Независимият Макрон ще има своя шанс

Анализът на Кемал Дервиш за „Project Syndicate“.

Дервиш е турски икономист и политик, бивш министър на икономиката на южната ни съседка и администратор на Програмата на ООН за развитие. Той е и вицепрезидент на американската тинк-танк компания „Brookings Institution“.

Марин Льо Пен, лидер на френския крайно десен Национален фронт, може да бъде сред основателите на това, което старши научният сътрудник в Нова Америка Скот Малкъмсън нарича "националистически интернационал." Но тя не е единствената "независима", която е добре приета сред избирателите преди президентските избори на страната през идната пролет.

Емануел Макрон също е считан за независим, но от малко по-различен тип. След като служи като министър на икономиката, промишлеността и дигиталните въпроси под патронажа на френския президент Франсоа Оланд, той стартира собствено политическо движение в лицето на En Marche !, и се кандидатира за президент като независим кандидат. Макрон е само на 39 г. и никога не е бил партиен политик. Само преди три месеца му предоставяха този шанс, но той предпочете набързо да сглоби свои силен екип и така обра симпатиите сред по-младите избиратели.

Очаква се Макрон да получи подкрепа от близо 20% от избирателите на първия кръг от изборите през април. Това изглежда недостатъчно, за да може той да премине към втория тур, който ще се проведе през май. Там двамата кандидати с най-високи резултати ще се изправят един срещу друг, за да се определи победителя от изборите.

Според предварителните проучвания, в първия кръг фаворити са Льо Пен - с приблизително 27%, и Франсоа Фийон, който служи като премиер при управлението на бившия президент Никола Саркози. Към момента обаче кандидатурата на Фийон остава под съмнение, след обвиненията, че той е използвал фиктивни работни места за съпругата и децата си по време на службата си в Народното събрание. В същото време, според социолозите кандидатът на левицата Беноа Хамон също вече гони 20% след победата си на първичните избори във Френската социалистическа партия.

Макрон сам се разграничава от "старото" ляво и "старото" дясно, той не може да бъде считан нито за ляв, нито за десен популист, нито пък за традиционния центрист. Той е съпричастен към левицата емоционално и интелектуално, но в същото време отхвърля традиционната "политика на класите".

Макрон води кампания, която търси вота на всяка една част на обществото. Той стигна от работниците, които се чувстват предадени от "системата", застрашени от глобализацията и новите технологии; та чак до учителите и здравните специалисти, които признават, че образованието и здравеопазването се нуждаят от дълбоки реформи, за да се поддържа социалната солидарност, която е била изградена в миналото. Но Макрон също така търси подкрепа и от изобретатели и предприемачи, които искат да се изгради една по-свободна от регулации среда, с улеснен достъп до необходимите ресурси.

Той все още не е формулирал пълната си програма. Но Жан Пизани-Фери, един от най-добрите икономисти във Франция, наскоро подаде оставка като директор на правителствената тинк-танк стратегия на Франция, за да стане програмен директор на Макрон. Досега, Макрон постави акцент върху една социална солидарност, която носи повече социални придобивки - общоприети и лесно достъпни, като в същото време не изпуска и фокуса си върху превантивното здравеопазване. Той гледа на такива социални политики като допълващи, а не противоречащи на мерките за насърчаване на прираста, и търсенето на по-голяма подкрепа за иновативния бизнес.

За разлика от други независими кандидати, кампанията на Макрон ще се фокусира върху позитивното. Той най-вероятно ще избегне словесните атаки по адрес на други кандидати, правейки така, че Франция да докаже, че има повече какво да спечели от кооперативни реформи, отколкото от обявяването на война на "експертите", пресата, собствениците на капитала, профсъюзните работници, имигрантите, или коя да е друга специфична група от обществото.

Така Макрон се превръща в противоположност за концепцията на днешния популист. Чрез използването на аргументи, базирани на твърди факти и апелирането към хуманизма и демократичните ценности, той се опитва да модернизира и подмлади левицата в страната - своя "дом" - както и части от десните в политиката. Той също така твърдо вярва в Европа, която ще застане зад предложението за избора на министър на финансите за еврозоната.

В днешно време, в Европа, има редица страни, които искат да се интегрират по-тясно въз основа на еврото, както и такива, които подкрепят една по-свободна структура за сътрудничество. Обединеното кралство, например, напуска Европейския съюз, но въпреки това може би ще иска да продължи да поддържа европейското континентално партньорство, както го описват група влиятелни европейци. Такъв подход наподобява това, което преди време Дервиш нарече "две Европи в едно."

Макрон предвижда една по-интегрирана Европа, основана на принципа на субсидиарност. Той се застъпва за вземането на решения на местно ниво, когато това е възможно и ефективно, но също така поддържа тезата за вземането на решения на национално и европейско ниво, когато това е целесъобразно; ключът се крие в това, процесите да бъдат гъвкави и да позволяват участие на гражданите. Той признава, че споделен суверенитет ще направи Европа по-влиятелна, като по този начин ще даде власт на гражданите си. А той гледа на глобализацията като нещо добро, но също така осъзнава, че тя трябва да се управлява чрез трайни, ефективни международни споразумения и институции.

Социологически изследвания в момента варират лудо. Това до голяма степен се дължи на скандала с Фийон и надигналата се подкрепа в полза на Хамон сред левите избиратели извън социалистическата партия. Но ако Макрон успее да се класира за втория кръг, той ще представлява далеч по-голяма заплаха за Льо Пен в сравнение с излъчения кандидат на левицата. Той би могъл да бъде този, който ще създаде проблеми на Националистическия интернационал.

Несъмнено, една победа на Макрон може да даде старт на тенденция за борба с популизма, който е завладял света, давайки надежда на всички, които симпатизират на лявото или дясното политическо пространство, но се обявяват срещу популизма и хипер-национализма. Алтернативата пък може да се търси при победа на Льо Пен, което ще означава стъпка назад към 1930 г., когато твърде много страни обърнаха гръб на международното сътрудничество и съвместните решения по наболелите общозначими проблеми.

След Брекзит-референдума във Великобритания и избора на президент в САЩ през 2016 г., президентските избори във Франция сега може да се окажат повратна точка. Все още има много време, докато дойде гласуването на първия тур в края на април, а ние вече сме се научили да очакваме изненади и да не се доверяваме прекалено много на предварителните проучвания и статистики. Но изглежда, че един нестандартен кандидат като Макрон, различаващ се доста от популистите, с които вече сме свикнали, има своя шанс за победа.

Превод: Теодор Николов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.