Когато политиците станат врагове

Коментар на Емил Кошлуков за сайта Хипотези.

Това е новото нормално, свиквайте.

Такова е посланието на Европа днес. Сред всичките скръбни физиономии, сред официалните изявления и маршове — нали си спомняте как се бяха хванали под ръка след Шарли Ебдо, да ни покажат колко са загрижени — сред постовете им в Туитър и Фейсбук, се чува именно това. Тероризъм имало, няма как да предвидим всичко. Радикализирани били младежите от арабските гета, все едно имат грип, така звучат обясненията на политиците. Между емигрантите можело и да има крайни, да не прекаляваме с това, повечето са чудесни хора.

Външният министър на Германия дори не пожела да използва думата атентат. Камион се вряза в коледния базар в центъра на Берлин, но той не бил сигурен дали не е просто пътнотранспортно произшествие. Не се шегувам, изрично каза, че не иска да го нарича атентат, обществото можело да се обърка, затова умишлено избягвал думата.

Само тази година в Германия има пет нападения на терористи върху граждани, без да броим атаките и изнасилванията в Кьолн. Преди година, през ноември, в Париж загинаха 130, сто и тридесет души, след серия взривове в кафенета, концертна зала, на улиците. По-жестоко клане в мирно време Европа не беше виждала никога. В Брюксел умряха още тридесет, от бомбите в метрото и летището. И преди няколко месеца в Ница отново с пътнотранспортно произшествие, както би казал онзи министър с бодряшка веселост, бяха убити 84 човека.

За Меркел и компания обаче, това не е проблем. Те дори не позволяват да назовем престъпленията с истинското им име. Извергите, които убиват безпощадно, са някакви болни, нещастни хора, изпаднали в амок, цитирам точно. Престъпленията се премълчават, както беше в Кьолн, с дни, прикриват се. Престъпниците се оневиняват, оправдават с всичко възможно, само и само да не кажат, че това са изроди. Всякакви обяснения се сервират в подчинените им медии, но не и единственото вярно — че Европа е във война с орди диваци, които искат да я унищожат.

Платените глашатаи на политическата върхушка не спират. Всеки опит, на който и да е, да назове истината, е яростно охулван. Ако само посмееш да критикуваш тъпаците в Брюксел и Берлин, ставаш моментално расист, ислямофоб, антиевропеец и див националист. Политическата класа следи зорко за това, а нейните нови доносници и идеологически пропагандатори не спират да бълват дежурните клишета.

А хората умират. Стотици са убити, хиляди нападани и ограбвани, цели квартали в Европа се превърнаха в чужда земя, в анклави на омразата. Поколения от тези така обичани нови европейци отказват да живеят заедно с нас. Мразят Европа, мразят нашите ценности, мразят свободата ни. И са готови с кръв и терор да се борят срещу нас, срещу нашите идеи и начин на живот. Това обаче не може да се казва, ксенофобия е, според политиците. Ако вие пребиете жена си, е престъпление, ако те го направят — просто културно различие.

Когато се оказа, че циганин с български паспорт е ритнал жената в метрото в Берлин, тукашните поръчкови медии умряха от кеф, че не е емигрант. И злорадстваха непрестанно за това, че виждате ли, ние сме същите диваци, какво само мрънкаме за другите. Дни след това стана поредният атентат, поредното масово убийство. Дори и бандитите ни са по-добри от тези гадове, но за това няма да стане дума, няма да пишат клакьорите.

Ние сме живели с мюсюлмани векове, знаем как да съжителстваме. Ние взаимно почитаме културата си, споделяме празниците си, гледаме децата си. Намерили сме истинското мултикултурно общество, още преди столетия, без да взимаме грантове от фондации и еврокомисии. Българските турци и помаци са наши турци и помаци, един народ сме, една нация. Помагаме си, уважаваме различията помежду ни, за Великден черпим с яйца, за Шекер байрам — с баклава, така е било и ще бъде. Може да сме изостанали, по-бедни, в края на Европа, но не се взривяваме.

А глупаците днес искат да ни учат как да живеем заедно. Как е правилно, политически коректно. Тези, които предадоха собствените си граждани на смърт, сега държат да ни дават акъл и на нас.

Подобна политика не е нужна тук, нито в Европа. Да си затваряме очите пред фактите е идиотщина, пълна глупост. Да ни проповядват някаква измислена толерантност, към хора, които не могат да ни понасят. И всичко това единствено защото поредният дебилен, мастит чиновник трябва да си оправдае заплатата, а неговата клиентела по сдружения и фондации да си оправдае бюджета.

Опитът за цензура, желанието на тази пасмина да ни затвори устата, е обречен. Голямата опасност обаче е друга, специално за нас. Тази вносна доктрина за толерантност и мълчание заплашва нас, нашето общество. Тук проблеми с исляма нямаме, нашият ислям е като нашето православие, мирна и човеколюбива религия. Всяко пригласяне на измислените, провалени философии на Меркел и подобните, може само да разклати обществото ни. Тези идиоти са заплаха именно за нашите мюсюлмани, защото точно в тях ще се прицелят, те няма да вербуват другите. Средновековните диваци, за които в Брюксел толкова милеят, ще пробват да пробият през джамиите тук, не през църквите. И ние трябва да ги спрем, да защитим нашите турци, да не ги пуснем сред нашите цигани. Това е страната ни, не е опитно поле за изкарване на някой лев, или евро, от глупаците.

Затова не трябва да си правим оглушки. Ако Меркел си ги харесва, да си вземе още милион, нейна си работа. Тук не ги искаме. Не може да спрем малоумието по света, но може да не го пускаме у нас. Трябва да кажем нещата такива каквито са — срещу Европа се води война от диви, неграмотни орди, надъхани от арабските фанатици. Тази война е резултат на сгрешена, безумна политика на Европа. Ние нямаме нужда от мародерите на Европа, които за пари ще продължат да защитават това нашествие. И да нападат всеки, който се противопостави.

Моля, не ни обяснявайте как трябва да се отнасяме един към друг, коя религия каква е, как камион насред коледен базар е просто катастрофа. Кой е в амок, кой е депресиран до степен да изтрепе сто души, как излезлите от пещерите около Кабул са добри хора. Бъдете си политически коректни там, ние тук се оправяме някак. България е страната с най-висок процент мюсюлмани от населението, Франция и Германия са далеч назад. Не ни давайте акъл за етническа и религиозна толерантност, ние и евреите си спасихме, и арменци взехме, и с мюсюлманите се разбираме. Имаме своето срамно минало, с Възродителния процес, но го преживяхме. А, и вицове си разказваме един за друг, кеф ти цигански, кеф ти с Киркор и Гарабед, кеф ти за Иванчо и Марийка, никой не е умрял от малко хумор. Не са много в тон с тази новата мода, но пък на коледните базари все още ходим без линейки. Извинявам се за цинизма, но ми писна.