Президентът - бизнесмен, който вдига цената

„Тръмп очевидно има волята и желанието да остане в историята като човек, който полага едни нови основи в американската външна политика. Не бива да забравяме, че Доналд Тръмп е бизнесмен, който в преговори и сделки винаги се е опитвал да си вдигне цената. Той иска да се хареса най-вече на тези, които го харесват. Той постави за своя цел превръщането на Америка в непредсказуема в своите действия като условие за една по-ефективна външна политика.“ Това заяви пред Факти.бг американистът Костадин Грозев, който коментира възможната бъдеща политика на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Как ще коментирате интервюто, което Доналд Тръмп даде за „Таймс“ и „Билд“ през тази седмица. В него той критикува НАТО, подкрепи Brexit и евентуалното отцепване на други страни от ЕС. Каква ще е неговата политика към Европа?

Това интервю на Тръмп е абсолютно отдаване на дължимото на онази електорална база, която го избра. Като един антисистемен играч, който достигна до най-високия пост в САЩ, той търси позиции да утвърди своето виждане за развитието на САЩ, особено във външната политика. От тук нататък за всички надежди, че Доналд Тръмп ще бъде вкаран в нормалния коловоз в традиционната американска външна политика, няма достатъчно основания. Дори във Вашингтон, в деня преди встъпването, той държа една малка реч пред мемориала на Линкълн. В нея той не достигна в толкова голяма дълбочина в тези разсъждения. Все пак намекна, че ще направи това, което е обещал. Това е абсолютно разбираемо. Той има една база от около 62 млн. американци, които са гласували за неговите идеи, въпреки, че те бяха доста разнопосочни. Той очевидно има волята и желанието да остане в историята като човек, който полага нови основи в американската външна политика. Тепърва ще видим какво ще стане.

Каква ще е политиката му към Русия? Той изразява готовност за затопляне, докато предложените от него министри демонстрираха различни идеи в изслушването им в Сената.

Тук опираме до няколко основни тематични кръга. Единият тематичен кръг са самите идеи и ако можем да определим някакви жалони в тази политика. Не бива да забравяме, че Доналд Тръмп е един бизнесмен, който в преговори и сделки винаги се е опитвал да си вдигне цената, както се казва. Той определено може и търси едни по-добри позиции в едни бъдещи преговори. Дали тези декларации, които прави в момента са съзнателно желание за промяна на външната политика на САЩ или става въпрос за тактически ходове с оглед извоюване на по-добри позиции в едни бъдещи отношения? Не визирам само Русия, а цялостната политика на Америка в отделни региони и направления.

На няколко пъти в кампанията си Тръмп заявяваше, че САЩ са твърде предсказуеми в своята външна политика и и с партньорите, с които влиза в някакви отношения. Той постави за своя цел превръщането на Америка в непредсказуема в своите действия, като условие за една по-ефективна външна политика. Дали става въпрос за стратегически избор, за една реална промяна като изтегляне от Европа, намаляване на присъствието в НАТО, търговските споразумения или отношенията с Русия. Да не забравяме, че това може да бъде игра. Да не забравяме, че в рамките на предизборната кампания Тръмп се справи със 17 утвърдени играчи от Републиканската партия и други опоненти от Демократическата партия. Защо да не помислим, че това е част от неговата игра, която той може да започне да води с Русия, Китай и други свои политически контрагенти?

Тръмп беше много трудно приет от елита на Републиканската партия. Все пак той беше приет донякъде от този елит, когато започна да печели в първичните избори. Голямата част от този елит обаче остана против него по време на кампанията. Да не забравяме, че големите парите на републиканците не преляха в лагера на Тръмп. Той трябваше да инвестира лични средства или да гони допълнителни такива. Все пак тук помогна голямата безплатна реклама, която той сам си извоюва от медиите.

Всъщност тази подкрепа, която в момента има за Тръмп от Републиканската партия се дължи на това, че той спечели изборите. В крайна сметка републиканците, които бяха огладнели за власт след двата мандата на Барак Обама, видяха възможност чрез него да влязат в изпълнителната власт, където да прекарват своята традиционна линия. Все пак те се надяват по някакъв начин да го вкарат в коловоза на традиционната политика. Има втори център при влиянието на външнополитически решения от елита на Републиканската партия. Това са конгресмени и сенатори, както и републиканци, които се надяват да навлязат по-дълбоко в службите, занимаващи се с национална сигурност.

Разбира се до момента остава неясен екипа на Тръмп и това до колко в него има единство и единодействие. Той очевидно няма да остави други да командват, но не бива да забравяте, че и в екипа на Тръмп има различни центрове и интереси. Тук е и чара на американската политическа система, че тя залага на конфликта на интереси, като източник на развитието.

Може би все пак би трябвало да погледнем положително на това, което се случва. Половината американци гласуваха за промяна, за другата половина това е едва ли не краят на света. Не случайно бившият президент Барак Обама толкова набляга на американската демокрация и ролята на гражданите в налагането на политически решения и от там възможността за публичен контрол над това, което става в обществото, включително и чрез медиите. Това дава възможност за едни баланси в институциите. Американската политическа система е толкова сложна, че има много центрове на властта, които се контролират, наблюдават и противопоставят. Това дава възможност за демократично решаване на проблемите и формулиране на политическа линия, която е в интерес на по-голямата част от обществото.

Можем ли да очакваме Студена война между САЩ и Китай? Доналд Тръмп вече се оплака от фалшиви компромати срещу себе си. Можем ли да очакваме това да продължи?

Той в кампанията си създаде и продължава да си създава много фронтове. Той не действа като традиционния политик, който се опитва да замазва конфликтите и да се харесва на всички. Той иска да се хареса на тези, които го харесват. Това е нещо нормално, тъй като това е неговата политическа база. Въпросът е до колко може да се управлява с едно малко мнозинство от народа?

В международен план можем да видим Китай, Русия, ЕС, Япония и доста други страни в света, които формират нови центрове на сила в международните отношения, с които САЩ ако искат да продължават да играят ролята на хегемон в тези отношения, ще трябва да намерят подходи към диалога. Тръмп в исторически план се опитва да имитира двама големи американски президенти, които бяха политически противници в друг политически контекст. От една страна той иска да играе активната роля на Джон Кенеди, а от друга страна ролята на Ричард Никсън.

Тук можем да кажем, че пръст има и един автор на въшнополитически решения като Хенри Кисинджър, който в този момент има положително отношение към Доналд Тръмп. В тази полярност едно затопляне на отношенията с Русия би могло да означава влошаване на отношенията с Китай. Защо обаче не си представим, че може да има и двете? Идеята на Кисинджър и Никсън беше взаимното обвързване на интересите в този триъгълник Вашингтон – Пекин – Москва. Не се знае дали противопоставянето може да бъде основа за прогрес на човешката цивилизация или сътрудничеството. Аз си мисля, че бъдещето е на диалога. Можем да се опитаме да заложим на факта, че Тръмп е бизнесмен, който има икономически интереси. Тези интереси могат да бъдат водещи, особено при съмненията за конфликт на интереси в неговия екип. От друга страна неслучайно той заяви, че ще изпрати американската представителка в ООН Ники Хейли да води разговори в Китай. Преди това при изслушванията тя направи едни остри изказвания срещу Русия. Така може да се предположи, че в позицията на Тръмп спрямо Русия може да има и тактически елемент. Не само стратегически.