Институциите - трагично неадекватни, неефективни и безотчетни

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ - „Това е България“.

Водещ: Убийството на телевизионната водеща Виктория Маринова, включително и пресконференцията от сряда на министър-председателя, оформиха съвкупност от факти, които могат да се поберат в куфар с множество дъна. Има съдържание на куфара и скачени пластове отдолу, през които колкото повече вървиш, толкова повече придобиваш усещането за логическа взаимосвързаност. Дали това е така, очакваме анализът на картината от проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, реакциите след убийството на телевизионната журналистка варират в най-широка гама на човешки, обществено-политически, институционални, международни, а от обяд насам дори етнически емоции. С какво си ги обяснявате, защо това убийство ги предизвика?

Александър Маринов: Първо, има нараснала чувствителност у обществото с оглед на усещането за лична застрашеност по най-различни причини, включително и заради престъпността. Има явно силно критична нагласа към способността на държавата и нейните институции да осигурят сигурност на всеки гражданин. Има още един фактор на чувствителността и това е много острата, да не кажа хипертрофирана медийна реакция и желанието да се използва темата от най-различни страни, в това число с не съвсем чисти намерения. И, разбира се, самият случай е достатъчно драматичен, бих казал шокиращ със своята жестокост. Всичко това дава наслагване. Аз бих искал да обърна внимание на нещо друго. Разбира се, че сред тези реакции имаше и напълно човешки прояви на съчувствие, особено спонтанните прояви по места, имаше доста изсилвания, имаше откровени опити за паразитиране върху случилото се. Но има един общ знаменател, една обществена нагласа, която се проявява за пореден път, а именно критично падналото доверие на обществото, на хората към институциите. Аз не съм следил много подробно, но общо взето от вчера след оповестяването на първата информация за задържан, след това се оказа, че не е задържан, сега с информацията от сряда страшно много хора и в мрежите, и в личните разговори се съмняват, че това е така. И очевидно нямат доверие към институциите, резултатите от тяхната работа и т.н. Няма да се връщам назад във времето, имаше и други такива, даже още по-шокиращи примери. Явно нещо дълбоко не е наред, след като хората не желаят да възприемат дори видимо правдоподобни версии на случилото се.

Водещ: Какво показват реакциите на международната общественост, политици и медии. Любопитното е, че някои от тях в рамките на 24 часа побързаха да се поправят. Имам предвид на европейските институции, което е необичайно за политици от такъв ранг.

Александър Маринов: Бързо обърнаха палачинката най-вече представителите на ЕНП, които разбират, че не могат да си позволят да са прекалено принципни и да критикуват своя, така да го наречем, любимец тук на място в България. Но ние не за първи път виждаме и с вас сме обсъждали този двоен стандарт и тази способност много бързо да се менят позициите. Ясно е, че има натрупало се недоверие към България. Това беше повод мнозина да се изкажат, без да са напълно запознати със случилото се. Има, разбира се, и обща тревога за засилилата се уязвимост на журналистите по света. Но аз бих искал да добавя и още нещо, вие го вметнахте в началото при първия си въпрос, аз смятам, че сега се задава един нов кръг на бурята, нов щорм на бурята, а именно във връзка с етническата принадлежност на предполагаемия извършител. Ние сме свикнали доста да се менят нещата, така че засега казваме, това е предполагаемият към момента извършител, може да се окаже и нещо друго. Но вече виждате, че има и политици у нас, които много остро поставят въпроса в този контекст. Мисля, че Сидеров зададе въпроса, защо циганските престъпления се наричат битови и т.н. Това е болна тема и тя едва ли ще заглъхне толкова бързо. Така че можем да се готвим за продължения.

Водещ: Тъкмо приехме в сряда по обяд, проф. Маринов, че основната версия за убийството в Русе е спонтанно сексуално нападение и извършителят е арестуван в Германия, когато няколко часа по-късно дойде новината от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, че разследващите работят и по версията за евентуални съучастници и мотиватори. Забележете, мотиватори на въпросния Северин Красимиров за извършване на престъплението. Ако втората версия измести първата, не избърза ли премиерът да осъди европейския натиск и да привика посланиците?

Александър Маринов: Да. Вие засягате един много странен момент. Защото при подобен тип престъпления, аз, разбира се, не съм експерт, но все пак се опитвам да следя подобни обществено значими случаи не само в България, при подобен тип престъпление, което се смята за спонтанно и мотивирано от някакви нагони, да се търсят мотиватори, това е вече една много, много сложна схема. И аз се изненадах от тази, как да кажа, тази нова линия, която, ако не се лъжа, лансира министърът на вътрешните работи.

Водещ: Точно така, и то на парламентарно изслушване в ресорната комисия.

Александър Маринов: Това означава, че може би не е просто някакво чисто хипотетично допускане, а има може би някакви основания, след като разсъждава и по тази версия. Значи, разбира се, пак казвам, не съм експерт, но ако това е така, значи едно убийство е умишлено и така инсценирано, така организирано, че да изглежда като спонтанно сексуално насилие, а всъщност да е много добре, много ясно режисирано. И това вече предполага много сериозни въпроси и търсене на отговори на друго равнище. Но ето, виждате ли, ето тук стигаме пак до въпроса за доверието към институциите. За да си позволи да го каже един министър това нещо, би трябвало да има много сериозно основание, тъй като твърдението води до сериозни последици. Тогава какво се оказва? Наистина може да стане така, както вие допускате, че следваща сутрин министър-председателят трябва да дава нова пресконференция. Може би отново да вика посланици и да се дава някакво друго обяснение. Тази непоследователност, създаваща впечатление за безпомощност на институциите, е първопричината за ниското обществено доверие.

Водещ: Дали зад прибързаното желание за налагане на версията за сексуално насилие не се крие стремежът за замитане на евентуалната криминално-икономическа следа, която май е в основата на реакциите от международната общност?

Александър Маринов: Би могло, разбира се, че би могло. Самият факт, че има такава нараснала подозрителност към България, за нещастие тя беше подплатена и с такъв трагичен случай, не просто с унищожаване на документи или с други факти за корупция, самият този факт е много неблагоприятен. След като толкова лесно се изтръгнаха подобни критики, дори, как да наречем, полуобвинения към страната ни, значи нашата репутация хич не е добра и излиза, че всички дитирамби, които се изпяха за огромното признание към България след председателството, са били, как да ги кажем, едностранни или пресилени.

Водещ: Как оценявате тона на министър-председателя към международната общност и привикването на посланиците?

Александър Маринов: Ще ме извините, прощавайте за директния изказ, той звучеше като един объркан и уплашен човек, който изпуска нервите си и изпада в агресия. Още повече тези закани са неадекватни. На никого не може да търси сметка Борисов нито в ЕНП, нито в европейските институции, още повече скоро тези хора въобще няма да бъдат там. Така че според мен това е някакъв панически опит да се покаже сила, да се покаже способност да се контролират събитията. И отново някой друг да ни е крив. Само че, отново повтарям, това според мен беше неадекватна и не дай Боже, да излезе някаква друга версия, тогава вече положението на министър-председателя ще бъде и международно, и вътрешно трудно удържимо.

Водещ: Нормална практика ли е да се привикват посланици? 36 на брой.

Александър Маринов: Е, ами не съм дипломат от кариерата.

Водещ: Питам ви като политолог, следите политическия живот.

Александър Маринов: Не съм чувал за такъв друг случай. Не съм чувал. Чувал съм да се привикват посланици на конкретни държави по конкретен повод, но всичките да ги привикаш да им държиш конско, много странно. Има си други начини за оповестяване и информиране. Но да ги привикаш на крака и полу да им се караш, да им правиш забележка, че първо трябва да се запознаят, а после да информират правителствата си.

Водещ: Да се запознаят чрез официални източници.

Александър Маринов: Да, аз нямам впечатление, че тука посланиците на тези страни са виновни, защото няма засега реакции на правителства. Има реакции на различни лица, европейски и световни институции в отговор на медийните съобщения. Не знам някое правителство, въз основата още по-малко на информация на посланик да е излязло с официално становище по отношение на България. Тук премиерът много се изсили. За какво ги упреква? Без вина виновни, както се казва.

Водещ: При това дори няма официална позиция от нито една международна институция, има постове в „Туитър“.

Александър Маринов: Да, да, разбира се, явно пресилва значението на „Туитър“. Как да ви кажа, с всеки изминат ден, управлението на държавата изглежда все по-нелепо. Не случайно използвам тази израз, нелепо. Не просто допускащо грешки, това винаги се случва, а нелепо, конфузно, което хич не е добре. Тъй като все пак това правителство, докато е правителство, трябва да управлява България.

Водещ: Проф. Маринов, 20 жени са убити у нас през последните години. Защо убийството на журналистка предизвика такава реакция? За другите никой не говори, те попадат в графата битови инциденти и повечето от тях дори не фигурират в сводките на МВР. Това е официална информация, съобщи я ресорна фондация, която се занимава с насилие над жени.

Александър Маринов: Сигурно е така, аз не съм правил специално проучване. И може да има различни възможни обяснения. От една страна, за съжаление обществото доста е претръпнало към проявите на жестокост от всякакъв вид. Като започнем от садистични убийства на хора и свършим с осакатяване на животни. От друга страна, изглежда има някакъв праг на насищане и поне една част от хората не желаят да се примиряват с това. Все пак журналистката, освен това тя е хубава млада жена, майка на детенце, може би фокусира повече вниманието. Много е възможно тук да изигра роля и преекспонирането на нейната професионална дейност като потенциална причина за нейното жестоко убийство. Освен това все пак посред бял ден, колкото и да сме привикнали, има някои неща, които вече минават всякаква граница. Дори нашата граница на обръгване, както би казал старомодният израз. И иначе вероятно, не знам, не мога да бъда категоричен. Да, все пак журналистиката е публична дейност, която в България се приема, поне от част от хората или поне по отношение на част от журналистите като обществено значима и полезна. Не случайно доверието към медиите е по-голямо, отколкото доверието към институциите.

Водещ: Ако кое поражда недоверието в институциите?

Александър Маринов: Неспособността им да работят както трябва, да произвеждат необходимите резултати, да служат на хората. Тука съм категоричен и ние с вас сме обсъждали този въпрос. Нашите институции са драматично, бих казал, трагично, а да не използвам израза трагикомично, неадекватни, неефективни и безотчетни. Българските институции и хората, които ги ръководят, въобще не смятат за необходимо да се отчитат пред обществото какво вършат, какви резултати постигат, и респективно да поемат отговорност, когато тези резултати са незадоволителни. Те се чувстват като господари на самите себе си. За съжаление.

Цоня Събчева