Ивайло Тодоров: Има пазар за наши животни, няма кой да работи

Въпреки че държавата направи доста в сравнение с предни години, животновъдството все още е доста нежелано, много хора се отказват от него. Както казва премиерът „пазар има”, да, има, но няма кой да отглежда  животни. Това посочи в интервю за Факти.бг главният секретар на Асоциацията на земеделските производители в България Ивайло Тодоров

 

Премиерът Бойко Борисов препоръча на младите хора да се занимават с животновъдство, защото навсякъде се търси наша стока. Така ли е наистина?

Истината е че се търсят българските животни, особено агнетата. Имаме традиции в Арабския свят. Скоро бяхме на посещение в някои от арабските държави, там има традиции, пазарът е добър. За съжаление, ние не произвеждаме толкова, колкото има търсене. В цяла Европа има недостиг на агнешко, на заешко и на телешко месо... пазар наистина има.

За съжаление обаче, условията не са толкова добри, за да бъдат привлечени млади хора в сектора. Просто не е толкова печелившо, колкото някои други браншове в сектор земеделие. Животновъдството, особено дребното говедовъдство, говоря за овце и кози е тежък бизнес, с необходимост от доста работна ръка, която липсва в селските райони. Също така са нужни и квалифицирани кадри, които липсват. Аз бих казал, че да, наистина има база за развитие, но бизнесът не е толкова примамлив и за да стане човек фермер, трябва да има изключително голяма воля и да познава доста добре бизнеса.

Има ли политика на държавата в сектора? Има ли желаещи да се занимават с този бизнес.

Смятам, че последните години се направи доста в посока финансирането на сектора и субсидирането му, особено на млечното животновъдство. Изготвиха се национални програми за финансиране и кредитиране. Имаше и заделен бюджет по европейската програма за финансиране на земеделието. Подпомагаха се производителите в бранша със средства на глава животно. Истината обаче е че конюнктурата в последните години беше много неблагоприятна -  фуражите поскъпнаха в значителна степен, например. Така разходите на тези, които не притежават собствена земя, от която да произвеждат фураж, скачат и себестойността на произведената от тях продукция значително нараства. А в същото време цената на месото не се повиши, т.е. печалбата е изключително ниска.

Затова, въпреки че държавата направи доста в сравнение с предни години, секторът все още е доста нежелан, много хора се отказват от него.   Както казва премиерът „пазар има”, да, има, но няма кой да произвежда тези животни.

Как стои въпросът с конкуренцията от страна на съседни държави, които не са в ЕС?

Конкуренцията е голяма, защото себестойността там е значително по-ниска. А това е така, защото на тези на държави не им се налага да спазват всички онези европейски изисквания, които за нас са задължителни. Знаем, че Турция доста подпомага производителите си, дори те имат санкцията на Брюксел, че трябва това нещо да бъде прекратено. В Македония нещата са по същия начин. Стойността на работната сила при тях е много ниска.
Има доста голям конкурентен внос, но ние, така или иначе, не задоволяваме вътрешните си потребности от месо и мляко. Няма как да кажем, че точно това спъва българските производители.

Какви са Вашите виждания относно реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС след 2013  и тавана на директните плащания?

Има неща, които се променят в положителна посока, има обаче и неща, които вървят в отрицателна за България посока. Едно от тях е налагането на таван в субсидиите. Знаете, че в България има сравнително окрупнени земеделски стопанства, особено когато говорим за зърнопроизводството. Това ще попречи на тези колеги да получават в пълна степен онова, което към момента имат като подпомагане.

Как вървят плащанията в бранша напоследък?

Има забавяния в настоящия момент по отношение на агроекологичните плащания, тези плащания, които получават биологичните производители. Плащанията към тях традиционно се бавят. Това, според мен, е във връзка с доста тромавите, трудни за администриране процедури и неразбираемите за обикновените хора изисквания. Това затруднява, естествено, усвояването на средствата по тези мерки. Но виждаме все пак, че се прави нещо в тази посока

Какво ще посъветвате младите хора, които биха искали да станат фермери.

Да са упорити, да имат търпение, защото земеделският бизнес изисква доста опит. Не може човек, който сега влиза в бизнеса, да постигне онези резултати, които постигат хора които са там от дълги години. Онези, които не са в сектора, трябва да знаят, че земеделието е бизнес, който изисква много познания, доста тежко е администрирането на дейността. Може би това е бизнесът с най-много регулации и нормативни изисквания. Ако някой си мисли, че може просто да се наеме земя и някакви сгради и да се отглеждат животни или да се засеят определени култури, това не е точно така.