Словото на Президента

Никаква национална икономика не може да дръпне, ако не се почувстваме като общност с общи мечти и цели

Публикувана: 18 Април, 2018 19:00
15 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1321
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Най-силното правомощие на българския президент е Словото. Авторитетът на президентската институция и харизмата на самия президент са почвата, на които това Слово може да посее невероятни семена.
Това коментира Юрий Борисов за сайта "24 май".

От цялото дяволско кълбо от тежки проблеми на нашата нация един духовен е основен. Ние престанахме да се слушаме, когато говорим. Ние се самозатворихме в групи от себеподобни и често квалифицираме другите като невменяеми. Топлотата и разбирането изчезнаха. На тяхно място се появиха омразата и търсене на виновни навсякъде. И за всичко.

Изчезнаха и болката, и грижата, и притеснението в говоренето на политиците, които по определение трябва да лекуват обществените рани и да ни водят в ясна и смислена посока.

Никаква национална икономика не може да дръпне, ако не се почувстваме като общност с общи мечти и цели. Никаква политика не може да бъде адекватна на потребностите ни, ако сме изгубили като народ взискателност и воля за контрол.

Нужно ни е лекарство. И искреното, загриженото слово на президента може да бъде такова лекарство. То ще ни каже, че в политическия бастион не всичко е изгубено. То може да провокира мисленето, обсъждането и действието, които са арестувани от пронизващото усещане, че само парите имат значение, само цинизмът и егоизмът имат силата да се налагат, само нахалството има устойчива почва.

Това, от което имаме нужда, въпиюща нужда, е вяра в собствените ни сили. Вяра, че можем да се борим за своето по-добро бъдеще. Че можем да сме творци на собствената си съдба.

Да, казват, с два милиона пенсионери, един милион неграмотни и ежедневно бягащи (да, бягащи!) от България здрави и силни млади хора не можем да имаме никакво бъдеще.

Може да е така, но може и да не е така. Поне сме длъжни да опитаме. За да не се срамуваме от децата си, а някои от нас вече и от внуците си, при мисълта, че сме ги предали с безверие и бездействие.

За вчерашната лекция на президента Радев в УНСС срещнах и такива коментари: „Нищо особено! Какво толкова! Локуми…“

Вярно е, обезценихме словото… За три десетилетия успяхме да го ожълтим и омърляме. Да го разтворим в неискреност, интереси и бездушие. Вече трудно впечатлява…

Друг път обаче няма. Словото е в началото на всеки човешки път. И тук президентът може да бъде силен – стимулиращ, вдъхновяващ, сплотяващ, търсещ бъдещето. Ако може.

Дано да може.

Словото на президента от УНСС

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.