Първо е Странджа, после Лондон и Манчестър

Европа отговори на терора с детинското "хич не ме боли, само ме сърби". С концерт. Оплези се на невидимите брадати, както Кубрат Пулев посрещаше безмилостните удари на Кличко - безпомощно и инфантилно. До следващия път. Който не бе чул за Ариана Гранде или Кейти Пери, вече ги разпознава не само като изпълнителки, но и като социално ангажирани творци. Но да не ги мислим двете американки. Чест им прави, че дойдоха в окървавения Манчестър. Докато техният президент поставяше нова разделителна линия с напускането на Парижкото споразумение за климата. И туитваше съболезнования, потривайки ръце след супердоговора със Саудитска арабия за износ на оръжие за 110 милиарда долара. Със същата Саудитска арабия - котило на салафитите с промити мозъци, тълкуващи буквално всеки ред от корана. Нашите също гордо рапортуваха неотдавна, че военният ни завод "Арсенал" най-после излязъл на печалба. После обаче камерите показаха военните ни сандъци в разрушения Алепо и настана тягостна тишина.

Този път поне не видяхме абсурдно протестно шествие на европейските лидери, като онова в Париж. Трогателно безпомощно. Протест срещу тероризма?! Умопомрачително. Общо шествие нямаше, тъй като Манчестър и Лондон принадлежат към родината на Брекзит - ударът срещу ЕС отвътре, за последствията от който може само да се гадае. И Ангела Меркел стигна до извода, че трябва да се оправяме сами. Как точно, не стана ясно. А симулирането на смелост и нездрав непукизъм не издържа и ден след кошмара в Лондон. 1500 млади хора щяха да се самоизбият на площада в Торино, подплашени от обикновена пиратка и писък. Феновете, събрали се да гледат финала в Шампионската лига, видяха свой събрат гол до кръста и с раница, и половината се оказаха с различни наранявания. Така лъсна известното отдавна - Европа е уплашена и безпомощна. И все по-сама. И никакво театро не може да прикрие това.

Къде сме ние. В деня на лондонския атентат, на магистрала Тракия загинаха десет човека - девет афганци без лични документи и шофорът им - 16-годишен нашенец без книжка. И както Лондон водеше със 7:0 при жертвите, така ги "обърнахме" с 10:7. Само че нашите медии отразиха двете събития в съотношение 1 към 10 в полза на Лондон. И тук не мерим цинично и бакалски голата бройка на загиналите. За да се случват безумията в Лондон, Манчестър, Париж, Ница, Брюксел, първо са Странджа, "Тракия", летище София с организирания канал за трафик към западна Европа. Без преувеличение. Имаме "привилегията" да сме външна граница на ЕС. Гранични полицаи да участват в схема на граждани на Бангладеш на Летище София. И от прокуратурата шеговито да заявяват, че организацията била толкова добра, че и Ал Багдади можел да мине през летището и да отлети където си ще. Това не е ли разграден двор - преносно и буквално. Баничарката на афганците не била минала границата. Те минали пеша през участък без ограда. Пардон, не казвайте ограда, че от гранична полиция се дразнят. Правилно било инженерно-преградно съоръжение. Та въпросните несретници минали през място, без такова съоръжение, но органите реагирали своевременно. Как? Като преброиха труповете им ли?

Поне избраниците на суверена поеха глътка въздух. За политическата ни класа всеки атентат в Европа се явява манна небесна. Така медиите не се занимават с общата й несъстоятелност.

А дали все по-самотна Европа ще излезе от положението? Известна е максимата - по-добре сами, отколкото в лоша компания. Да видим...