Алтернативата на ГЕРБ не е в този парламент

Ако третият кабинет на Бойко Борисов има някаква алтернатива, то тя със сигурност не е сред парламентарно представените партии. Такъв е основният извод от допитване до читателите на Факти, в което взеха участие 980 потребители.

Само 8% от тях смятат обратното - че надеждата за някаква промяна все пак може да се открие и сред политическите сили, влезли в ролята на опозиция в настоящето Народно събрание. Това би трябвало да е чудесна новина за управляващата коалиция, която по-скоро може сама да си навреди с неадекватни действия или корупционни скандали, отколкото да бъде притисната от БСП, ДПС или "Воля".

Те явно не разполагат с достатъчен ресурс от доверие и симпатии на търсещите промяна гласоподаватели. И ако за партиите на Карадайъ и Марешки това не е някаква драматична новина, то социалистите на Корнелия Нинова трябва много да се замислят, защо се докараха до това положение. Уж не управляват, уж излизат наяве гейт след гейт, свързани с разпасани функционери на ГЕРБ, а народът явно не свързва БСП с промяната. Която Нинова развя като лозунг, но явно и остана за собствено ползване.

Другата новина, която би трябвало да дари със спокойствие статуквото е, че според 35% от анкетираните "всички са маскари". Такъв тип обществена нагласа винаги е от полза на управляващите, които така или иначе вече са се добрали до властта. Такава армия от отвратени и демотивирани спокойно би спечелила едни хипотетични избори, но по правило тя остава почти на 100% в страни от изборния процес.

22% от анкетираните смятат, че кабинетът на Борисов няма алтернатива. Освен традиционни привърженици на ГЕРБ и Патриотите, в тази група можем да поставим и част от уморените от лутане и търсене на друго властово решение читатели. Които не виждат реален политически субект, способен да извърши коренна промяна в родния политически живот.

Най-любопитна обаче е групата от 30% от анкетираните, които смятат, че алтернатива има, но в момента тя не е парламентарно представена. Отново внушителен процент, също достатъчен за печелене на избори. И с много по-голям шанс от 35-те процента на гласувалите за "маскарите", които така или иначе няма как да бъдат консолидирани. Това е и единственото, но в никакъв случай не дребно основание за притеснение у управляващите.

Кои обаче стоят зад тези 30%? Тук с увереност можем да посочим хората, очакващи структурирането на политическия проект на Слави Трифонов. Неговото появяване след пускането в канализацията на волята на 2,5 милиона гласоподаватели от референдума, е най-естественото продължение. Разбира се, тук слагаме и привърженици на останалата зад борда т.нар. "автентична" десница. Която напоследък демонстрира наченки на някаква консолидация, свързана главно с гневни общи декларации по проблемите на съдебната система. На този етап обаче е безкрайно трудно да се прогнозират общи действия между бъдещия проект на Слави и все още необединените десни, които демонстрират високомерно отношение към Трифонов и призоваваха да не се гласува на Референдума.

Най-малобройна е и любопитната група на анкетираните, които твърдят, че стандартът им на живот не зависи от това кой е на власт - 5%. Както се казва - дай Боже всекиму...