Безсмислието на спора

Спорът е едно от най-безсмислените творения на човека. В него се стремиш да промениш становището на другия. От спора можеш да извлечеш полза, само ако го избегнеш. Всъщност там няма победител. Дори, когато накрая спорещите решат да прекратят „ двубоя“ и единият казва „прав си“ или „ убеди ме“, то е само защото той се е уморил. А може би си мисли „умният винаги отстъпва“. В повечето случаи, в края на спора всеки от участниците е още по - убеден в своята теза и този факт напълно го обезмисля.

Спорове са причина за разтрогване на бракове, спорове разбиват многогодишни приятелства, спорове разтурват политически коалиции, спорове са водили дори до войни. Но в спора има и още нещо много отрицателно - той е абсолютен времеяд. Точно така! Той яде от нашето безценно време. Човек може да влияе на здраве, на материалното, може да влияе на човек, на група хора, дори на цял народ. Но човекът не може да влияе на времето. Не може нито да го забави , нито да го спре. В това той е безсилен! Щракаш с пръсти и този миг е безвъзвратно отминал. Затова времето е най-ценният актив на човека. А спорът е крадец на време! И като се замислиш, защо? За едното нищо! Защото дори и да си прав в спора, почти невъзможно е да промениш становището на другия. Това е едно състезание с активното участие на човека, на финала на което той отново е на старта, само, че още по- убеден в победата си. Да не говорим, че в края на спора винаги единият е засегнат , може би дори унижен и травмиран. Един далновиден човек е казал : „ понякога може да победиш в спора, но театралната ти победа ще бъде измамна, защото никога няма да спечелиш благоразположението на опонента си“. А това означава, че пак губиш! Ето защо недоразуменията не трябва да приключват със спор, а с доброжелание да разбереш гледната точка на другия.

Най – важният принцип на благосъстоянието е да се погаждаш с другите, а не да се караш с тях. Най – важната съставка на успеха е да знаеш как да се разбираш с хората, а не да спориш с тях. Не стремежът към „натрупване“ на благосъстояние е двигателят на обществото и води света към развитие, а човешките отношения. Човешките отношения са и трябва да бъдат над всичко, защото те са най – важни в живота на човека!

Спорът много често може да прерасне в конфликт, а оттам и в критика и тогава става още по-зле. И това поради простата причина , че страхът от критика е един от основните страхове за човека. А страхът е отрова за човешкия ум!

Някои хора изразяват мнението, че в спора се раждала истината. Абсолютно грешно твърдение! Крадецът на време няма нищо общо с истината! Може би в този случай те бъркат спора с “ колективният гений“. Но това е съвсем различно нещо. При “ колективният гений“ двама или повече души обсъждат въпроси и дискутират за постигане на определена цел и при него няма препирни, защото всички участници гледат в една посока за постигане на общата цел. За сравнение може да използваме следната метафора: При спора двама души, отстояващи своето твърдение, се обливат с менци студена вода. При“ колективния гений“ всички участници носят менци с вода и ги изливат в кладенец, с цел да го напълнят. Това е „малката“ разлика.

Вместо да го харчим за спорове, времето трябва да го използваме да черпим от живота с пълни шепи, т.е. да живеем днес, тук, сега и веднага. Ние разполагаме единствено и само с настоящето. Миналото е безвъзвратно изчезнало , а бъдещето е твърде загадъчно.

Има много определения/ мнения що е то живот. Например: “ животът е игра и човек трябва да се научи да я играе“; „човекът е художник и неговият най-голям шедьовър е добре изживеният живот“ или пък „животът е инструмент и човек трябва да се научи да свири на него“ и др. Но като че ли мисълта на големия Джон Ленън е най-точна: „ животът е това, което ни се случва, докато правим планове за него“ ! Абсолютно вярно и много точно казано , защото животът не е цел, а средство към постигане на някаква цел. Всичко, с което разполагаме е тук и сега и това е нашето сегашно. И ние трябва да работим с него, не против него, да го направим наш приятел, а не наш враг!

Имайки предвид, че ние имаме на разположение само времето на настоящето, е безсмислено да го прахосваме за спорове. Вместо това би трябвало да се научим да забелязваме неговите мистерия и красота , да практикуваме забавление и радост ежедневно. И тогава можем да кажем: избираме любовта, избираме здравето, избираме живота!

Коментарът е на Лъчезар Стоичков