Георги Кадиев: Продажбата на Общинска банка е чисто корупционна сделка

"Сделката за Общинска банка е категорично корупционна. Направена е по начин, по който да се стесни кръгът на потенциалните участници. Определени лица в Столична община се облагодетелстват от тази сделка. Ако аз бях на мястото на общината, не бих продавал изобщо. Защото очевидно няма нужда, а и моментът не е особено добър, след като има само един кандидат. При това цената, която този кандидат предлага, е само с 350 хиляди лева над минималната, колкото да не е без хич. Най-вероятно зад купувача стоят пари на наши хора, българи, които искат да приватизират банката. Общинските съветници на ГЕРБ са лихтенщайнците", казва лидерът на партия "Нормална държава, бивш депутат и бивш общински съветник Георги Кадиев в интервю за "Гласове".

- Г-н Кадиев, следите изкъсо сделката за продажба на Общинска банка и твърдите, че много неща в нея смущават. Но да започнем оттам – необходимо ли беше изобщо да се продава тази банка? Основният аргумент, с който се пристъпи към продажбата бе, че банкерството е неприсъща за столичната община дейност. Но тя беше неприсъща и през изминалите 20 години, нали? Защо сега? И защо толкова се бърза с тази сделка?

- Нищо не налага подобно бързане. Още повече, че цената, която ще вземат, е изключително ниска. Давам ви един пример. Сумите, които София даваше за чистота само преди две години – през 2015 г., бяха с 40 милиона по-малко, отколкото ще дадат 2018 година, а София не е станала по-чиста. А 40 милиона горе-долу е цената, която ще вземат от продажбата на Общинска банка. Тоест, ако се намалят разходите за чистота, общината ще спести толкова пари, колкото ще получи от продажбата на банката. Според мен идеята в продажбата на банката е просто да я вземат за себе си. Общината няма нужда от тези пари в момента, не е закъсала финансово, има добра събираемост на приходите. В момента има известен ръст на икономиката, на строителството. Доста средства се събират от тези пера. Така че няма никаква належаща нужда да се продава Общинска банка.

Аргументът, че това е несвойствена дейност, е верен. Но защо тогава 20 години имахме такава банка? После, това не е банка само на Столична община. Има и други общини, които притежават по един, по половин процент. Идеята на Общинска банка е първо – да акумулира общински пари, да ги управлява, да носи някакви дивиденти, които общините да получават като приход и второ - самите общини да знаят, че имат една приятелска банка, в случай, че имат финансови затруднения. Тя обаче никога не стигна до това ниво – да бъде истинска Общинска банка.

И тук ще дам пример с парите на „Топлофикация“, която е 100 процента общинско дружество и би следвало да държи парите си в Общинска банка. Само че когато фалира КТБ се оказа, че има 90 милиона лева на „Топлофикация в КТБ, а не в Общинска банка. И тези пари изгоряха. Аз съм задавал сто пъти въпроса защо парите на „Топлофикация“ не са в Общинска банка – никой не ми отговори. Истината е много проста. КТБ беше известна с това, че плаща под масата и хора от общинския съвет и от администрацията на Столична община се обогатиха от депозитите на „Топлофикация“ в КТБ.

Това беше причината парите да не са в Общинска банка. Ако те бяха там, сега столичната община щеше да разполага с 90 милиона лева повече, а и самата Общинска банка щеше да бъде много по-силна.

Връщам се на въпроса дали столична община има нужда от такава банка? Сама по себе си няма нужда, но няма и вреда.

- След като столичната община, така или иначе, е добила компетенции при управлението на Общинска банка, па били те и неприсъщи, не е ли по-разумно да запази и доразвие банката, като се възползва от преференциалните й условия в обществена полза, вместо да я продава?

- Очевидно са преценили, че сега е удобното време да приватизират банката за себе си. Начинът, по който се случва това, е скандален. Неслучайно е избран тъкмо краят на годината – между Коледа и Нова година институциите не работят и много корупционни сделки минават точно в този период. Сделката е категорично корупционна. Направена е по начин, по който да се стесни кръгът на потенциалните участници. Що за условие е това участниците да бъдат непременно от европейската икономическа зона? Значи ако си американска, японска или швейцарска банка – не може. Ако обаче си от Лихтенщайн – може. Е, каква е логиката? Това ограничително условие е поставено нарочно, само и единствено за да отхвърли потенциални кандидати и да се концентрира всичко в единствения кандидат, който на всичкото отгоре е лихтенщайнски фонд, работещ с чужди пари, които никога няма да разберем чии са. И най-вероятно това са пари на наши хора, българи, които искат да приватизират банката.

- Умишлено занижена ли е цената, на която се продава Общинска банка? И с колко?

Начинът, по който е изготвена оценката на банката, е скандален. Първо, никой от общинските съветници не е видял методологията, по която е изготвена оценката на минималната цена. Твърдението е, че тази оценка е направена по формулата: един път стойността на собствения капитал. Скандалното е, че те взимат за база собствения капитал на банката към 1 януари 2015 г., тоест преди близо три години, който е 81,2 млн. лева, при положение, че към момента на сделката вече има официални данни за собствения капитал към 31 декември 2016 г. и той е 96,5 млн. лева - с близо 17 милиона повече. В първият случай цената е 45 млн.лв. Във втория - 53.5 млн.лв. Ето така ще откраднат 8.5 млн.лв.

Напомням, че Столична община продава 67.6 % от банката.

Това е все едно аз да ви питам как са оценките на сина ви и вие да ми кажете: преди две години бяха много добри. Добре, но аз искам да знам какви са били през последния срок.

Така още изначално сметките са занижени. Отделно от това цената се намалява с още 18% заради дело на Христо Ковачки от 2011 г., което още е на първа инстанция. Убеден съм, че нарочно го бавят, за да го ползват като претекст за сваляне на цената и за рекет на бъдещия собственик, в случай че се объркат нещата.

- Бихте ли пояснили какъв точно е този съдебен спор с фирми на Христо Ковачки, който се оказва определящ за цената на сделката?

- Делото се води от 2011 г., когато Столична община поиска от БНБ лиши от право на глас в общото събрание фирмите-акционери на Ковачки. Това позволи на Столична община да си върне контрола върху банката, а по-късно да вдигне капитала й и така да увеличи дела си на 67%. Маневрата беше с цел да се елиминира гласът на Ковачки, който имаше блокираща квота. Това дело се бави съвсем умишлено. Никой не може да ме убеди, че не може да бъде решено за 6 години. Но заради него цената на Общинска банка се сваля с 18 процента. Отделно то дава възможност да се рекетира бъдещият собственик, ако той не е този, който те са си избрали.

- Заедно с общинския съветник Войслав Тодоров внесохте сигнал в прокуратурата за проверка на всички факти и обстоятелства около изготвянето на критериите за продажба на Общинска банка. На какво се надявате?

- Тази проверка трябва да даде отговор на въпроса защо за изготвянето на цената е ползвана по-ранната и по-ниска база за оценка от 2015 г. Как е взето решението за допълнителна отстъпка точно от 18% заради забавено дело? Защо не с 15 или 20 процента? Дали наистина е имало рекламиране на сделката във „Файненшъл таймс“ и други рекламни издания, за да има повече кандидати, както твърдят от общината. Оттам през цялото време се хвалеха колко много кандидати има. А накрая се оказа само един. И той е световно неизвестен - лихтенщайнски фонд, работещ с набрани капитали на фирми и на хора, които не знаем. Тоест, реалният собственик в крайна сметка няма да ни е известен.

- Това е един от основните проблеми на тази сделка – неясната собственост на купувача. Що за фонд е купувачът „Новито Опортюнитис“? Да не е офшорка?

- Не, това е т.нар. алтернативен фонд, собственост на едно лихтенщайнско дружество за управление на активи - CAIAC (www.caiac.li). Самото дружество „Новито опортюнитис“ е създадено буквално само за тази сделка преди няколко месеца. Ако в условията за продажба на банката беше записано, че се търси стратегически инвеститор, т.е. банкова институция – това дружество нямаше да може да участва в продажбата. Само че това съвсем умишлено не беше записано. Записано е, че може да е финансова институция. Финансова институция е включително и някой фонд, създаден вчера, без всякаква финансова експертиза. Няма прозрачност за средствата, които са набрани. И няма никакъв смисъл да се продава банката на подобен купувач. Те няма да я направят по-голяма, защото нямат никакви умения и никога не са управлявали банка. И очевидно не това е целта. Целта явно е да я препродадат след някоя и друга година, вече на истинските собственици. Както навремето, да речем, един американски фонд „Адвент“ купи БТК и след това я препродаде няколко пъти с печалба. „Адвент“ също бяха фонд и никога не се бяха занимавали с комуникации, както и тези от Лихтенайн некога не са се занимавали с банки. Тяхната цел е да препродадат с печалба. Просто и ясно. И тогава защо те да продават с печалба, а не Столична община? Ако Общинска банка беше продадена на реалната й цена, щеше да струва не 46 милиона, а 80 милиона.

Това е чисто корупционна сделка. Фандъкова стана банкерка изведнъж. Както досега беше кмет, сега вече си имат и банка.

- Кой стои зад тази далавера? Фандъкова, Борисов?

- Определени лица в Столична община се облагодетелстват от тази сделка. Тук визирам и вносителите на доклада – от ГЕРБ, патриотите, че даже и реформаторите. Изключително странна ми е позицията на Трайчо Трайков, който е вносител на доклада за продажбата на Общинска банка, обаче след това не гласува на сесията, понеже такова било партийното решение. Кой точно се е облагодетелствал от тази сделка, няма как да знам и не е моя работа да знам. Затова внасяме сигнал в прокуратурата. Но хората, които са вносители – Йорданка Фандъкова като кмет, Дончо Барбалов като зам.-кмет, са хората, които би трябвало да контролират процеса.

- Допускате ли, че Фандъкова би предприела толкова сериозен ход без санкцията на премиера и лидер на управляващат партия ГЕРБ?

- Бих се учудил, ако той не знае. Защото в България не се продават много банки, особено общински. Това е голяма сделка. Голяма хапка. И според мен е консултирана на най-високо ниво.

Ако аз бях на мястото на Столична община, не бих продавал изобщо. Защото очевидно няма нужда, а и моментът не е особено добър, след като има само един кандидат. При това цената, която този кандидат предлага, е само с 350 хиляди лева над минамалната, колкото да не е без хич. Минималната цена е 45 милиона и 600 хиляди – той предлага 46 милиона. Просто бих се опитал да развия банката като вкарам всички пари на общински дружества вътре, което Столична община никога не направи, като вкарам нов мениджмънт, защото очевидно, че сегашният не се справя особено добре. Или ако я продавам, бих я продал напълно прозрачно, отворена към американски и швейцарски пазари, защото това са най-големите банкови пазари. Това е все едно да кажеш, че българските футболни отбори могат да купуват футболисти от целия свят, без Бразилия и Аржентина. Защо да не могат да купуват американски и швейцарски банки, а да могат лихтенщайнски? Каква е логиката? Няма абсолютно никаква логика, освен ако не го правят за самите себе си. Те са лихтенщайнците. Общинските съветници на ГЕРБ са лихтенщайнците.