Рукола с кафе за наивници

В една от книгите си анализаторът на световните конспирации Томас Гордън споменава „магазина за елексири и мръсни номера“ – така наричали помежду си хората от ЦРУ техническия отдел на Управлението.

За нашите тукашни будали пък сякаш функционира някакъв денонощен супермаркет за тъпи номера.

Ако нещата на „тихия фронт“ прекалено изсивеят, веднага спретват някаква история с „българска следа“.

Сега пък оръжейният търговец Гебрев руснаците щели да го убиват с „Новичок“, и то преди онези Скрипал - цели три години по-рано. Изглежда, руснаците са репетирали с нашия човек.

В ресторант в софийския „Кемпински“ руският агент Федотов поръсил с инсектицид – медиите го кръстиха „Новичок“ за белетристична убедителност - една рукола, и то точно руколата на Гебрев, и набързо се омел.

От прокуратурата съобщиха, че намерили пак тогава, през 2015 година, същия инсектицид и в кафемашината на Гебрев.

А пък племенницата на ренегата Скрипал и тя се обади: В България най-лесно можело да се убие с „Новичок“. Като я гледам горката матрьошка, направо ѝ вярвам.

Въпросният Федотов изглежда също е хапнал от руколата на Гебрев, може би за да провери как е на вкус - и това несъмнено му се е отразило, защото три години по-късно се появил и в Солсбъри, за да трови Скрипал.

Бил с още двама авери от руското разузнаване - тримката ходели заедно, нещо като джендър-разведка.

И като им доскучало, отровили Скрипалите. Но не съвсем - изглежда „Новичок“, който използвали, също е бил някакъв джендър-вариант.

Дотук имаме само една недобре измита софийска рукола и един Федотов, който се мота из България - значи е време да се появи новата „българска следа“ с всички произтичащи от това последици: накисване на тукашните ахмаци, шумно покаяние от тяхна страна, сетне гонене на руски дипломати и пр. Както винаги, ние сме подходящи за всякакви конспирации.

Английските журналисти не си поплюват, когато разследват - в смисъл, че могат да съчинят невероятни истории.

Навремето имах интересно приключение с Гордън Томас. Той, разбира се, е доста по- сериозен автор, минава за ас в разплитането на световните конспирации, книгите му са издадени в милионни тиражи, поне до 2004 година бяха 50 милиона.

През 2004-а похарчих луди пари, за да направя телевизионен мост с него чак от Делгани, Ирландия.

Но по едно време на Гордън му се искаше да избяга от собствения си дом. Особено, когато му представих един български банкер, за когото той пишеше сочни фантазии в книгата си за Робърт Максуел - „Царят на българите” - тя преливаше от забавни измислици.

Завърших разговора с репликата, че синагогата в София няма часовник. Гордън обаче се измъкна, като каза, че за въпросната част от книгата отговарял неговият съавтор Мартин.

Такива са тези автори - все гледат да се измъкнат, като накиснат някой друг.

И сега е време за накисване.

Затова няма как да не се сетя и за проф. Мелвин Гудман, генерал от ЦРУ. Той ми разказа колко настойчиво един нашенец твърдял, че българите са замесени в покушението срещу папата.

И сега има подобни „лобисти“, всъщност обикновени интриганти и мерзавци – доброволци в накисването на България, която винаги е била лесен обект за черната пропаганда.

За годините до 1989-а това е напълно сигурно. Сега е по-различно, но не много: днес пък сме подходящ терен за разгръщане на въпросната пропаганда.

Удобни сме за това - наивнички, повече от послушни - какво е повече от послушни? - склонни сме да ни набъркат във всевъзможни измишльотини.

Има и достатъчно мекотели, готови на всичко.

Навремето Дими Паница финансира измислицата за „българската следа“ в покушението срещу папата.

Сетне станаха на крака в нашия Парламент, когато почина.

Дори един атом от черната пропаганда да попадне в българското пространство, пак ще зачене маса глупости - нашите са готови, седят и го чакат със зяпнали уста. И не хапват рукола, дявол да ги вземе, пазят се.

Винаги сме готови да потвърдим всичко, което ни казват, могат да ни възлагат всякакви роли, например - изгонете руските дипломати, гоним ги - и чао, „Турски поток“.

Ето докъде се стига от една рукола, толкова сме лесни.

Както ще стане ясно по-долу, „българската следа“ в покушението срещу папата е замислена като удар срещу Съветския съюз, нас само ни лепят по афишите.

И днес отново могат да съчинят всичко - например, че Федотов, когато не е зает с тровене на рукола, ще организира хибридните атаки на руснаците по време на тукашните избори през май.

Това е самата истина, каза го и Цветанов, на него всякакви хибриди са му ясни.

Освен това, направо е лесна работа да ни нахибридят руснаците - те избраха Тръмп за президент и с лекота ще се справят с тукашните налъми.

В момента „Аферата Рукола“ трябва да прикрие всичко останало, включително и все по-срамния факт, че милиони хора гладуват у нас.

Но Властниците ни са солидарни с гладуващите във Венецуела - и никак не ги интересува, какви псувни отнасят от нашите несретници.

Един политиканин се дереше, че трябва да сме солидарни с ЕС за Венецуела.

Хубаво, ами кога ЕС ще е истински солидарен с нас?

И защо за 11 години членство в ЕС не успяхме да изкореним недоимъка в България?

Тази солидарност кога ще я дочакаме?

***

ГЕНЕРАЛ ОТ ЦРУ: НЕ ВЯРВАМ БЪЛГАРИЯ ДА Е ЗАМЕСЕНА В АТЕНТАТА СРЕЩУ ПАПАТА!

Интервю на Кеворк Кеворкян, „Всяка неделя“, 22 юни 2003 година, телевизионен мост с Вашингтон.

От време на време свидетелства като това трябва да се припомнят, за да не могат новите еничари съвсем да изгризат Историята.

- Проф. Гудман, вие твърдите, че не вярвате в „българската следа“?

- Не, не вярвам. От 1981 до 1985-та година ЦРУ разполагаше с много солидни сведения, че България не е участвала в покушението, нито Съветският съюз. Все пак, директорът на ЦРУ по онова време Уйлям Кейси и неговият заместник Робърт Гейтс поръчаха документ, който би посочвал българите или Съветите като заговорници за убийството на папата. Всичко това се е извършило в тайна, аз не бях уведомен. Когато научих за тази докладна записка, официално протестирах пред г-н Гейтс с твърдението, че всичко това нарушава етиката на разузнавателната работа и разузнавателния анализ.

Все пак, една година по-късно Робърт Гейтс беше посочен за директор на ЦРУ от президента Джордж Буш-старши. И аз свидетелствах пред комисията на Сената, която трябваше да потвърди назначението на Робърт Гейтс – настоявах за това той да не бъде назначен, тъй като човек, който изопачава истината, който фактически лъже, не би трябвало да заема такъв пост.

Надписът във фоайето на ЦРУ - „И ще опознаеш истината, и тя ще те направи свободен“ - е цитат от Библията. Г-н Кейси не се интересуваше, Гейтс също не се интересуваше от истината.

- Виждали ли сте българина, който е дал информация за изготвянето на доклада, поръчан от Кейси?

- Не, не съм го виждал. А и не беше особено важен източник, поради което и тайните служби с неохота са се отнесли към сведенията му. Те не биха видели бял свят, ако Уилям Кейси не беше проявил особен интерес по темата.

- Има ли връзка между този доклад и разследването по-късно на Клеър Стърлинг?

- В началото на 80-те години Стърлинг твърдеше, че Съветският съюз отговаря за всички терористични актове в Европа. Много от твърденията в нейната книга са буквално черна пропаганда, която благодарение на усилията на ЦРУ попадна в европейските вестници.

Бил Кейси просто си купил екземпляр от книгата на Стърлинг и запитал своите сътрудници: „Добре, защо ние не пишем такива анализи, каквито ги пише Клеър Стърлинг?“

Много от нещата в книгата на Стърлинг са чиста дезинформация, пропаганда, чийто източник е самото ЦРУ. Няколко години по-късно тя вече конкретно написа за атентата срещу папата, обвинявайки българите и руснаците. И до голяма степен тази работа беше свързана с инициативата на Кейси.

- Да се поставим на мястото на Кейси. Какъв успех е имала тази операция, според него? По какъв начин е поразила България?

- Едно нещо трябва да знаем, че Бил Кейси не е имал намерение да удари България. С тази докладна записка той всъщност се прицелва в Кремъл, в Съветския съюз.

Онова, което той в края на краищата се опитва да постигне като директор на ЦРУ и в рамките на личната си професионална кариера, е да предотврати каквото и да било подобряване на взаимоотношенията между Съветския съюз и Съединените щати.

А това, че от дългосрочна гледна точка ще пострада престижът на ЦРУ, е абсолютно без значение. Неговата лоялност не е към ЦРУ, а към самия себе си.

- Може ли да се каже, че в този случай ЦРУ е било нещо като идеологически инструмент? Или поне Кейси?

- В повечето случаи ЦРУ твърде добре си върши работата. С изключение на този случай на оценка на атентата, за който отговарят двамата - Гейтс и Кейси. Тогава бе извършена манипулация на цялото ведомство от директора и от неговия заместник.

И все пак не бих преценявал ЦРУ по този един-единствен случай. Очевидно тогава анализът е бил твърде компрометиран, твърде безчестен, но в сравнение с цялостната работа на ЦРУ това може да се нарече изключение.

- Един българин, Сергей Антонов, стана жертва на тази афера. Вие познавате хората от ЦРУ. Какво мислят те за обикновените хора, забелязват ли ги изобщо?

- Въпросът определено е много уместен. Опасявам се обаче, че ЦРУ не работи на това ниво. Вижте, става въпрос за аналитици, които работят в нещо като мозъчен тръст, като научно-изследователско звено. Според мен, те не се замислят особено за последиците от своите грешки.

Едно от нещата, които правят например военните на Съединените щати след всяка военна операция, е да направят аутопсия на операцията, да извлекат поуки. Когато свидетелствах през 91-ва година срещу Робърт Гейтс, аз призовах за разследване на Сената върху всички разузнавателни операции срещу Съветския съюз и Варшавския договор. Това така и не се случи и не бяха извлечени поуки.

*Мелвин Гудман е бил старши главен анализатор към отдела за работа със Съветския съюз на ЦРУ. Бил е и старши анализатор на Бюрото за разузнаване и изследвания към Държавния департамент, както и съветник по разузнаването на преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия във Виена и Вашингтон. Експерт по Източния блок. Генерал от ЦРУ. проф. Гудман по време на интервюто е старши сътрудник и директор на проекта за национална сигурност към Центъра за международна политика. Председател на катедра по международни отношения към националния военен колеж на САЩ. Наблюдаващ професор на правителството към Американския университет. Професор – доктор от Университета в Индиана. Съавтор на книгата „Войните на Едуард Шеверднадзе“.