Срещите на Тръмп с Макрон и Меркел бележат края на американската хегемония

Публикувана: 8 Май, 2018 16:00
12 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1564
Срещите на Тръмп с Макрон и Меркел бележат края на американската хегемония
Снимка: БТА/AP
ШРИФТ ПЕЧАТ
С изтъняването на американската военна мощ, станало очевидно в Сирия, линее и атлантизмът. Заклинанията от двете страни на океана за важността на американския leadership звучат маразматично като някогашните официозни заклинания в соцлагера срещу антисъветизма. На практика западна Европа, особено Германия и Франция, открито оспорват колониалния си статут: „няма да преговаряме с опрян в главата ни пистолет!“ – каза Макрон във Вашингтон.
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Наскоро за пореден път се уверихме, че НАТО фактически не съществува – САЩ не успяха да привлекат за сирийската авантюра от 14 април т.г. нито една европейска натовска страна освен двете бивши близкоизточни империалистически хиени Франция и Британия.

Единството на НАТО досега се гарантираше от един-единствен реален фактор – безвъпросното военно превъзходство на САЩ в региона. Освен него нищо не свързва Европа военнополитически. „Руската заплаха“ след края на СССР е имагинерен геополитически фактор за трансатлантическо единство – фантомна невралгия в постимперска Англия, в бившите западни руски губернии, някогашна арена на съперничество с Швеция, Германия и Австрия, и в Румъния.

Разбира се, и в условията на американската хегемония западноевропейските страни също преследваха, колкото можеха, егоистични интереси – сега четем в „Интерсепт“ интересни, небезизвестни и досега разкрития как западната агресия срещу Либия се дължала на милионите, които Кадафи наливал в предизборната кампания на Саркози.

Но с изтъняването на американската военна мощ, станало очевидно в Сирия, линее и атлантизмът. Заклинанията от двете страни на океана за важността на американския leadership звучат маразматично като някогашните официозни заклинания в соцлагера срещу антисъветизма. На практика западна Европа, особено Германия и Франция, открито оспорват колониалния си статут: „няма да преговаряме с опрян в главата ни пистолет!“ – каза Макрон във Вашингтон.

Двустранните срещи на Тръмп с Макрон и Меркел бяха отразени по различен начин. Говори се, че първата била по-сърдечна, макар престорено, втората – студена. В Германия (както и в Америка) наистина открито мразят Тръмп, във Франция – по-прикрито. Но и двете срещи имаха идентичен резултат – именно липса на резултат.

На първо място е търговията. И Меркел, и Макрон не се поддадоха на американския натиск за търговски отстъпки. В Германия се смята, че исканите отстъпки ще й струват до милион работни места. Тръмповият протекционизъм по начало беше недомислен, макар безспорно идеята за защита на националната индустрия и американския работник да има рационален момент.

Зависим от въглеводородния сектор в американската енергетика, скован от десни вуду-икономически догми, Доналдът нямаше как да противопостави нещо смислено на проваления ТТИП. Той каза, че ЕС правел „почти невъзможно за Америка да прави бизнес“.

Това е глупост. Всъщност общият годишен оборот ЕС и САЩ е пет и половина трилиона долара, а търговският дефицит на САЩ е относителен – оборотът на филиалите на американски компании в Европа е значително по-голям от този на европейските в Америка – 720 млрд срещу 584 млрд долара за 2016 г. Европейските фирми инвестират в нови технологии много повече в САЩ, отколкото у дома – 41 млрд срещу 31,3 млрд долара в 2015 г. Цели 60% от американския внос от ЕС е произведен от американски компании в Европа, докато същият дял на САЩ в търговията с азиатско-тихоокеанския регион е 40%. САЩ изнасят повече немски коли, направени в Америка, отколното внасят произведени в Германия. Американските траснационални корпорации в Европа се радват на специален данъчен режим, включително могат да изнасят печалби под формата на доход от интелектуална собственост – 23% от износа на Ирландия от 201 до 2015 г. се формира от такива трансфери.

САЩ са голям нетен бенефициент във всички тези отношения с ЕС. Това всъщност е цената за Европа на американската военнополитическа хегемония.

Западна Европа, от друга страна, ще е много по-слабо засегната от евентуални американски вносни мита за стомана – за разлика от Бразилия, Русия и Южна Корея, и за алуминий – за разлика от Русия, Китай и ОАЕ. Но ако започне търговска война, Брюксел планира обиден отговор с мита за иконични американски стоки като дънки „Ливайc“, мотоциклети „Харви Дейвидсън“, бърбън, портокалов сок и клюква. Европа не се страхува да заплашва САЩ с икономически „санкции“.

На второ място, Европа има достатъчно тежки икономически проблеми не е ентусиазирана да финансира американския военнопромишлен комплекс.

Искането на Тръмп за участие с 2% от БВП в бюджета на НАТО, а за Германия това е въпрос за около 25 млрд долара годишно повече, е неприемливо за Бундестага и противоречи на коалиционното споразумение на Меркел. Европа има и сериозни планове за изграждане европейски въоръжени сили без САЩ, които видимо са насочени срещу Путин, а реално срещу САЩ и НАТО. Разбира се, общоевропейските въоръжени сили сами по себе си според мене са утопичен проект.

На трето място, Европа решително не подкрепя курса на Тръмп и Нетаняху на война с Иран. Меркел и Макрон продължават да държат на ядрената сделка с Техеран. ЕС винаги е заемал умерено пропалестинска позиция и в израело-палестинския конфликт. Вашингтон го обвинява, че е прекалено мек с мюсюлманите.

За съжаление вярно е също, че изострянето на вътрешните противоречия на Запада засега водят само до ескалация на антируската истерия. Просто тя се оказва единственото общо място, макар почти напълно имагинерно, на западните сили днес. И добива за тях все повече „структурен“, нецикличен характер. И така бетонира ролята на Русия като световен авангард срещу западния диктат, вече и независимо от личността на Путин.

По отношение на България изострените противоречия между САЩ и ЕС, в момента, в който се осъзнаят масово, означават края на вярата в мистичните цивилизационни „евроатлантически ценности“. Такива „цивилизационни“ ценности, както много пъти сме се убеждавали, няма – те са евфемизъм за американската хегемония над Стария континент след 1945 и 1991 г. А също и за специалното отношение на САЩ и Англия, по принцип насочено срещу Германия и евентуалния й съюз с Русия, и значи не „европейско“, а също и не американско по природа, а само английско империалистическо и то от XIX век.

Но щом няма „евроатлантически“ ценности, които да следваме, да вярваме ли, че има някакви други наши дълбоки цивилизационни ценности, за каквито обичат да говорят в Русия, и към които трябва да се върнем? И такива също не са ми известни. За мене човешката цивилизация е една и в нея всички народи участват. Има различни култури и различни природни ландшафти, които обуславят, наред с други фактори, големите различия на народите, включително в степента им на цивилизованост.

Валентин Хаджийски, "Гласове"

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Красимир Каракачанов
Министърът на отбраната коментира думите на Валери Симеонов към журналиста Виктор Николаев
Известно е, че неговият хумор е малко дърварски и най-вероятно това е някакъв опит за шегуване, доста неудачен явно"

Още бисери