За 15 години за модернизация на армията са вложени 2 млрд. лева, но без ефект

Над половин милиард сме дали за хеликоптери, които могат да летят само в пустинята и лятно време да ходим до морето с тях."

Помните ли тази фраза на премиера Бойко Борисов от драматичните дни на февруари 2012 г., когато водата от скъсана язовирна стена заля хасковското село Бисер?

"Проблемът е, че хеликоптерите "Кугър", за които дадохме толкова пари, нямат системи срещу обледяване и рискът да паднат, като излетят, е много голям. Машините могат да се издигнат до не повече от 60 метра височина и не могат да летят бързо - над 60 метра температурата е много ниска и може да се обледят и да паднат", обясни тогава от борда на единия от тях министър-председателят, цитиран от сайта „Дневник“.

Когато през октомври 2017г. летците от "Граф Игнатиево" заплашиха, че няма да летят, защото не са сигурни в техниката, Борисов заяви, че "са купени най-скъпите самолети "Спартан", купени са най-скъпите хеликоптери "Кугър", колкото е направено за българските летци, за никой друг не е направено толкова в последните години - те са получили милиарди."

Два месеца по-късно на заседание на Министерския съвет премиерът, който за последните 9 години води трето правителство, каза: "Купени са 12 "Кугър", транспортни хеликоптери. Повтарям, транспортни. В изправност да летят днес са четири. Така са купувани – нито поддръжка, нито е смятано колко пари ще струват И не мога да си обясня защо са 12 транспортни хеликоптера! После три "Пантер" – пак хеликоптери и пак транспортни, и три "Спартан"-а – самолети, но също транспортни."

Проверка на "Дневник" показа, че за последните 15 години армията е получила близо 2 млрд. лв за модернизация и превъоръжаване. Но от изразходването им не са добавени почти никакви способности за армията.

До края на юли 2018 г. - месецът на годишната среща на върха на НАТО на 11-12 юли в Брюксел - парламентът ще задвижи модернизация за над 4 млрд. лв в следващите 10 години. Публичен подробен анализ на това с каква ефективност са били изразходвани досега милиарди от бюджета няма.

Парламентът одобри два проекта за 3.26 млрд. лв. за модернизация на армията на 8 юни със 151 гласа "за", 7 бяха против и един депутат се въздържа. Общо 1.46 млрд. лв. се предвижда да струват 150 бойни машини за пехотата. Те трябва да бъдат изплащани до 2029 г., а първите машини да пристигнат още през 2019 г. За "поне 8" многоцелеви изтребителя са приготвени 1.8 млрд. лв., които ще бъдат разсрочени за 9 години. На втория етап от проекта трябва да се купят още 8. Очакванията са и двата договора да бъдат подписани до края на годината. До края на месеца парламентът ще приеме и проект за нови военни кораби за близо 1 млрд. лв. Така проектите за модернизация на армията ще станат за 4,24 млрд. лв.

Това е над два пъти повече от периода 2003-2014 г., но анексирането на Крим от Русия и настояването на САЩ съюзниците в НАТО да увеличат разходите за отбрана промениха изискванията.

Между 2003 г. и 2014 г. за модернизация и превъоръжаване са изразходвани 1.63 млрд. лв. при планирани 1.79 млрд. лв. Данните са от отчетния доклад на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов август-октомври 2014 г. Това е единственият анализ на разходите за отбрана, правен от правителство, който е публичен.

През този период управляваха редовните кабинети на Симеон Сакскобургготски (2001-2005), Сергей Станишев (2005-2009), Бойко Борисов (2009-2013) и Пламен Орешарски (2013-2014), както и служебните на Марин Райков и Георги Близнашки.

"Като цяло обективният анализ показва, че дейността по модернизация и превъоръжаването през годините е била неадекватна на приоритетите", пише в документа отпреди 4 години. За това особено силно е допринесло отсъствието на модерни методи за управление на проектите и поради това вместо придобиване на модерни средства се стига до доставка на остaряло оборудване и прекратяване на проекти с огромни загуби. "В резултат на това процесът по модернизация и превъоръжаване е с ефекти, твърде различни от реално необходимите бойни способности на въоръжените сили", пише още в документа, който може да бъде намерен трудно.

Към сумите от доклада трябва да се добавят и парите за постоянно необходимата поддръжка на миговете и парите по секретни проекти, които най-често са по рамкови споразумения и не попадат във видимите през обществените поръчки разходи.

Военновъздушните сили са най-големият получател. Между 2003 и 2014 г. за тях са отишли над 1.28 млрд. лв. Към тази сума трябва да се добавят и парите, давани за ремонт на изтребители и хеликоптери за последните 4 години.

От 15 нови хеликоптера летят 5-6

Най-скъпият досега договор за модернизация на въоръжените сили е с производителя "Юрокоптер" (Eurocopter днес се нарича Airbus Helicopters). Той беше сключен през 2005 г. по времето на кабинета "Сакскобургготски" за 358 млн. евро. Срещу тази сума трябваше да бъдат доставени 12 транспортни вертолета AS 532AL Cougar за ВВС и 6 морски вертолета AS 565MB Panther за ВМС. По време на първия кабинет на Борисов (бел.ред. - точно тогава избухна световната финансова и икономическа криза) параметрите бяха предоговорени от кабинета "Борисов 1" и бяха отказани три от вертолетите Panther. Спорните въпроси с компанията бяха изчистени едва преди дни.

Кризата отмина, но в момента летят 4 хеликоптера "Кугър" (Cougar) и два "Пантер" (Panther), след като през миналата година един Panther катастрофира и командирът на екипажа загина.

До края на годината кугърите трябва да полетят, тъй като през януари бяха подписани 3 договора за ремонт и поддръжка за близо 5 млн. лв. за срок от 84 месеца.

Тези машини бяха купени за въздушна поддръжка на сухопътните войски (СВ), но не допринасят с нищо за способностите на пехотата, тъй като са поръчани без бронировка и въоръжение.

От 3 нови транспортни самолета лети 1

Три нови транспортни самолета "Спартан" (Spartan) бяха закупени от италианската фирма "Аления аеронавтика" през 2006 година. Първоначалният договор предвиждаше доставката на 5 самолета "Спартан" за 158.22 млн. лева, но той също бе предоговорен от първото правителство на ГЕРБ и страната ни се отказа от последните две машини. В момента от тях лети само един - отново заради липса на договор за поддръжка. Нов договор беше подписан в началото на май за 17.5 млн. евро, който трябва да осигури експлоатация на машините до 2024 г.

Миговете гълтат стотици милиони

Основният самолет на ВВС, с който основно се носи дежурството по охрана на въздушните граници, е МиГ-29. Налага се тези съветски самолети да бъдат поддържани въпреки намеренията на последните няколко правителства за смяната му с изтребител, произведен в страна - член на НАТО или ЕС, за да се изпълнят ангажиментите ни към НАТО и за да се запази изтребителната авиация.

За да са годни за полети, в периода 2006-2013 г. с производителя - руската държавна корпорация "РСК МиГ", са сключени 9 договора за 103.73 млн. лв, от които са усвоени 88.84 млн. лв. В този период два от договорите са забавени, а един не е реализиран по вина на изпълнителя. Преди три месеца министърът на отбраната Красимир Каракачанов подписа рамков договор с "РСК МиГ" за 81 млн. лв., с което би трябвало да гарантира поддръжката на 15-те МиГ за следващите 4 години. В края на мандата на предишния кабинет беше подписан договор за доставката на 10 двигателя срещу 70 млн. лв., а преди това министърът на отбраната Николай Ненчев поръча в Полша ремонт на 6 двигателя срещу 6.14 млн. евро

ПВО системата не работи

За изпълнение на проект за развитие на средствата за комуникационно-информационно осигуряване на ВВС до средата на 2014 г. са усвоени над 247.36 млн. лв. По един от договорите с "Промакс 99" ЕООД са преведени над 44.78 млн. лв., без системата за управление на противовъздушната отбрана да е въведена в оперативна способност.

Въпреки че България е член на НАТО от 2007 г., военновъздушните сили все още нямат работеща система за опознаване "свой-чужд". В доклада за отбрана за миналата година е записано, че радарите на военната авиация не могат повече да се поддържат.

За военноморските сили (ВМС) между 2003 и 2014 г. са изразходвани почти 106 млн. лв. От тях 86 млн. лв. са за три фрегати втора ръка от Белгия, като в сумата не са включени още два транша от по 10 млн. лв. Проектът за система за командване на силите и средствата на ВМС, за който са платени над 15 млн. лв., е имал съдбата на системата на ВВС и не е допринесъл с нищо.

Модернизацията на автомобилите е до средата

Приемане на нови джипове и камиони с марка Мерцедес в края на 2014 г.

През 2003 г. от кабинета "Сакскобургготски" е подписан рамков договор с "Даймлер Крайслер" за автомобилна техника с марка "Мерцедес" за 194.5 млн. лв. Срещу тази сума трябваше България да получи 629 превозни средства и поддръжката им. По време на първия кабинет на Борисов договорът е спрян. Сключени и разплатени са 3 договора за близо 88.6 млн. лв. В доклада на Шаламанов се отчита, че заради липса на финансови средства за резервни части, смазочни материали и консумативи в отделни поделения новите за армията мерцедеси не се използват. Оттогава това не се е променило, тъй като липсата на горивосмазочни материали е отбелязана и в доклада за състоянието на армията за миналата година. Дори и да са в движение, високопроходимите автомобили не са оборудвани със специални гуми.

Предишните два опита за закупуване на самолети за армията се провалиха, като за втория бе създадена специална парламентарна комисия, която откри нередности в процеса по избор. Според депутат от управляващата коалиция проектът за нови бронирани машини на пехотата също се е запътил към специална комисия, тъй като в него няма ясни изисквания за желаната от СВ машина, прозират лобистки условия и не е ясно как машината ще бъде произведена в България, като няма българска фирма, притежаваща необходимите машини.