Колко лъжи могат да се скрият зад влажните очи на една дива коза?

Това, че едно заглавие съдържа думичката „спасете“ и под него е закачена снимка на дива козичка, прави ли новината истинна? Йозеф Гьобелс щеше да ви каже ДА – според него, всяко нещо, в което хората бъдат излъгани да повярват, се превръща истина. По-нормалните хора, които не са работили като министри на пропагандата в нацистки режими, биха казали НЕ – фактите би трябвало да са факти, без значение дали са емоционално или рационално представени.

Това пише в блога си Владимир Каролев.

За съжаление, историята е показвала многократно, че мисленето на Гьобелс надделява далеч по-често. И именно на това разчитат хората (чувам от мои познати, че идеята е на жената на лесовъда Тома Белев) които са измислили поредна схема за събиране на пари чрез местната организация на WWF. Този път се събират дарения срещу обещанието НПО-то да спре приемането на плана за управление на парк Пирин – той бил разрешавал застрояване на 12 пъти по-голяма територия и дърводобив в 60% от националния парк.

Двете твърдения не са подкрепени с нито един цитат от самия план, но пък над тях е закрепена снимка на жално гледаща дива козичка, което изглежда е било достатъчно убедително за над 30 000 души, че да ударят един „параф“ и да даруват организаторите на схемата с неизвестна сума пари. Жално гледащата дива козичка изглежда е била достатъчно убедителен аргумент и за редакторите на доста, претендиращи за „сериозност“ медии в България да разпространят апела за събиране на пари. Групата „Икономедиа“ дори е пуснала реклама на петицията – представете си за каква безрезервна вяра във влажните очи на козичката става въпрос.

Но какво говорят фактите зад гьобелсовите похвати?

Първо, макар и планът за управление да е разписан и внесен в МОСВ, самите WWF България непрекъснато променят позицията си по него. Например, преди 12 месеца от коалиция „За да остане природа в България“ твърдят на пресконференция, че териториите за застрояване ще се увеличат 120 пъти. През август 2016 числото е смалено от 120 пъти на 14 пъти. Днес същите хора твърдят, че увеличението е вече 12 пъти. Същата повратливост имаше и в обвиненията за изсичане на дървета – ту бяха 800 000 вековни дървета, ту бяха 300-400 вековни мури, ту бяха 333 км ски писти, после пък пистите изчезнаха и на тяхно място се появиха лифтове (без писти), накрая се заговори за молове, и т.н. Всички тези неща бяха изговорени от едни и същи хора през последната година за един и същ план, в който нищо не е променяно.

Всъщност, планът за управление е нормативен акт, който не може да разреши строителство дори на един квадратен метър земя, както и изсичането на нито 1 куб.м дървесина Всички дейности, които планът разписва като възможни, вече са разписани като такива в Закона за защита на териториите (ЗЗТ) и впоследствие се развиват или не по силата на проекти и планове по чл. 64 от ЗЗТ.

Планът адресира строителството в раздел 3.2 Режими и норми (страница 382), точка 15:

Тук планът за управление почти буквално преписва закона, като ЗАБРАНЯВА всякакво строителство на територията на националния парк, с изключение на разрешените със закон туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващи сгради, пътища, спортни и други съоръжения. Дори и за тези разрешени от закона и плана дейности, инициаторът ще трябва да премине през още камара процедури като изработване на подробен устройствен план, оценка за съвместимост по закон за биологичното разнообразие, и т.н. Тук трябва да споменем, че дори и планът да опита да забрани някоя от разширените по закон дейности, тази забрана не би имала юридическа стойност, тъй като законът е с по-силно действие.

Извод: WWF лъжат в първото си твърдение

Второ, WWF твърдят, че ще бъде разрешен дърводобив на 60% от територията на националния парк. Само по себе си, дори и без план и закон, това твърдение е абсурд и пръв го отбеляза екологът Боян Рашев от австрийската Денкщат – горите покриват 58% от територията на националния парк и на останалите 2% най-много да се секат колчета за маркировка. Шегата настрана, WWF изсмукват от пръстите си това обвинение от сборник „Гори“, приложен към плана за управление. Там в точка 1.17.3.3 на страница 73 се описват предвиждани сечи в един буферен пояс, простиращ се на около 1км ИЗВЪН границите на парк Пирин и принадлеждащ към държавните горски стопанства Г.Делчев (1163.5 ха), Катунци (861.8 ха), Сандански (2515.7 ха), Симитли (1244.4 ха), Струмяни (489 ха), Кресна (1139 ха), Разлог (1153 ха) и Добринище (1742 ха). Тези площи се управляват от изброените държавни горски стопанства, като в тях си се развиват и стопански дейности като дърводобив, определян на годишна база от проекти, приемани от Министерство на земеделието и храните. Планът за управление на парк Пирин разглежда тези НЕПРИНАДЛЕЖАЩИ към парка територии от гледна точка на тяхното потенциално влияние върху самия парк. Съществува констатация, че директорите на горските стопанства сами занижават изпълнението на разрешения от Министерство на земеделието дърводобив, тоест ИЗВЪН парк Пирин дърводобива е по-малко от разрешения. Планът за управление на парк Пирин не може нито да разрешава, нито да забранява, нито да стимулира, нито да дестимулира горските дейности в съответните територии, тъй като те не принадлежат към парка.

Било то като злонамерена лъжа или плод на неграмотност, служителите в WWF България се правят на ударени с мокър парцал и с широка ръка вкарват тези площи в парка, измислят си твърдения в плана, че трябвало да се сече повече и тръгват да събират пари по този повод.

Тук трябва да уточним, че сборник „Гори“ повече от ясно прави това разграничение между принадлежащи към парка територии и съседните площи, принадлежащи към горските стопанства, например в таблица 57 на стр. 72:

Що се отнася до самия парк, там отново в раздел Режими и Норми се упоменава, че в парк Пирин се допускат в определени територии и разрешените по закон (чл. 64 от ЗЗТ) възстановителни и поддържащи дейности – залесяване, премахване на стари и болни дървета, и т.н. Планът не указва в какви обеми, по какви начини да се извършват те, тъй като това се извършва с проекти по всеки съответен казус. Например, ако има болест или каламитет в определена гора, лесовъдите правят проект, той се одобрява и след това се извършва съответното премахване на болни дървета и ново залесяване.

Извод: WWF лъжат и във второто си твърдение

Тук е важно да споменем, че новият план за управление наистина увеличава туристическите зони в парк Пирин, но това увеличение просто отразява реалните местности, където хора (като мен) практикуват еко-туризъм. По регламентите на стария план, единствените местности за туризъм са около ски зона Банско с площ 2.5% от тази на парка (и съвсем малко в Добринище), а всички останали планински общини в района са отрязани. Няма нужда да споменаваме, че това е несправедливо и абсурдно, тъй като туристите в Пирин посещават(ме) много други местности извън ски зоната. И е далеч по-добре тези местности да са регламентирани от плана за управление, който да упъти туристите къде могат да ходят без да смущават най-ценните местообитания, вместо да ги остави на собствено усмотрение. В крайна сметка, нали самите WWF България искат повече еко-туризъм в Пирин? Защо, тогава, се обявяват против разширяване на туристическите зони и извън границите на ски зона Банско? Ако в ски зоната се практикува ски туризъм, еко-туризмът би трябвало да е извън нея, нали?

И тъй като тези лъжи не са случайни, следва да се запитаме каква е тяхната цел? Отговорът е просто и американските данъчни отдавна са го дали – следете парите. Мъжът на шефката на WWF България е авторът на предходния план за управление на парк Пирин, който е до голяма степен отговорен за цялата каша в националния парк. Същият кандидатства за изработването на новия план, но губи конкурса. Опитът му да опропасти приемането чрез WWF България е отчаян ход, целящ МОСВ да загуби европейското финансиране по проекта, да превъзложи с пари на българския данъкоплатец поръчката и тя да отиде в ръцете на „правилните зелени“.

Дали редакторите на една камара „сериозни“ медии са съзнателни или несъзнателни участници в присъдружната гьобелсова пропаганда с дивата козичка и не са си направили труда дори да отворят истинските документи, остава да гадаем.

P.S. Всъщност, най-голямата заплаха за парк Пирин не са хората или ските, а разрешаваната и дори стимулираната през последните години масова паша на животни в рамките на националния парк. Под одобрителния поглед на МОСВ и МЗХ, френски месодайни крави пасат на воля в парк Пирин и замърсяват с азот пиринските реки и езера. Но тъй като френските кравички също имат големи и влажни очи като козичките, те не са толкова атрактивна тема за пишман-еколози и медии и съответно никой не говори за тях. Нека си унищожават българския парк, ще го забележим, след като след години няколко високопланински езера са се превърнали в блата. Всъщност, точно под Муратово езеро има няколко малки плитки езерца. Те вече през юли и август се превръщат в смърдящи клоаки. Виждал съм го с очите си. Виж, „еколог” от WWF България там не съм виждал.