Щяхме ли да се скараме на националния празник, ако той не беше на 3 март?
Датата 3 март извади късмет във време, в което за демократично се смяташе всичко, което е обратно на съществувалото между 1944-та и 1989-та. Както знаем 3 март, заподозрян, че е шовинистичен празник, не се чества след 44-та. Едва през 1978 година по случай 100-годишнината на подписването на Сан-стефанския договор празникът е реабилитиран като официален. Някак логично беше през 1990 година тогавашният национален празник 9 септември (пак ден на освобождение) да се замени с предшестващото Освобождение. Идеята, по спомен, се роди на големия митинг на СДС на 3 март 1990 г., тогава шеговито се подхвърли и това, че съвпада с рождения ден на Желю Желев. Няколко дни по-късно промяната бе направена и от 1991 г. Трети март е националният празник на Република България.
В годините след това не един и двама – кой исторически аргументирано, кой емоционално, кой загрижено за общественото ни единение – се изказаха против избора на Трети март за национален празник. Без последствия. Но рехаво подкрепени, както винаги у нас и подкрепата, се раздели на две – някои хора казват, че най-подходящият ден за национален празник е красивият, обединяващият, даващият повод за гордост 24 май, други настояват, че тази почит заслужава 6-и септември, денят на историческото събитие, което сме направили сами, без чужда опора и разрешение, без предателство, в пълна тайна и с минимални жертви.
Щяхме ли да се скараме по оста за и против Русия, ако националният ни празник беше Шести септември? Предположението ми е, че нямаше да се скараме, а щяхме да се избием, но да караме подред. Съединението през 1885 г. изненадва всички велики сили, най-вече Русия, която претендира да е в час с всичко случващо се в България. Не и този път. Намиращият се по същото време в Москва руски консул в Пловдив Сорокин отхвърля новината, когато се получава депешата за румелийския преврат. „Това е невъзможно – казва той, – не вярвайте.“ Обаче се оказало възможно. Народът в София ликува, веят се знамена, леят се патриотични речи, но на митинга не присъстват хора от партията на Драган Цанков, защото Съединението е станало без съгласието на Русия.
Ето какво се случва по-нататък, описано от Симеон Радев в „Строители на съвременна България“: „Положението се подобряваше значително, когато от Петербург дойде нечаяно едно потресающе известие:една заповед на княз Обручев предписваше на княз Кантакузина да си даде оставката от поста на военен министър (на България) и отзоваваше руските офицери , служещи в Княжеството и в Румелия. Княз Александър остана зашеметен от този удар. За него това значеше не само една тежка присъда на руския цар върху революцията, но и грамадно намаление на шансовете на младата българска войска да може да защити страната.“
Младият български княз пише в отчаянието си телеграма до руския цар: „Ако отзоваването на руските офицери, които служеха в моята войска, е един знак на неодобрение, отнасящ се специално до мене, заявявам на Ваше Величество с пълна искреност, че съм готов да пожертвам своята корона за благото на българския народ. Моля само Ваше Величество да покровителства съединението на двете Българии, съединение, което е било приготвено и прогласено без мое знание и против моята воля.“ Величеството не се трогва. Военният министър подава оставка. Депутатите пращат деветима свои представители при руския дипломатически агент Кояндер със същата молба, но той ги посреща грубо. Стамболов не му остава длъжен, казва му, че ще дойде ден, когато „вий сами ще търсите българските представители, но те ще бягат от вас.“
Вярата в Русия е все още много силна, депутатите преглъщат грубостта на Кояндер, но продължават да вярват, че императорът ще се отзове на молбата им да не обезглавява българската армия. Избира се нова депутация, в която влизат митрополит Климент, Ив. Гешов, Ив. Терджиков, Димитро Папазоглу и още трима по-млади членове. Руският дипломат Игелстром посича надеждите им, като казва, че такава делегация императорът няма да приеме, а на въпроса защо, отговаря: „Защо ли? Вий забравили ли сте, че тези господа се изказваха в Областното събрание против кредитите за построяване на храма в Шипка?“ Делегацията обаче не се отказва.
Първата им среща е с Николай Гирс, тогава министър на външните работи на Руската империя. Ето част от отчета за тази среща: „Чувствата на императора към България, към делото, създадено от баща му, прибави г. Гирс, не могат да се изменят, но България към нас не е такава, каквато ний очаквахме. Правителството е враждебно нам, какво не направихме за вас, нищо не ползува.“ Паралелът между казаното от външния министър през 1885 година и патриарх Кирил през 2018 г. е неизбежен.
Все пак българската делегация се среща с императора на Русия. Молбата е коленопреклонна, само ти, единствено ти, господарю можеш да предотвратиш нещастието над освободената с руска кръв България, съжалете се над нещастния български народ и не го оставяйте в тези тежки минути…Отговорът на тази молба е в две версии. Първата – увъртян любезен отказ е изпратен и оповестен публично. В по-дългата версия се споделят думи на императора, които са за по-доверено разпространение, за да не всеят тревога в България: „Съобщете на българския народ – казва руският император, – че за разединение и дума не може да става, но дотогава, докато е у вас това правителство, нищо не очаквайте от мене.“ Сега думи, подобни на думите на руския император, се чуха от едно шумно предаване по руската държавна телевизия от един бивш руски политик.
Ако беше национален празник, обединяващият ни Шести септември щеше да даде дори повече причини за разединение по оста за и против Русия, отколкото Трети март. Особено затруднен щеше да е Волен Сидеров, но пък интересно дали нямаше да измисли нещо още по-екстравагантно от това, че България я е нямало никаква до средата на 19 в. и дали Емил Кошлуков щеше да го покани, за да се чуе това негово изпълнение два пъти, защото според съвременната политическа поговорка „който плаща, той казва колко пъти да свири музиката една и съща песен.“
Може би все пак духовният, цветният, песенният, красивият 24 май би бил един обединяващ национален празник? Ооо, не каза ли Путин навръх 24 май на Георге Иванов, че „24 май е празничен ден в Русия, заради Деня на славянската писменост, която дойде у нас от македонската земя.“ Точно така каза. И по същата причина като Александър Трети през 1885 г. го каза: нищо, което сме направили сами, нищо, за което имаме своя заслуга и за което не сме коленичили, не ни се признава.
За разделението ни по отношение на Русия няма значение кой ще е националният празник – когато сме разделени в отношението си днес, има причини да се разделяме по повод на което и да е историческо събитие. Единият изход е все някога да бъдем на едно мнение по отношение на Русия – тя е част от нашето емоционално минало и дано да е част само от практическото ни бъдеще. Другият изход е да си направим два национални празника – Трети март за русофили и Шести септември за русофоби. Няма да сме единствени. В света вече има една държава с няколко национални празника – Пакистан.
Коментарът е публикуван първо в reduta.bg.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 НАТО ВЕЦ
Политиката е сложно нещо и се съобразява с обстоятелствата. Иначе, катастрофа, след катастрофа.
21:17 17.03.2018
2 народъ
Няма да влизам в подробности,но всичко това са глупости и замазване на истината.Факта,че Русия ни освободи от турско робство с нищо не можете да го скриете!!!
21:24 17.03.2018
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Бенковски
Пък и на тази дата Цар Калоян разбива и пленява император Балдуин при Одрин в 1205 г.
21:38 17.03.2018
5 Вей Хайвей
Коментиран от #11
21:57 17.03.2018
6 Вонави
21:57 17.03.2018
7 матейко
22:04 17.03.2018
8 Вей Хайвей
22:05 17.03.2018
9 onq s konq
22:07 17.03.2018
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Вей Михуя
До коментар #5 от "Вей Хайвей":
4-ти юли Ден на благодарността!!!!??Хахахаха
Тая простотия на каскетите няма настигане
Коментиран от #12
22:21 17.03.2018
12 Вей Хайве
До коментар #11 от "Вей Михуя":
Кой го празнува той знае точно датата хахаха аз не го празнувам и нямам претенции обаче тииииии определено го предпочиташ пред БГ.празниците хахахаха малко капанче с малко сиренце за малко мишленце хахахаха22:41 17.03.2018
13 Ads
23:37 17.03.2018
14 Али Бабата
Много правилно коментар-1 е писал, че" Русия се дистанцира от Съединението, защото в противен случай е заплашена от война". Освен това, тогава руските офицери в България принудени напускат армията, но не и България. Остават като цивилни за да помагат. Същото е и с капитаните на корабите по Дунава. Остават като цивилни.Хиляди руснаци - предимно студенти от Одеса преминават в България и се записват като доброволци в армията. Съединението е операция изискваща военна стратегия, с която българите не са разполагали. Ръководено е от руснаците.
Това не са мои приказки, а цитати от архива на New York Times. Достъпен е за всеки. Статиите са във факсимиле PDF формат и не могат да се копират,но могат да се четат онлайн.
Ето една: http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9503E1DA153FE533A25753C2A96F9C94649FD7CF&legacy=true
Кликвате на "download high-resolution PDF" и сваляте (или четете в браузъра и после сваляте).
Ето тук можете да търсите не по хронология, а по зададени термини: https://query.nytimes.com/search/sitesearch/#//
С филтъра "specific dates" можете да си зададете, например, 01/01/1885-12/31/1885, да напишете България, и да четете всички статии, посветени на България, Румелия, Съединението и войната през бурната 1885 г.
Препоръчвам ги. Всичко безпристрастно описано. От държавната политика на Русия, АвстроУнгария и другите велики сили, до дейността на обикновени офицери. С по
Коментиран от #17, #22, #23
01:04 18.03.2018
15 Али Бабата
Крайно време е да се престане с тези евтини манипулации тип-Седларски пасквил . Обидно е да чете човек!
01:06 18.03.2018
16 tost
08:38 18.03.2018
17 Ads
До коментар #14 от "Али Бабата":
Ами то и 3 март нямало да има без Априлското въстание и кланетата тогава. А пък въстание нямаше да има, ако нямаше без да има падане на Търново 1393г. По тази логика национален празник трябва да е денят на влизането на османлиите на Царевец.09:47 18.03.2018
18 Горд Потомък
Изпълнявайки завета на Великия Левски, българите най-демократично излъчват делегати и на Оборище решават за Априлското въстание. Сами. Срещу султана. Всички последвали събития са благодарение на ОБОРИЩЕ.
Гадната руска пропаганда ще е винаги против. Както винаги.
10:11 18.03.2018
19 реалист
10:27 18.03.2018
20 За празника
Румъния - Съединението между Трансилвания и Румъния повод за гордост и патриотизъм на самите Румънци.
Сърбия - Първата конституция - ден на държавността, абсолютно правилно конституцията на всяка държава е основата за изграждането и добър повод за гордост
Гърция избира деня на независимостта отново добър повод за празник на самите гърци.
Бългагария 3 март освобождението от турско робство и подписването на Санстефанския мирен договор, неправилен избор Вместо да празнуваме нещо което сме постигнали сами и е повод за гордост и патриотизъм, ние започваме да благодарим на целия свят, че сме живи. Дори и национален празник неможем да си изберем, без да се снишим и подмажем на някоя велика сила. За това си заслужаваме мястото което ни се отрежда.
10:44 18.03.2018
21 123
11:01 18.03.2018
22 истината
До коментар #14 от "Али Бабата":
Я извади един научно издържан текст, не някакви хвърчащи съчинения писани от незнайни автори. Русия да се страхува от война? Айде бе! Ние за тях сме били просто стъпало за завладяването на Константинопол. Те винаги са искали слаба и разделена Бъгария. Кой подписва Берлинския договор? Не смяташ ли, че като победители са имали възможност да защитят интересите на славянските народи на балканите в много по-голяма степен? Те решават, че една силна славянска държава с такова геостратегическо положение само ще им пречи. Все пак искат да обединят всички православни християни в границите на една държава - Русия и не им трябват съперници. В последствие правят Сърбия от държава с размерите на Косово до нещо което може да попречи на България да постигне истинско национално обединение ( в момента около 1/3 от територията на Сърбия са земи населени с българи до 1878г). Геополитиката на Русия към нас винаги е била една - затриване на българите като нация и приобщаването им към народите на Русия.Коментиран от #24
11:11 18.03.2018
23 Възмутен
До коментар #14 от "Али Бабата":
Извинявай, но с коментара ти става ясно, че си от хората, които ближат чужди задници от сутрин до вечер. Как може датата 3 март която отбелязва края на една война между две империи да искаш да бъде национален празник на собствената ти родина. По твоята логика излиза, че всички источно европейски държави трябва да си изберат датата 8 май деня на победата над Германия за свой национален празник.15:21 18.03.2018
24 Али Бабата
До коментар #22 от "истината":
1. Разбира се ,че Русия ни е освободила, като е гледала и собствения си интерес.Англия,Франция,Германия, Австро-Унгария НЕ са ни освободили,като са гледали собствения си интерес.
Единствено Русия е имала интерес да разгроми турската империя. За нея е било, и е, от жизнено значение да има излаз на световните морски пътища. А черноморските и датските проливи са могли да бъдат, и са били затваряни по желание и избор. И всички други велики сили са подкрепяли турската империя в продължение на 200 години до ПСВ и след нея до ден днешен, точно за да остане Русия сухопътна държава. Имала имперски интереси?! Ами какви интереси може да има една империя? Каквито имат и другите империи!
Пет пари не давам дали Русия е правила каквото е направила поради имперските си интереси, или заради черните ни очи. Фундаменталният резултат от това е, че ни има. Изобщо.
Без това щяха да ни наричат ...да речем "балкански турци", както наричат кюрдите "планински турци".
2. Да приемем,че освобождението на България е мит и Русия ни е колонизирала и е искала " затриване на българите като нация"
Защо тогава се приемат за законни княжеската власт и учреденото княжество и после "царство" България? При "незаконност" на първоначалния акт в правото се приема, че всичко след това "няма юридическа основа", то е "недействително". Няма Съединение, няма Независимост, няма законен княз или цар по "международното право" и според Конституцията.
15:44 18.03.2018
25 Румяна Костова
08:46 19.03.2018
26 соросоидни кърлежи
19:35 19.03.2018