Ако Сърбия и Косово разменят територии, ще отворят вратите на ада

Преди десет години Косово обяви независимостта си от Сърбия. Нейните албанци, които съставляват по-голямата част от населението, празнуват. Но нейните сърби, повечето от които живеят в анклави, не са радостни. Сърбия не признава Косово, бивша нейна южна провинция, а косовските сърби все още се възприемат за граждани на Сърбия. Положението е типично за Балканите, където границите са бъркотия. Има сърби, живеещи в Косово и в Босна и Херцеговина, албанци, бошнаци (мюсюлмани) и гърци, живеещи в Албания. Наскоро сръбските власти предложиха обсъждане за обмен на територия с косовските албанци. Но това може да не се окаже разумна идея, коментират в редакцията на британското издание The Economist.

През 1923 г. Гърция и Турция се споразумяха да разменят около два милиона души. Повечето гръцкоговорящи християни, православни граждани на Турция, бяха изпратени в Гърция, а мюсюлмани от Гърция бяха преместени в Турция. Брутален процес, който дори не е предшестван от военни действия – двете държави са се сражавали само на остров Кипър, където населението остава смесено. Но този прецедент вдъхновява националистите от Западните Балкани.

Между 1918 г. и края на 50-те години много мюсюлмани бяха насърчени да напуснат Югославия за Турция. При разпадането на Югославия през 90-те години на миналия век тя обаче все още представляваше микс от различни народи. Лидерите в тези югославски войни разглеждаха етническото прочистване като най-добрият начин за създаване на нови нации, незасегнати от „обезпокоителни“ малцинства. До 1995 г. исторически сръбските райони на Хърватия бяха изпразнени; стотици хиляди сърби, хървати и бошняци също бяха изселени от домовете си в Босна. Голям брой сърби избягаха от Косово след войната, но около 120 хил. все още живеят там.

Властите в Белград искат да обсъдят предаването на северната част на Косово, като в замяна населените с албанци земи в Сърбия бъдат предадени на най-младата държава на Балканите. Поддръжниците на такова „присвояване на карти" твърдят, че мултиетническите държави са се провалили на Балканите. Но те игнорират факта, че след като правителствата поемат по този път, процесът няма да има край и не обръщат внимание на съблюдаването на човешките права на всички участници в този процес. Ако Косово и Сърбия започнат сериозни преговори за преначертаване на границите си, въздействието върху балканските общности, с изключение на тези в засегнатите части на Косово и Сърбия, може да бъде дълбоко. Лидерите на босненските сърби ще проведат референдум за бъдещето на Република Сръбска; босненските хървати ще последват примера им; а босненците ще се борят, за да предотвратят разпиляването на тяхната обща страна. На границата Сърбия ще притисне босненските националисти в Санджак, които мечтаят да включат този регион във Велика Босна. Междувременно албанците в Западна Македония и Черна гора биха поискали да се присъединят към Велика Албания. Поддръжниците на тази идея също биха искали да включат части от Северна Гърция, докато гръцките националисти ще настояват за част от Южна Албания.

По ирония, повечето косовски сърби всъщност живеят в анклави в южната част на младата балканска държава. Така че и след споразумението те няма да живеят в Сърбия. Те вероятно ще бъдат принудени да напуснат домовете си или пък ще бъдат директно изгонени. Сръбските власти би трябвало да бъдат по-малко загрижененост за своите сънародници, ако предприемат стъпки за признаването на Косово като независима държава. По този начин те ще имат възможност да реализират надеждите си за членство в Европейския съюз.

Размяната на територии в Западните Балкани може да има огромни последици. Унгарските националисти в крайна сметка остават несъгласни със загубата на Трансилвания в Румъния, а румънските националисти биха искали да преначертаят границите си, за да стъпят в Молдова. Има причина терминът „балканизация" да има лоша конотация. Но премахването на границите е по-добро решение от преначертаването им. В противен случай, както твърди високопоставен политик от Брюксел, ще се стигне до „отварянето на портите към Ада“.

Превод и редакция: Тереза Герова, "Фокус"