Кунева: Оставките са признание за безпомощност в управлението

Трета поредна година правителството на ГЕРБ принуждава българските граждани да живеят в среда на медийни илюзии, а реална политика не се случва.

Обещанията на властта са нетрайни, усилията – фиктивни, резултатът – минимален.

Това се отнася както за видимото излизане от кризата и растежа на икономиката, така и за обещаната прозрачност, зачитането на човешките права и отказа от всякакви картелни и монополни зависимости.

Това е позицията на бившия еврокомисар Меглена Кунева и на сдружението „България на гражданите“ относно оставките на Трайчо Трайков и Стефан Константинов.

Очевидно оставките на двамата министри е признание от страна на самото правителство за неспособност да се справи с управлението.

Интересен факт е, че оставката в икономическото министерство странно съвпада с изтичането на срока за взимане на решение за АЕЦ „Белене“.

Когато министър Трайков допусна грешки, ние не сме спестявали критиките си към него. Но в този случай причината за освобождаването му трябва да търсим не в несръчно проваления бизнес форум, а в словосъчетания като Белене – Лукойл – енергиен монопол.

Съвсем скоро ще разберем има ли промяна на българската позиция за АЕЦ „Белене” и дали Трайков не си отиде, защото се опита да защити националния интерес.

Театърът на ГЕРБ в областта на здравеопазването ни струва реални човешки животи и крах на системата заради отказ от истински реформи.

Имаха ли досегашните министри ясно очертана политическа рамка за действие, ползваха ли се с политическа подкрепа, знаеха ли какво трябва да постигнат? Поредният министър този път беше „оставен“ на разклон, без обяснение и с куп ефирни техники. Константинов си отиде, защото „свали“ цените на лекарствата и се „изпокара“ с всички.

В същото време премиерът приятелски тръгва лично да сваля цените на храните заедно със земеделския министър.

Да открием разликите – личното благоволение на премиера, партийното членство, нещо трето?

По-лесно е да назовем приликите – Трайков и Константинов си отиват заради лобитата и кръговете oт интереси около управляващите. Този далечен за европейската политика фон има за цел да отклони общественото внимание от същинската причина за спешно обявените оставки на Трайков и Константинов.

Над българската политика днес тежи наложено мълчание. Държавната администрация отдавна не работи, а настоящите и бъдещи министри ще имат за приоритет да се обзаведат с партийно членство и мнима парламентарна подкрепа.

Каква беше логиката да се избират министри без партия зад гърба им и бяха ли изслушани преди да бъдат назначени?

Дали в оставащата година до изборите ще бъдат извършени така необходимите реформи? Очакваме отговорите, г-н премиер!