, мамо, е в простотията, не в Съединението

Силата, мамо, е в простотията, не в Съединението. Това заявя в писмо до Цецка Цачева проф. Велислав Минеков. То е публикувано във Фейсбук.

Скулпторът проф. Велислав Минеков бе едно от обсъжданите имена за кандидат на Реформаторския блок за държавен глава.

Той е е член на управителния съвет на Съюза на българските художници, Съюза на професионалните художници в Германия и Почетен член на Европейския център за скулптура и реставрация в камък, Wunsiedel (Германия). Организирал е самостоятелни изложби в България, Турция, Дубай и Германия.

Предлагаме ви текста без редакторска намеса.

До г-жа Цецка Цачева

Пл. „Народно Събрание“, София, България

ПИСМО ДО НОВАТА МИ МАЙКА

Обичам те мамо, много те обичам. Пиша ти от далечна чужбина. Горд съм мамо, че ти ще бъдеш моята нова майка. Не само моя, майка ще си на цял един народ горд със своето минало и натъжен от своето настояще. Щастие ме обзема от мисълта, че точно ти със своето достойнство, мъдрост и красота осинови мен и нацията. С твоите неземни качества мамо, ще бъдеш майка на Европа, майка на целия свят.

Ние, мамо, сме почти връстници. Помним времето на нашето съзряване, помним щастието да си млад и нещастието да си съзнателен. Да, съзнанието и моралът бяха нежелан и опасен лукс, мисълта бе под възбрана, любовта беше грях, човешкото достойнство не струваше и грош. Заедно израснахме в общество захранено с лъжа. Лъжехме много, лъжехме всеки ден, лъжехме себе си, лъжехме за да бъдем излъгани. Лъжехме Господа дори, някои даже лъжеха, че го мразят. Ти, мамо, единствено си била честен човек. Колко жалко е, че някакво нещастно перестроечно списание е объркало твоята правда и праволинейно партийно съзнание. Ако да не беше онзи гологлав, руски мръсник съсипал най-братската и най-голяма държава, сега щеше да си майка на световната революция, щеше да си червено знаме, щеше да си женски Мао, Ленин,Троцки, Ким и даже Кастро с неговата брада.

Вярвам, мамо, че днес ти ще имаш смелостта да ни завърнеш в нашето минало. Ти беше и остана единствения честен човек. Прав е твоят колега Цецо, всички бяхме комунисти. Всъщност почти всички лъжехме, че сме. Никой, никога не ни обясни светлината и значението на това заветно общество. Само твоята вяра блестеше в очакване на победилото равенство и съвършенство. Вероятно е да имаш възможност да постигнеш днес твоите младежки мечти. Ако благодарният народ те дари с власт вземи имането на богатите и го дай на бедните. Дари ни отново с народен съд. Моля те да разстреляш олигарсите, не забравяй да обесиш Костов и неговата клика. Народът ще ти бъде благодарен. Ти, мамо, си пропуснала преди да прочетеш „Огоньок“ как доброволно прекръстихме и прогонихме турците и помаците, как своевременно ги превърнахме в туристи и екскурзианти. Не е късно, ти ще си новия възродител, „патриотите“ ще ти помогнат. Лагери днес са нужни, трудови лагери за безработните, брадатите, интелектуалците и зевзеците. Белене скучае, в Ловеч безработицата е проблем.

Мила мамо, прости на своя син, който не почерпи твоя пример и израсна като обикновен лъжец. Попаднах сред лоши другари, семейството ме отгледа с лъжа. Лъжехме, че чавдарчетата са добри другарчета. Лъжехме, че се гордеем с пионерската червена връзка, лъжехме, че сме димитровски комсомолци. В бригадирската ангария оставяхме праза и морковите необрани, свирихме с китари гнусна западна музика, слушахме „Свободна Европа“ и „Метроном“ и даже не знаехме за твоят любим Окуджава. Клетвопреспъник съм мамо. Като войник се заклех да пазя великата идея и вечната дружба. Наруших клетвата си, даже мога да бъда съден, изменник станах, предател.

Гледам, мамо, имаш нов свой вожд и учител. Той е прост, сам го каза, ти нали също си част от неговата грамотност? Слушай го, мамо, обичай го. Били сте съпартийци тогава, съпартийци сте и сега. Ти го обичаш мамо, той е част от теб, той е твоят създател, твой велик ръководител. Ти забрави как събираше яйцата от полозите, как доеше кравата и как следеше мухата над джибрите, какви яхнии правеше ти мамо! Той, нашият генерал и докторант по маркучи ще те научи на разум, деликатност, човеколюбие, смелост. Ще те дари с културата на културния му министър. Ще те научи на футбол и чужди езици. Ще бъдеш първа на карти в белота и недостижима в сентасето. Ще направи от теб човек, човек от народа какъвто бе последния му работодател. Ще бъдеш охранител на нацията, а не като него пазвант на съмнителни величия.

Отново съм в чужбина мамо. В Германия съм мамо. Тук, в този малък град, където съм, направили университет. Триста български деца предпочели това нещастно провинциално училище. Продажна сган са те, родоотстъпници. Защо не предпочетоха Свищов, защо не станаха библиотекари, защо не намериха място в нашите петдесет университета? Иначе заплатите на такива като мен са добри. След три месеца мамо, ще купя апартамент в Люлин, ще имам нова–стара кола и ще поправя зъбите ти до блясък.

Срамувам се от своето минало мамо. Избягах от демократите, които ни дариха с нищета. Засрамих се от мълчанието на интелектуалците, отвратих се от нищетата на разума и перверзията на днешното ни феодално общество. Какво неблагодарно племе! Той ни дари с магистрали заделяйки от залъка си, построи ни метро със собствените си пари, вече сме най-богата държава в Европа, горди сме с първенството на медийната ни свобода. А Той никога не е бил „Буда“ /един съсед ми каза/, не е бил сикаджия, не е бил мутра или рекетьор, не е бил част от криминалната общност и в тайните послания на американските посланици е описан като нежен поет, скромен и неизвестен творец, почетен художник, лечител и безсребърник. Народът го обича мамо, обича го защото е прост.

Силата мамо е в простотията, а не в съединението. Бъди мамо проста както съм и аз. На мен ми трудно, при теб ще е лесно, ти си съвършена.

Най-сетне дойде твоето време мамо. Ще бъдеш първа сред първите, Берлускони ще мери бюста ти с педи, Саркози ще блъска гърба ти с пестници, Франция ще завижда на твоите бедра.

А аз, мамо, ще бъда щастлив.

Защото те заслужаваме.