Нова опасност! Истанбулската конвенция ще стане част от правото на ЕС и ще се прилага с предимство

Българският съд трябва да е подготвен за момента, в който дойде дело за прилагане на документа

Публикувана: 1 Август, 2018 19:00
31 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1728
Нова опасност! Истанбулската конвенция ще стане част от правото на ЕС и ще се прилага с предимство
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Епицентър
В рамките на австрийското председателство Истанбулската конвенция ще стане факт като Съюзен договор
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Българският съд трябва да е подготвен за момента, в който дойде дело за прилагане на ИК като съюзен договор. Тогава трябва да се позовем на своята национална конституционна идентичност, чрез запитване до съда в Люксембург. Това е единственият начин спорните за нас норми на ИК да не се прилагат.

Тази теза разви пред Епицентър.бг юристът Атанас Семов.

- След решението на Конституционния съд слагаме ли кръст на Истанбулската конвенция, доц. Семов, както казаха пред Епицентър.бг Георги Марков и проф. Пламен Киров?

- Като християнски народ можем да се прекръстим с облекчение след решението на Конституционния съд (КС), което определи, че Истанбулската конвенция (ИК) е несъвместима с българската Конституция. Но в никакъв случай да не си мислим, че на темата е сложен кръст. Напротив, сложена е огромна удивителна.

- Защо?

- Искам много ясно да кажа, защото виждам, че това не се разбира - независимо, че България не е ратифицирала ИК и не може да я ратифицира след решението на КС, Съветът на Европейския съюз, навярно още в рамките на Австрийското председателство, а това означава до края на годината, ще приключи присъединяването на Съюза към Конвенцията. След което Истанбулската конвенция ще бъде част от правото на ЕС и като такава ще стане действащо право и в Р България - при това с предимство пред всички закони. И не само, че ИК ще се прилага в България, но ще се прилага с предимство и пред Конституцията, както се прилагат всички други съюзни правни норми. Така е във всички държави членки, това е смисълът на ЕС.

- Но, договорът за ЕС гарантира конституционната идентичност на всяка страна членка. А ИК е в противоречие именно с българската конституционна идентичност. Тогава?

- Да, договорът за ЕС не само допуска, а гарантира в чл. 4 възможността всяка държава да се позове на своята национална конституционна идентичност, за да не прилага една или друга съюзна правна норма - в случая разпоредби от Конвенцията, които противоречат на Конституцията. Но само на тези разпоредби на Конституцията, които изразяват националната конституционна идентичност. Тоест – решението на КС е правилно, но то е само едно начало.

- Кои са следващите стъпки срещу налагането на спорните за нас норми на Истанбулската конвенция?

- Оттук нататък първият български съд, независимо кой е той – районен или окръжен, пред който възникне дело във връзка с прилагането и нарушаването на ИК, трябва задължително да се позове на националната конституционна идентичност, въплътена в конкретни разпоредби на нашата Конституция - например, разпоредбата за семейството и брака, и да направи запитване до съда в Люксембург, който да потвърди това. Това е единственият начин отделни разпоредби на ИК да не се прилагат в България.

Във всички случаи ние трябва много бързо да се подготвим, да вземем мерки за момента, в който тази Конвенция ще почне да действа, за недопускане на всички нейни истински опасни, странични ефекти, свързани с промени в учебните програми в училище, с намеса на извъндържавни структури, на правителствени организации и др. в учебния процес и с налагането на идеология и апарат, които са несъвместими нито с българската традиция, нито с нашата устойчива представа за нормалност.

- Прави впечатление, че парламентът обеща, но като че ли забави законотворческия процес по изменение на някои норми, свързани с борбата срещу домашното насилие.

- Затова настоявам всички, които държаха Конвенцията да бъде ратифицирана, веднага да вземат мерки и да подготвят законопроекти, с които в нашето законодателство да се гарантира реална защита срещу всички форми на домашно насилие, което е ценност, по която спор няма. Но да можем да оставим настрани, да се предпазим от другите негативни страни на Конвенцията, които не искаме да приемем.

- Казахте, че първият съдия, при който пристигне дело за прилагане на ИК, трябва веднага да направи запитване до Люксембург, с което да даде повод на съда да потвърди, че определени норми от българската конституция изразяват национална конституционна идентичност, поради което не може да се прилагат противоречащите им съюзни норми, каквито има в ИК. А ако този съдия не направи това, какво следва?

- Ще го направи друг съдия. А ако не го направи никой, ще си прилагаме Конвенцията, макар и противоречаща на Конституцията. Разбира се, ще се намери кой да го направи. Но повтарям, само съдия, само съд може да направи запитване до Люксембург.

- Значи действията на политиците бяха дотук. Оттук нататък не може да има други политически актове, така ли?

- Хубавото на правото на ЕС е, че то решава много въпроси без намесата на политиците.

- Красимир Каракачанов призовава българската държава да оттегли подписа на Екатерина Захариева, положен под Конвенцията през 2013 година в качеството ѝ на министър на правосъдието. Необходимо ли е това?

- Подобно действие няма правни последици. Щом България, по силата на решението на КС, не може да ратифицира Конвенцията – това означава, че няма да бъде страна по Конвенцията. Но разберете – България няма да бъде страна по ИК, но ЕС, рано или късно ще бъде страна! Конвенцията ще стане част от правота на ЕС и като такава ще бъде действащо право и в България. И ние трябва отсега да се готвим, за да знаем как да отстояваме своята национална конституционна идентичност.

- Може ли да очакваме, че с новия състав на Европаралмента през 2019 година тази тенденция за налагане на неолиберализма, на джендър идеологията, ще се промени в Европейския съюз?

- Че ще има промяна в говоренето и поведението на европейския политически елит след изборите за европейски парламент през 2019 година, ми се струва сигурно. В редица европейски държави, далеч не само западни, протичат сериозни процеси на опит за връщане към изконните ценности. Налице е изумителен факт – прекалената толерантност към определени предизвиква засилена нетолерантност.

Прекалено либералното, граничещо с мухльовщина отношение към хомосексуалистите и техните форми на общуване, засилва хомофобията в Европа. Боя се, че прекалената либералност на европейския досегашен модел предизвиква силни антилиберални настроения. И това ще бъде огромен проблем за следващия състав на европейския парламент. Въпросът е сега да не се стигне до другата крайност. Защото присъствах на извънреден международен форум, на който стана дума, че може би новият Хитлер е вече ученик в някое училище.

- Заради очакваната смяна на европейския елит през следващата година ли е това бързане за приемането на Конвенцията още тази година?

- Елитите ще се сменят след една година, но въпросът с Конвенцията ще се придвижи по-рано, защото в момента има мнозинство в Съвета. Натискът върху България беше присъединяването към Конвенцията да приключи с решение на Съвета в рамките на Българското председателство. Нямаше как България да не ратифицира Конвенцията, а пък нейното председателство да я придвижи. След реакцията на българското общество и решението на КС този въпрос отпадна от дневния ред. Австрия обаче е подкрепила Конвенцията и навярно още в рамките на австрийското председателство тя ще стане факт като Съюзен договор, като част от правото на ЕС.

- Върху българското правителство ще бъде ли оказван натиск по някакъв друг начин?

- Не мисля, защото няма за какво. Правителството не може да направи нищо против Конституционния си съд. А КС ясно казва, че Конвенцията не може да бъде ратифицирана освен, ако не бъде изменена Конституцията, което разбира се, няма да се направи. Остава обаче вторият въпрос – да се мисли отговорно за момента, в който съдът трябва да е подготвен, а това може и да е и самият КС, ако въпросът бъде отнесен направо до него за позоваване на конституционна национална идентичност по чл. 4 на договора за ЕС от Маастрихт. Нещо, което България не е правила досега и се надявах, че ще го правим във връзка с разпоредбата за българския език, а не във връзка с разпоредбата за семейството.

- Значи предстоят ни още по-сериозни битки, за които отново българското общество трябва да е консолидирано.

- Да. Самата Конвенция е един ялов, типичен европейски документ, който не решава никакъв проблем и нищо съществено не казва. Конвенцията нито ще промени, нито ще намали насилието. Тя изисква допълнителни норми в законодателството, създаване на по-работещи структури за защита от насилие, горещи телефони и т.н. Но без да решава едни проблеми, тя добавя други.

Битката ще е страшна в едно свое измерение – с изменението на учебните програми и училищата. Там именно вече е създадена връзката на джендър идеологията с учебните програми. Трябва да има спешна промяна на тези програми и това вече е сериозно занимание. Защото джендър организациите отдавна пипат, бърникат и унищожиха учебниците. Усилията на обществото трябва да се насочат натам – към спасяване на българското училище от джендърите, които са се настанили там.

Визитка: Атанас Семов е доктор по европейско право с дисертация на тема „Директен ефект и примат в правото на Европейския съюз“ (2007) и доктор на юридическите науки с дисертация на тема „Съдът на ЕС“ (2012). Доцент по европейско право в Софийския университет (2010). Ръководител е на Международната магистърска програма по право на ЕС в Софийския университет. През 2012 г. става носител на Катедра „Жан Моне“ на ЕС (Jean Monnet Chair) – първият досега в Софийския университет и общо втори сред българските юристи след проф. Евгени Танчев.

Автор на 7 книги по право на ЕС и повече от 50 статии, съставител на 12 научни сборника.

Директор е на Фондация „Институт по европейско право“.

Гост лектор в Университета Бордо-ІV „Монтескьо“, Франция; Европейския университетски център в Нанси, Франция; Юридическия факултет на Загребския университет, Хърватско. Автор на редица публикации в български и международни издания, сборници и книги.

През март 2017 г. Семов е назначен за член на Правния съвет към президентската институция.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.