"Да се върна в Турция ли? Никога!"

Адем Коркут е следвал за учител по турски език и литература. След дипломирането си е завършил курс по английски. Преди да бъде назначен на работа като учител обаче, в Турция започва ловът на вещици и Адем е сред потърпевшите.

Той е предаден лично от баща му и лежи в затвора осемнайсет месеца.
След като излиза от затвора, в собствената му родина той е обречен на самота и изолация от семейството и най-близкото си обкръжение. Това го кара да вземе решение за напускане на Турция. Първо отива в Гърция, а после – в Родос и оттам заминава за Холандия, която сега е втората му родина.

Адем Коркут описва живота си в Турция, който е бил принуден да зареже в разцвета на своята младост, с думите: „Не успях да стана нито учител, нито худжник, нито музикант.“
Понастоящем се намира в бежанския център Вагенинген, Холандия.

„Съдът ме осъди, защото лично баща ми ме предаде“

Адем Коркут заявява, че причината да лежи в затвора е доносът на собственият му баща. „В съда нямах много аргументи за защита, тъй като лично собственият ми баща беше подал информацията срещу мен. Неговият донос имаше по-голяма тежест в съда. И понеже доносът беше от баща ми, съдията ме осъди.“, разказва Коркут.

По думите му, след опита за преврат в Турция раздорите заразили и семейните отношения. „В мнозина семейства и сред близки приятели се появиха дрязги. Проблемът в нашето семейство възникна преди опита за преврат на 15 юли, той започна още след мега корупционния скандал на 17 декември 2013 г. (тогава четирима министри от кабинета на Едоган бяха уличени в корупционни практики в особено големи размери – бел. ред.) Оттогава напрежението в нашето семейство се покачи. Най-накрая опитът за преврат стана точката на пречупване. Аз се опитвах да убеждавам родителите си, че така преврат не се прави и да не вярват на това. Опитах се да обясня, че това ще послужи само за претекст, зад който прозират други планове. А баща ми категорично се противопоставяше и най-накрая работата опря дотам, той да подаде донос срещу мен. В деня на опита за преврат водих остър спор с баща ми. По това време аз напуснах дом си. Баща ми явно се е засегнал и сигурно затова е подал сигнал срещу мен. После ми се обади по телефона и каза: „Подадох сигнал срещу теб. Отиди в полицията и напиши обяснение.“ Аз оставах при един мой приятел. След това отидох да живея при дядо ми на село, за да не създам неприятности на приятеля си. Делото срещу мен беше заведено в Карабюк. Арестуваха ме в дома на дядо ми.“, споделя Адем Коркут.

„Зави ми се свят когато ми сложиха белезниците“

Разказвайки за дните си в ареста и затвора, Адем Коркут сякаш отново преживява онзи ужас. „Зави ми се свят, когато полицаят ми заповяда да си подам ръцете, за да ми сложи белезници. Причерня ми пред очите. Попитах в какво съм обвинен, защо ме задържат с белезници без конкретно обвинение, а полицаят отвърна, че това е процедура, която трябва да изпълни. Това ме травмира. Задържаха ме. Два месеца от общо осемнайсет прекарах в Карабюк. Държаха ме в един закрит спортен салон. По онова време течеше усилен процес на масови арести. Арестуваха всеки, който им попадне. После ме преместиха. Шестнайсет месеца лежах в затвора в Бурхание, Балъкесир. Аз по начало се радвам на малките неща в живота. През тези осемнайсет месеца нито веднъж не съм обикалял с броеница в ръка. Разходките ми бяха съпътствани от чаша чай, радио и хубава песен. Опитвах се да разнообразя обстановката по този начин.“, обяснява младият мъж.

„В затвора планираш заниманията си така, че времето да минава по-бързо“

В затвора интересът на Адем Коркут към изкуството се въплътило в истински творби. Той разказва за усилията си в тази посока със следните думи: „Всъщност аз не съм взимал уроци по изобразително изкуство. В затвора планираш заниманията си така, че времето да минава по-бързо. В затвора реших, че мога да рисувам. Защото тук има художествени ателиета. Написах молба до ръководството. След два дни получих отговор: „Обвинените в тероризъм нямат право да се записват на ателие.“ Предложих да купим бои, отговориха ми, че в килиите не е позволено. Но аз се заинатих. Когато пиех кафе, ми хрумна една идея. Съединих косъмчетата от четката ми за бръснене с молив и изобретих четка за боядисване, а вместо боя използвах утайката на кафето. Така почнах да рисувам. После направих близо двайсет картини, използвайки и продукти от хладилника. Това привлече вниманието на надзирателите. На тях също им харесваха моите картини. Започнаха да ме поздравяват, когато идваха да ме търсят.“

„Никой не ме посрещна, когато излязох от затвора“

След осемнайсет месеца в затвора без да има вина Адем Коркут бил освободен надвечер. Никой не дошъл да го посрещне. „Освободиха ме в късен час. Веднага отидох на автогарата и заминах за Истанбул. Братята ми ме посрещнаха. След всичко преживяно обаче, не можеше да се очаква нещата да бъдат пак по старому. Не останах дълго в Истанбул. Отидох на село при дядо ми. От друга страна, ми предстоеше казарма. А в Истанбул има засилени мерки за контрол. Въпросът за военната служба се изпречваше на пътя ми постоянно. Но аз вече нямах желание да служа. Защото държавата те е обвинила в тероризъм. А после ти казват ела да изпълниш дълга си към родината. Това ми се струваше абсурдно. Но аз не бях спокоен и на село. Известно време работих в един строеж при мой приятел. Спестих малко пари. Петнайсет дни преди да ме призоват от военното, заминах за Истанбул. Тъкмо докато си мислех как да напусна Турция, пред мен се откри добра възможност. И аз я реализирах. Преминах в Гърция с надуваема лодка през река Марица.“

„Успех в новия ви живот!“

Моментът на преминаването си в Гърция Адем Коркут определя като сън: „Когато лодкарят ми пожела „успех в новия живот“, всъщност чак тогава осъзнах какво съм направил. В Гърция полицията ни разпита. Те добре са наясно с политическата обстановка в Турция. Казаха ми да не се притеснявам и, че няма да ме върнат обратно. Една нощ престоях в ареста. На следващия ден ме освободиха. По-късно пристигнах в Атина. Тук наехме квартира с още двама приятели.“

„В Атина започнах да свиря на флейта в един подлез“

Адем Коркут разказва с особено вълнение за живота си в Атина, където е направил първите си крачки към свободата: „От дълго време имах желание да свиря на флейта. Когато бях последен курс студент спечелих известна сума. И без това щях да ги похарча. Помислих си защо да не купя една флейта. Един приятел ме научи на ноти, после изгледах и няколко видео урока и се научих да свиря няколко мелодии. Една година свирих на флейта. После попаднах в затвора. В Затвора репетирах, че уж свиря на флейта, като заставах пред огледалото и си подсвирквах с уста. Пробвах дали все още пръстите ми не са изгубили тренинг. След като излязох от затвора, отново започнах да свиря на флейта. Свирех песни, които ме правят щастлив. Впрочем аз обичам уличните музиканти. И си посилих защо да не го правя в Атина. В крайна сметка никой не очаква от мен професионални изпълнения. В Атина намерих един подлез с добра акустика. Започнах да свиря и на хората им хареса. Погледите на хората, които харесват твоята музика, ти вдъхват увереност. Спечелих и малко пари. После заминах за Родос. Всъщност за мен беше съчетаване на полезното с приятното.“

„Отлетях за Амстердам с евтин билет без да имам виза“

В Родос Адем Коркут помагал на мнозина бежанци, които искали да заминат за Европа, било при настаняване в пансион, било като преводач. По настояване на неговите приятели и той си купил билет за Холандия, с което свършило гръцкото му приключение. „Исках отново да се върна в Атина от Родос. Имах турски паспорт. Но нямах виза за Холандия. Приятелите ми, ми казаха да опитам, тъй като съм помогнал на много хора и е редно да пробвам късмета си. Избрах най-евтиния вариант и без особено желание си купих самолетен билет за 200 евро за Амстердам. Пристигнах на летището. Подадох паспорта и билета си на гишето. Служителката провери всички страници. Помислих си, че всеки момент ще забележи, че нямам виза за Холандия. Служителката се съсредоточи дали паспортът не е фалшив. После изиска банковата ми карта. Сетне ми пожела приятно пътуване. Аз бях учуден. Отдалечих се без да издавам радостта си. И се качих на самолета за Амстердам. Впрочем аз не познавах никого в Холандия. Отидох при някакъв човек, който беше познат на мой приятел с когото бяхме заедно в Гърция. Останах при него. После отидох в бежански център Тер Апел и подадох молба за убежище.“, разказва за премеждията си Коркут.

Адем Коркут, който е от два месеца в холандски бежански център, рзказва за живота си там с думите: „В Холандия бях преместен в два бежански центъра. Сега съм във Вагенинген. Оттук ще отида на друго място. Служителите в холандските бежански центрове са изключително вежливи и човечни. Всъщност тук човек се чувства сигурен и ценен. В замяна на суровото отношение на полицията в Турция, тук е налице хуманна обстановка. Когато подадох молба за статут на бежанец, ме сложиха в една кабина. Бях претърсен. Тогава бях облечен с пуловер. Свалих го, но нямаше къде да го окача. Полицаят го подържа лично. Тъкмо когато пак трябваше да го облека полицаят отново ми помогна. А аз го попитах на английски защо прави това, след като не е длъжен да ми помага. Холандският полицай ми отвърна, че в крайна сметка всички сме човеци. Тези думи много ме трогнаха. Те ме накараха да обикна тази страна. В центъра всичко е много добре. Чакам процесът ми да приключи. Кога ще стане е въпрос на късмет.“

„Картините ми бяха оценени в бежанския център“

На въпрос как минават дните му в бежанския център Адем Коркут отговаря: „Продължавам да свиря на флейта. Опитвам се да обогатя репертоара си. Освен това се занимавам и с рисуване. Впрочем картините ми са резултат от непрофесионалните ми опити. Използвам материали от природата. Даже една от картините ми се хареса много от ръководството на центъра. Искам да доразвия това си качество. Но не всичко може да се постигне с аматьорски умения. Нужна е учебна подготовка.“

В края на разговора ни питаме Адем Коркут за бъдещите му планове, на което той ни отговаря следното: „Преди всичко ще акцентирам на езиковата подготовка. Наред с това ще наблегна и на рисуването и ръкоделието. Защото изкуството е нещото, което ме прави щастлив. Ако успея да получа по-солидна подготовка, мога да постигна по-добри резултати. Ако получа разрешение за постоянно пребиваване, бих искал да допринеса с нещо към това общество. Тук ни осигуряват храна, спане и определена сума. Холандците са трудолюбиви и вежливи хора. И понеже тук ми осигуряват материални условия, аз се чувствам задължен към тях. Надявам се някога да имам възможност, за да се отблагодаря. Моето бъдеще е в Холандия. След опита за преврат в Турция аз бях тикнат към самота от близки и приятели. Дори положението да се оправи, не мисля да се връщам в Турция. В Холандия ще съм най-малко пет години по силата на Закона за бежанците, тъй като имам подадена молба. Останалото Господ ще реши. Тук съм колкото ми е отредено от живота.“

Източници: Tr724.com, вестник "Седмичен Обзор"