Президентът-султан или последното изкушение на Ердоган

Отминаващата 2016-та беше велика година за Реджеп Тайип Ердоган. Турският президент оцеля след военен преврат.

Няма значение дали говорим за предварително режисиран от властта сценарий или провал на генералите. Ердоган спечели велик триумф в своята пълна с победи политическа кариера. Изкара хората по улиците за собствена защита. Успя да направи немислимото – да постави името си и думата „демокрация” в едно изречение. Това може да се определи само по един начин – шок и ужас.

Поддръжници на Ердоган ритат войник, участвал в преврата и блокадата на мост над Босфора - Истанбул, 16.07.2016 г.

През последното десетилетие агресивната дипломация и безкрайното самочувствие на Ердоган изглеждат безкрайни. Те му помогнаха да налага волята си над американски президенти, да „извива" ръце в Брюксел, да прави каквото си иска в Близкия изток и дори да свали руски самолет. Казано по друг начин – Ердоган си повярва в повече и все по-често започна да престъпва „червената” линия. Но почти никой не опита да го спре.

През 2016 г. Ердоган окончателно и едностранно узурпира позицията на силния и затвърди неограничения си статут. Няма никакво съмнение, че в средите на военните още има хора, които не са съгласни с политиката на президента. Но повече никой няма да посмее да го каже. Турският народ не може да свали по демократичен път човека, който постоянно тъпче правата му. Дори армията не успя да повтори добре тренираното упражнение от миналото. Не се сещам за друг, който да има шанс за успех. Не и от Турция.

Заседание на турското правителство. Всичко изглежда спокойно и под контрола на човека в центъра - Анкара,12.12.2016 г.

От 1960 г. насам 4 правителства бяха свалени от власт от генералния щаб, включително и това на премиера - ислямист Неджметин Ербакан през 1997 г. За справка, последният е политически наставник на Ердоган. Беше време, когато армията щеше с гръм и трясък да нахлуе в градовете или просто да даде да се разбере, че няма да толерира този или онзи политик. До часове правителството на деня отиваше в историята. Дори и Ердоган. Сега очевидно са останали само трясъците. Схемата: „най-добре е танковете да дойдат” – вече не върши работа!

Ефективните присъди по делото „Ергенекон” през 2013 г. и неочакваната амнистия през април известиха края на една епоха в Турция. Финал на времената, когато армията играеше ключова роля, понякога със сила, в политическия живот. Старата военна гвардия беше отказана от борбата. Като далечен спомен остава времето, когато армията се налагаше като защитник на светските принципи срещу това, което разглеждаше като заплаха от ислямизация на обществото. На 16 юли 2016 г. командващият Генщаба на турската армия говори с носталгия за Османската империя! Могъщите изглеждат окончателно принизени!

Ердоган се радва на народната любов. Повечето от присъстващите не се вълнуват от затварянето на телевизии или спирането на интернет, защото никога не са ползвали такива - Истанбул, 11.12.2016 г.

През последните 25 години бяха водени няколко глобални войни. Целта им – свалянето от трона на диктатори, поне според вижданията на организаторите. Видяхме принудителна смяна на властта в Багдад, Тунис, Кайро, Триполи и дори сериозно раздрусване в Дамаск.

През цялото време под носа ни, напълно необезпокояван и дори солидно подкрепян, събираше сили политик, който може да надмине всички. Човек, който наистина разполага с оръжия за масово поразяване за разлика от Саддам. Президент, който е готов да върне историята с век назад за разлика от Бен Али. Диктатор с идеи и липса на скрупули срещу собствения си народ за каквито Кадафи едва ли беше способен да си помисли. Държавен глава с геопололитическа визия, която няма да чуем дори от поредния лидер на трибуната в Пхенян. Накратко, един истински Ким Чен-ир, но разполагащ с „F-16” и то на границата на Европа.

Всъщност какво още може да си позволи Ердоган, който вече направи всичко? У дома той сменя и назначава премиери, затваря медии, вкарва и вади от затвора съдии и висши военни. Има и сериозна подкрепа на всякакъв вид избори. Ердоган отдавна е всемогъщ на собствен терен. Макар и сложна на пръв поглед личност, той всъщност е класически политик, който печели точки от популизма. Основната му цел винаги е била да изглежда силен в очите на ислямисткия си електорат. И превратът му дойде като рекорден джакпот.

78 години след смъртта на Мустафа Кемал Ататюрк в Анкара управлява друг президент. Не по-малко амбициозен от „Бащата на турците”. Политик със своя визия за бъдещето, която отдавна плаши все повече не само сънародниците му, но и близки и далечни съседи. Сега Ердоган атакува заветите на „Бащата”. Вече няма кой да го спре. Военните, които бранеха наследството на Ататюрк, са в графата на „лошите”. Ердоган безброй пъти показа, че няма да се спре пред нищо, за да постигне целите си. За много от тях президентът мълчеше и ни оставяше само да гадаем и това никога не ми е харесвало. Последните събития потвърдиха страховете ми. Основната цел на Ердоган отдавна не е опипване на почвата, а началото на унищожителен огън по наследството на Ататюрк!

Преди седмица Ердоган окончателно разкри картите си, след като в парламента беше внесено за разглеждане предложение на Партията на справедливостта и развитието за голяма конституционна поправка, която готви правителството за въвеждане на президентска система. Това всъщност е голямата амбиция на Ердоган през последните години. Но едва сега, благодарение на политическия съюз, който формираха с Партията на националистическото действие, могат да намерят достатъчно депутати в парламента – над 330 от 550, за да реализират прехода.

Всичко се развива точно по плана на Ердоган, а президентът определено държи ситуацията под пълен контрол. Държавният глава изнася реч пред областни управители - Анкара,12.12.2016 г.

Ако всичко това се случи по плана на Ердоган, Турция ще се откаже от парламентарната система в европейски стил, към която се придържа от създаването на републиката през 1923 г. В нея президентът е непартиен държавен глава, а реалната изпълнителна власт стои в ръцете на премиера. Ердоган нямаше проблем с това устройство през цялото си първо десетилетие на власт, когато той самият беше премиер. След като реши да се кандидатира за президент през 2012 г. обаче, той и съветниците му започнаха да се застъпват за „президентска система” и нова конституция, която да позволи това.

Спешността придавана на темата, въпреки всички останали важни въпроси, пред които страната е изправена в момента, също показва, че стремежът за нова система има нещо общо с персоналната траектория на сегашния президент. Ердоган използва много фактически правомощия, преминаващи отвъд неговата конституционна роля, и това, което трябва да се направи е системата да стане по-съвместима с реалността, най-вече на Ердоган.

Ердоган притежава всичко необходимо, за да се задържи на власт, докато пожелае. Негови поддръжници празнуват победата срещу превратаджиите на емблематичния мост над Босфора - Истанбул, 21.07.2016 г.

Какво следва. Парламентът ще гласува предложенията. Нужните над 330 гласа не изглежда да са проблем. Следва референдум в началото на 2017 г. Ако от гласуването на него излезе положителен вот, което е доста вероятно, тогава Турция ще има изцяло нова политическа система.

Новата конституция ще влезе в сила евентуално през 2019 г., същата година, в която приключва настоящия петгодишен мандат на Ердоган. После ще се състоят първите президентски избори в новите условия. Тъй като сегашното му президентство няма да се брои, Ердоган ще има шанса да получи още два мандата от по пет години, което ще го задържи на власт до 2029 г. Тогава той ще е на 75 години и ще е управлявал през последните 27 от тях. Това ще е почти двойно на времето, прекарано във властта от Ататюрк.

Топката е в краката на Ердоган и той ще "бие дузпата" на всеки, който се изпречи на пътя му - Истанбул,10.12.2016 г.

Във всеки случай предстоят забележителен политически събития. Това ще бъде нещо, което ще предизвика еуфория у избирателите, страх и травма у опонентите и ще заеме важно място в политическата история на света. Подобен довод в мислите препоръчва поддържането на реализъм по темата. Излишен оптимизъм определено не е от полза. Ердоган никога не е имал образа на бял гълъб, но сега изглежда като птица с остри нокти и явно няма цена, която да не е готов да плати.