Празнуването на ден на Съветската армия е извращение

Празнуването в България на 9 май почти изключително като празник на Съветската армия е тежко образователно извращение, което единствено създава конфронтация в българското общество. Най-малкото, което би трябвало да направим на този ден, ако ще празнуваме, е да ангажираме едновременно Русия, Великобритания, САЩ и Германия в подобно събитие. Това написа в профила си във фейсбук бившият министър на екологията Юлиан Попов.

Да се противопоставя Русия и страните на НАТО на 9 май е абсурд. Това е рядка дата на тяхната обединеност, не разделеност. Да се противопоставя 8 май и 9 май е също абсурд. Да се представя победата над фашистка Германия просто като победа на Червената армия е също абсурдно. За България 8/9 май е доста сложна дата. Това трябва да са дни на размисъл, преди да станат дни на празник. Какво точно трябва празнуваме на 8/9 май? Това, че България е загубила войната? Че е успяла да не прати армията си на Източния фронт? Че е минала от контрола на един чужд режим под контрола на друг, много по-безкомпромидния и жесток чужд режим? Че е успяла да спаси евреите? Че не е успяла да спаси евреите? Че един частично фашизиран и частично пасивен политически и интелектуален елит е вкаран в кланицата на безпросветни примитиви? Че на този ден е започнал процес, който няколко години по-късно е довел до началото на друг процес, който десетилетия по-късно ни е приобщил, благодарение на икономическия и политически разпад на комунистическия блок? Или празнуваме това, че при две световни войни се оказваме на страната на загубилите, заради надеждата да си върнем земи, които смятаме, че ни принадлежат? Или нещо друго? Без съмнение трябва да празнуваме, че се озовахме в два блока, НАТО и ЕС, които ни предпазват от случайни течения, приливи и отливи на историята. Но този празник трябва да е много внимателно обмислен, защото и към НАТО, и към ЕС се отнасяме с немалка доза безотговорност и на принципа на Бай Ганьо “имал си бол пари, платил си”.

В крайна сметка на 8/9 май е добре да се замислим за онова, което ние сме дали за мира и просперитета на демократичния и проспериращ свят и откровено да си кажем, че, макар и да имаме своя принос, продължаваме да сме длъжници. И да не допускаме тези дати да бъдат яхани от пропагандни проекти и историческа неграмотност.