Тръмп vs Европа: Вайкането не помага!

Един радикал в Белия дом е тръгнал на унищожителна мисия. За да "опитоми" Доналд Тръмп, а и да защити собствените си интереси, Европа трябва да сложи на везните много повече, коментира Клаус-Дитер Франкенбергер.

Колко голямо влияние има Европа и по-специално Германия върху Вашингтон? Това си личи от две забележки, които канцлерката Ангела Меркел направи след разговорите си с Доналд Тръмп. Визирайки налагането на наказателни мита върху вноса на европейска стомана и алуминий в САЩ, тя каза: Президентът решава! А за бъдещето на ядреното споразумение с Иран Меркел заяви: Американската страна решава! И американската страна взе решение, каквото европейците не искаха. Последиците могат да бъдат фатални. Това, което трябваше да бъде предотвратено, сега може да настъпи много по-бързо. Иран може да посегне към атомната бомба.

Реализмът на Меркел е забележително признание за собствената ирелевантност дори по теми и конфликти, които ни засягат непосредствено. Доналд Тръмп решава и поставя европейците пред свършени факти. И по-рано световната сила се поддаваше на изкушението към солови акции. Но все пак времената се промениха.

Изнудваща твърдост и безкомпромисност

Канцлерката реагира на промяната в позициите на американското правителство по отношение на трансатлантическите отношения в две посоки. Първо, спокойно посочи съществуващите по-рано различия, сякаш искаше да не драматизира промяната в американската политика. След това заговори за края на следвоенния световен ред и за това, че няма вечни гаранции за тясно сътрудничество на Америка с „нас, европейците“. Още по време на предизборната борба в Германия станаха популярни думите й, че европейците трябвало да вземат съдбата в собствените си ръце, тъй като не можели да се осланят напълно на другите. Не на последно място германците трябвало да поемат по-голяма отговорност. А те слушат тези призиви вече отдавна.

Поне сега, след като Доналд Тръмп фактически прекрати ядреното споразумение и германците не успяха да пробият с аргументите си в спора за търговския излишък, а и са подложени на дълготраен натиск да увеличат военните си разходи, стана ясно какво всъщност се разиграва : един радикал в Белия дом е тръгнал на унищожителна мисия. Той загърбва политиката на своя предшественик. При това оплакванията на Тръмп от търговските излишъци и твърде ниските според него разходи за отбрана на много европейски страни и най-вече на Германия не са нови. Сега обаче той ги прокарва безкомпромисно с твърдост, която прилича на изнудване. Той безмилостно изправя на позорния стълб всички, които смята за „използвачи“.

Можем да смятаме това за несправедливо и нечестно, но Тръмп не се трогва. А това, че състоянието на германския Бундесвер е плачевно, не може да се отрече. Германската сериозност ще се мери по достигането на двупроцентната граница на бюджета за отбрана и по готовността на страната да инвестира в собствената си и в общата сигурност. Европейската търговска дееспособност също трябва да бъде засилена. Отдавна се говори и настоява за това.

Вайкането не помага

И тъй като световнополитическите сътресения са големи, европейци и американци всъщност би трябвало да си сътрудничат много по-тясно. Опасното решение на Тръм за иранското ядрено споразумение и излизането на САЩ от парижкото климатично споразумение показват, че разногласията относно правилната политика и принципите на политическия ред ще стават все по-големи. Но вайкането не помага. Европа трябва да сложи много повече на везните, за да защити собствените си интереси и да си спечели по-голямо уважение. Европа не може да стане световна сила в конферентните зали чрез самодоволни речи и показна засегнатост.

Вярно, че германско-американските отношения не се въртят само около лидерите. Тези отношения са много широки, дълбоко преплетени и могат да издържат много. В дългосрочен план обаче те не могат да издържат на всичко. Доналд Тръмп не се представя като благороден лидер на трансатлантическия съюз. Той предпочита да се съобразява с негодуванията на своите избиратели и затова сега поставя ултиматуми. И Германия усеща това особено отчетливо. Какво следва от всичко това? Във всеки случай не бива да спекулираме, че след Тръмп всичко отново ще си бъде както някога. Това няма да стане. А и какво означава „след Тръмп“? Той може да се оттегли едва през януари 2025 година. Европейците обаче не бива да са осланят на това, а трябва да си извадят съответните поуки, ако искат да постигнат нещо в световната политика и в трансатлантическия съюз. Китай например няма да чака, докато Европа преодолее своята инерция.

„Хубавите дни в Аранкуес приключиха“, се казва в Шилеровия „Дон Карлос“. Край на веселието. Или с други думи: ние сами сме отговорни за нашата сигурност и нашето благосъстояние. Нека вземем присърце тази поука!

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main