МГ „Баба Тонка“ – убийство по непредпазливост

Състоянието на българското образование предизвиква съжаление и възмущение дори у хора, за които то никога не е представлявало особен приоритет. В медийното пространство до „образование“ по различни поводи стои най-често думата „колапс“. Колапс, който няколко поредни просветни министерства наблюдават като яворови герои градушка – безсилни пред стихията на невежеството.

Неотдавна международно изследване за оценяване постиженията на 15-16-годишните ученици показа стряскащи резултати. А именно: функционално неграмотни по четене са 41% от българските ученици, по математика – 42%, по природни науки – 38%. Ако тези данни можеха да се трансформират във военна информация, те щяха да означават мобилизация. Вместо спешен спасителен план МОН затваря училища и реже паралелки. Това, разбира се, е неизбежно – децата просто не стигат. Проблемът е обаче, че държавата реже като касапин, а не като хирург.

Стигаме до частния случай на русенската МГ „Баба Тонка“, където регионалният инспекторат е взел решение да бъдат съкратени паралелките от пет на четири. Училището, чиято история датира от 19 век., е на 15-о място в топ 100 на най-добрите гимназии в България. Нещо повече: на фона на 42% функционално неграмотни по математика „Баба Тонка“ изпраща студенти в MIT (Massachusetts Institute of Technology, който в последните години надмина университетите „Харвард“ и „Станфорд“ и е най-доброто висше учебно заведение в света), обучила е над 50 медалисти от международни олимпиади и още десетки от балканиади и други международни състезания.

Гимназията съвсем не разчита само на престижа си. Всяка година тя изпълнява план-приема още на първо класиране. Тези факти, както и протестите на ръководството не променят решението да се намалят бъдещите математици – една от съкрушимо малкото ни национални гордости, с 20% годишно. Съюзът на математиците в България, Русенският университет „Ангел Кънчев“, омбудсманът Мая Манолова, Национално движение „БГ Патриот“, общинският съветник Иван Станев и много други се обявяват за запазване броя на паралелките в гимназията.

От инспектората обаче са непреклонни и изглежда имат непоклатими аргументи. Ето какво пишат експертите:

„В трите най-предпочитани училища на територията на община Русе... е планиран най-голям брой паралелки за прием в 8-и клас – общо 12, по 4 за всяко училище, което създава равнопоставеност за тези три училища и гарантира правото на седмокласниците на избор на профилирани паралелки;“

и

„...не е намален броят на паралелките само в едно единствено училище, а са отчетени възможностите за реализиране на план-приема и запазване на многообразието от предлаганите профили и специалности от професии с цел удовлетворяване на желанията на учениците и техните родители.“

Макар и трогателни, тези мотиви са крайно несериозни и предизвикват натрапчивото и горчиво чувство, че някой се опитва да ни върне в плановата икономика и да ни убеди в ползите от нея. Още по-тревожен е фактът, че цели пасажи от писмото на Регионалното управление на образованието в Русе са повторени в писмото на министър Красимир Вълчев до омбудсмана и директора на математическата гимназия Митко Кунчев. Лайтмотивът на двата текста е, че решението за съкращаване броя на паралелките е съобразен с държавния план-прием. Този момент е обгърнат в мистификация и предвид това, че стратегията явно е лишена от възможността за успех.

Много е възможно аргументът за баланса, така актуален по време на Виенския конгрес (1814-1815 г.), да се окаже малко отживял. Решението да се отнеме точно оттам, където има приток, конкуренция, резултати, реализация – включително и такава в България, означава не просто отказ от поглед към бъдещето, а неспособност за преценка на настоящето. Да кастрираш работещото и успешното в името на „равнопоставеността“ може да се преведе само така: „Тук ни е добре, не желаем да влизаме в конфликт с учителската гилдия, нито да затваряме някое училище, просто бавно ще потопим всички – така няма да личи много.“

Докато с необяснима наслада се цитират наредби и закони, за спасяването на професионалното образование се говори в бъдеще пожелателно време, а дуалното образование е предимно тема на форуми и семинари (практикува се едва в около 20 гимназии по данни от 2017 г.), се правят и прогнози като тези, че днешните деца ще имат професии, които още не съществуват. В тази неразбрана от някои реалност МОН и РУО-Русе затварят вратата на цял клас ежегодно до училище, което освен всичко изброено има и клубове по роботика и дронове.

МГ „Баба Тонка“ не е единственото училище, което ще пострада от демографската катастрофа, но то ще бъде наказано още сега заради лоши мениджърски решения, заради недалновидност и некомпетентност. Намаляването на количеството училища, паралелки и ученици не е задължително да върви заедно със стремителен крах в качеството на образованието. Експертите обаче явно са максималисти и се готвят за убийство – по непредпазливост, но извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин.