Поправките в Изборния кодекс: няколко смущаващи факта

Анализ на Петър Чолаков за „Дойче веле“

Те бяха приети на среднощно заседание на парламента - промените в Изборния кодекс. Окончателно. С една от поправките силно се редуцира ролята на преференциите: мажоритарният избор в рамките на листата (т.нар. преференция) вече ще се зачита само когато съответният кандидат е получил поне толкова предпочитания, колкото гласове са нужни за спечелването на мандат.

Два ефекта от решението

Тежестта или „цената” на един мандат в гласове, разбира се, зависи от съответните избори. Ако вземем предстоящите на 26 май европейски избори, това означава най-малко 130 хиляди спечелени гласа. В резюме: ефектът има два аспекта. Първо, вече ще бъде много по-трудно да се „зачете” преференцията. При досегашната система преференцията действаше при много по-нисък праг - ако кандидатът вземе поне 7% от гласовете за кандидатската листа. Така след последните „електорални игри”, преференцията остава само формално в закона, но на практика се обезсмисля. Пряко следствие от това е вторият ефект от това решение: подредбата в партийните листи се бетонира.

Вносители на предложените промени бяха депутатите Хамид Хамид и Йордан Цонев от ДПС. Освен от Движението, то беше подкрепено от ГЕРБ и части от Патриотите, а против гласуваха БСП, ВМРО и „Воля”.

Регресивни промени

Анализът на гласуваните промени изважда на показ още няколко факта. Първо: за пореден път се видя, че ДПС, определящо се формално като опозиционна формация, е интегрална част от управленската конструкция. Спомняме си, че през 2018 г. същите вносители (плюс Делян Пеевски) предложиха и промените в Закона за банковата несъстоятелност - т.нар. „промени КТБ”. Тогава те отново бяха подкрепени от ГЕРБ, макар да бяха до голяма степен в интерес на депутата от ДПС Пеевски.

Второ: промените в изборното законодателство, замислени като спирачка пред феномена „15/15” (избора за евродепутат на Момчил Неков от БСП през 2014 г.) де факто убиват един от най-демократичните инструменти в ръцете на българските избиратели. На предсрочните парламентарни избори от октомври 2014 над 35% от действителните гласове бяха с преференции, т.е. над 1,1 млн. граждани гласуваха така. А на европейските избори през същата година делът на преференциите достигна 26%. Този пример показва, че българските граждани ясно съзнават значението на това право и го упражняват активно. С промените сега се редуцира значително ролята на ключов демократичен инструмент, който рязко ограничава партийната дисциплина, олигархичните и авторитарни тенденции, демонстрирани от партийните босове и централи. В този смисъл промените са регресивни, атавистични.

Меко казано е странно ДПС - партията с „обръчи от фирми”, по Ахмед Доган - да твърди, че промените щели да попречат на „корпоративния вот”. В действителност най-много от измененията печелят лидерски формации като ДПС, които се „славят” с това, че в тях вътрешнопартийната демокрация е силно ограничена, дори фасадна. По този начин ДПС, а също ГЕРБ и част от ОП, се „застраховат” срещу това някой популярен кандидат-черна овца да обърка тънките сметки на партийната върхушка. Ще се отнася до проблема 15/15, той бе решен с промените в номерацията на партиите и кандидатите - за евровота номерата на партиите в бюлетината ще започват от 1 и ще са толкова, колкото са кандидатите на тези избори. Номерата на преференциите ще започват от 100 нагоре. Така че и този "аргумент” е несъстоятелен.

Към машинен вот

Освен превръщането на преференцията във формалност, беше решено, че след кметските избори тази есен ще се гласува вече само машинно. На изборите за ЕП, както и на местните през есента, с машини ще се гласува само частично - съответно в 3 хиляди и в 6 хиляди секции или повече, но не и по-малко от това. Така на следващите избори за парламент през 2021 г. няма да има гласуване с хартиена бюлетина.

Аз съм привърженик на машинното гласуване, както и на гласуването по интернет. Но България продължава да бъде страна с изключително високи нива на корупция в публичния сектор. Много от обществените поръчки се печелят „на тъмно”. През 2015 експеримент в Холандия показа, че е възможно, чрез хакване, да се следи от разстояние работата на EVM (Electronic Voting Machine), както и да се упражнява „мониторинг” върху това кой как е гласувал. В страни като Германия и САЩ също има опасения, свързани с технологията на машинното гласуване. Въпреки многобройните предимства на машиния вот, като напр. това, че е по-екологичен и резултатите излизат много по-бързо (в Бразилия на 75-та минута след края на изборния ден), машинното гласуване крие и своите рискове. Те са особено високи в страни с високи нива на корупция.

Сред другите по-съществени проблеми, които не бяха изчистени от изборното законодателство, е ограничението от 35 секции за страните извън ЕС, за което от ДПС безуспешно настояваха да отпадне. По този начин обаче, заради тъй наречения „етнически вот” в Турция, се ограничават възможностите на българите в страни като САЩ, Канада, ЮАР, Австралия и други, а много скоро и във Великобритания, да упражняват правото си на глас.

Стига ремонти на Изборния кодекс!

В заключение: Възможно е президентът Румен Радев да се опита да извлече капитал от обществените настроения в полза на гласуването с преференция и да наложи вето на закона. Но, отчитайки конфигурацията на интересите в парламента, то най-вероятно ще бъде отхвърлено от нормотворците.

Крайно време е да се поставят ограничения пред порочната практика всеки път, когато се зададат избори, спешно да се „ремонтира” изборния кодекс. Може да се намери правен способ, за да се спре тази злощастна традиция. В противен случай изборното законодателство ще остане клет заложник на непрестанните политически боричкания и партийните апетити.