Най-тежките времена на Сирия

Хавиер Солана е бил Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генерален секретар на НАТО, и министърът на външните работи на Испания. В момента той е председател на Центъра за глобалната икономика и геополитика ESADE.

Конфликтът в Сирия става все по-сложен с всеки изминал ден, в който продължава, и перспективите на страната стават само по-лоши. Ежедневните ужаси, които заобикалят гражданите на Алепо сега бележат началото на нова ниска точка. Това стана факт след падането на последно сключеното крехко примирие, постигнато чрез посредничеството на САЩ и Русия. Едва ли е случайно, че то обаче се разпадна точно във времето, когато световните лидери се събраха за Общото събрание на ООН.

Когато сирийския конфликт най-накрая приключи, три от определящите го характеристики ще усложнят значително усилията по възстановяването. Като начало, всички страни, участващи в борбата вече са пренебрегнали международното право за правата на човека и са нарушили основните хуманитарни норми. В действителност, спирането на хуманитарна помощ, атаката над цивилни, и набелязването за цел на места, специално защитени от международното право, са станали основни стратегии за воденето на война.

Само от април, сирийските болници са станали жертва на десетки атаки, и помощите към част от най-опустошените селища са безскруполно спирани. Много болници в Алепо е трябвало да бъдат принудително затворени, след като са били потърпевши по време на обсадата.

Тези действия могат да бъдат считани за военни престъпления, и за съжаление това не е първият подобен случай. Само за 2015 г., медицинските съоръжения в Сирия, които са свързани с Лекари без граници, търпят над 94 атаки, оставяйки 23 от работници на организацията мъртви, а други 58 - ранени. През май, Съветът по сигурността на ООН прие резолюция, призоваваща всички участващи страни в конфликта в Сирия да спазват международното хуманитарно право. Сега, членовете на Съвета се обвиняват един друг в нарушаване на собствената си резолюция.

Друга засегната характеристика, които може да осуети всяко усилие в подкрепа на мира, е сложна карта на конфликта и многото участниците, всеки един от които не трябва да бъде пренебрегнат в окончателното споразумение. Докато тази карта вече се е изменила значително след началото на войната, нивото на фрагментация вътре в различните групировки, застанали на двете противопоставени страни, става все по-очевидна в последно време. Сега, след като джихадистка група Джабхат ал-Нурса е променила името си на Джабхат Фатах ал-Шам и съобщава, че се отделя от Ал-Кайда, много по-вероятно е да се съюзи с други бунтовнически групировки, които също вече отхвърлиха Ал Кайда.

Но докато това сближаване укрепва бойните групи във военно отношение, в същото време размива границите между бунтовниците и ислямистките радикали. Това се случва, когато бунтовническите групи, които не са чак толкова близки до ал-Нурса са станали по-слаби и това неизменно позволява на сирийския режим да затвърди тезата, че не цели потискане на бунта, а води борба във войната срещу тероризма. По този начин, по време на Общото събрание на ООН, Сирийският външен министър Уалид ал-Moallem наскоро обвини водената от САЩ коалиция в Сирия в подкрепа на терористични организации, включително и на Ислямска държава.

Преди няколко месеца, дискусиите относно мирния процес бяха фокусирани върху въпроса дали Асад трябва да си отиде веднага, или да остане по време на преходното правителство; сега, въпросът е, дали бившият Ал-Нурса е наистина надежден партньор.

Но подкрепящата Асад страна има свой собствени подразделения. В допълнение, освен руската армия, сирийски, иракски, ирански и афганистански групи също водят борба за режима, и всеки един от тези участници, има свои собствени интереси.

Интересите на някои от участниците във войната обаче са добре известни: Асад иска да остане на власт; Русия иска да докаже статута си на велика сила, способна да се противопостави на САЩ; Иран от своя страна пък иска да увеличи своето регионално влияние и да си подсигури достъп до Средиземноморието. Когато битката приключи, тези позиции само могат да станат още по-категорични.

Една трета пречка по пътя към сирийския мир е патовата итуация, в която се намират САЩ и Русия. След толкова много опити за прекратяване на огъня, завършвали с провал накрая, и двете страни очевидно вече си нямат и капка доверие. И както Дмитрий Тренин от московския център Карнеги посочва, последният провал може да има много по-тревожни последици в сравнение с предишните дипломатически неуспехи.

Досега, САЩ и Русия не само сложиха край на двустранните преговори, но вече дори взаимните ядрени споразумения са застрашени. След като САЩ обвини Русия в извършване на военни престъпления в Сирия, Русия обяви, че има намерение да прекрати споразумението за унищожаване на излишъка си от плутоний, освен ако САЩ не отговори на определени условия, включително да компенсира Русия за разходите от западните санкции, наложени след като Русия, присъедини Крим през март 2014.

От своя страна, САЩ, вече е в несигурна позиция, след като бунтовническите фракции са прегрупирани и готови за пряко сътрудничество с Русия. На Барак Обама му остава още съвсем малко време начело като президент на САЩ и това прави всека голяма външнополитическа промяна под администрацията му почти невъзможна. Докато битката за Алепо бушува, това прави и американската президентска кампания, която ще определи неговия наследника.

След повече от пет години на конфликти в Сирия, отстъплението без да се стигне до намиране на решение на проблема, не е опция. Въпреки, че променената карта на основните действащи страни допълнително усложнява нещата, няма никакво съмнение, че всички те трябва да участват в мирното споразумение; в противен случай, всяко такова, ще се окаже краткотрайно. По същия начин, за да се възстанови сирийското гражданско общество в дългосрочен план, всяка една от враждуващите страни ще трябва да поеме отговорност за своите престъпления и да си изтърпи последиците.

Въпросът за отговорността ще бъде едно от най-трудните предизвикателства в усилията за постигане на траен мир.Ще трябват отдадени лидери не само в, но и извън Сирия. Въпреки, че президентските избори в САЩ ще бъдат последващи, вече стана ясно, че мирът не може да бъде постигнат само от усилията на САЩ и Русия.

Европейските лидери трябва да се намесят, за да поднови преговорите. Европейският съюз от прекалено дълго време погрешно стои встрани от тези преговори, въпреки значението на Сирия за собствените му сигурност и интереси, въпреки своята отговорност към гражданите на Сирия. ЕС трябва да положи всички дипломатически и хуманитарни усилия, за да събере на едно място всички враждуващи страни и да сложи край на насилието възможно най-скоро. Само тогава реконструкция на Сирия може наистина да започне.

 

Превод: Теодор Николов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.