Как прекараха зимата бездомните, докато властта си броеше апартаментите (СНИМКИ)

Докато някои политици се опитват да ни убедят, че е съвсем нормално да имат собствен асансьор, а други не смятат нов апартамент с три спални за лукс, то част от обществото живее в съвсем друга реалност. Едва ли знаете за общинския Център за кризисно настаняване на бездомни хора. През този зимен сезон той отново беше последна надежда за нуждаещите се, останали на улицата, да преживеят студените нощи. Центърът се намира в кв. Захарна фабрика, в сградата, където се помещава район Илинден. Посетителите му са тези традиционни обитатели на големия град, който подминаваме и се правим, че не съществуват. А съдбата им може да сполети всеки. За дейността на центъра, какво е да го управляваш и как гледа обществото на него, разговаряме с директора г-жа Йорданка Темелкова.

- Г-жо Темелкова, от колко години работи центърът, кога отваря врати и какъв е капацитетът му?
- По принцип от 1 декември до края на март всяка зима. Тази година обаче още през ноември бе много студено и отворихме на 15-и ноември. Капацитетът ни е от 160 легла, но имаме възможност да приемаме до 200 човека с допълнителни легла, които поставяме. Средно през тази зима сме приемали около 150 човека на ден.

- Какъв е бюджетът на центъра?
- Бюджетът е различен всяка година, тази година ни стигнаха парите, нямаме проблем, дори успяхме да купим допълнително 70 легла за догодина. Слава Богу нямаше някакви вандалски прояви, аз лично бях подготвена за нещо такова, тъй като това ми беше първи сезон като директор. Мисля, че се справихме перфектно.

- Сами ли идват хората, каква е процедурата по настаняването им?
- Да, сами идват. Освен това имаме и мобилна група, мобилен екип, който обикаля софийските улици. В студените дни ги довеждаме в центъра с транспорт.

- Могат ли гражданите да подадат сигнал за хора, нуждаещи се от вашите услуги, които например са видели на улицата?
- Може, да. Точно това правят добри хора. Обаждат ми се по телефона, аз съобщавам на мобилната група, която вечерта отива точно на това място, за което е съобщено. Рядко, но се случва, някой да не иска да тръгне. От мобилния екип се обаждат и ми казват как човекът се запъва. Аз съм психолог и се опитвам да го убедя, че това е най-доброто за него в случая. Има и куриозни ситуации. Преди време човек каза на мобилната група буквално "Не искам да говоря с никакви директорки, купи ми един ром и изчезни".

ЗА КОНТАКТИ С ЦЕНТЪРА

- Как стоят нещата с хора, употребили алкохол или наркотици?
- По принцип не би трябвало да ги приемаме, такива са ни правилата. Но когато е много студено, когато човекът замръзва и ще загине, ние разбира се го приютяваме вън от всички правила. Оставяме го да поизтрезнее пред вратата за 1 час и го прибираме.

- Според правилата ви приемате посетителите след 18 ч. вечерта и на следващата сутрин те трябва да са напуснали.
- Да, само когато е много студено оставяме хората и през деня. Имало е и такива случаи. Ако си тръгнат хората на сутринта, след това могат да се върнат същата вечер. Няма ограничения. Има едни и същи хора, които го правят от 7 години. Чакат да дойде декември и идват. Идващите тук получават вечеря и закуска, а в събота и неделя чрез дарения от фирми предлагаме сандвичи, топла супа.

- Какви са наблюденията за естеството на хората, които идват?
- Имало е много интелигентни хора. Не само клошари, престъпници или асоциални хора са тук. Трябва да знаем, че това може да се случи на всеки. Всеки един нормален, здрав, прав, работещ човек, който няма собствено жилище, а наема, когато остане без работа за 3 месеца и край...Ако няма кой да го подкрепи, роднини, приятели. Не бива да заклеймяваме тези хора, а да ги разбираме. Има хора, които дълго време са употребявали алкохол, наркотици и близки и роднини ги изоставят. Това не бива да се прави. Би било добре да получават подкрепа, тогава биха могли и да прескочат съответния критичен период.

- Получават ли хората тук съдействие за намиране на общинско жилище?
- За общинските жилища редът е съвсем друг. Нашите хора тук кандидатстват за центрове за временно настаняване. Те могат да ползват такива центрове 3 месеца, докато си стъпят на краката. Тази възможност, която дава общината, е прекрасна.

- Работят ли с тях психолози, лекари?
- Непременно искам да спомена, че Столична община работи с общинските болници. Всяка вечер ние имаме дежурен лекар от тези общински болници - Първа градска, Втора градска, Пета градска болница. Всеки, който има нужда от лекарска помощ, я получава. Има хора, които от години не са ходили на лекар. Нямат здравни осигуровки и нищо не правят за здравето си, докато не се стигне до необратими процеси.

- Отворени ли сте към помощ от неправителствени организации, граждани?
- Чувала съм за организация, която раздаваше храна на хората в събота и неделя. Вече и ние предлагаме това. Има място за всеки, който е решил да прави добро. Много често граждани ми се обаждат и ме питат дали имаме нужда от нещо. Носят ни топли дрехи и обувки.

- Има ли хора, които след битуването в центъра успяват да се интегрират в обществото?
- След като разбират за центъра, ми се обаждат и идват тук хора, които предлагат работа. Много съм щастлива, че назначиха един шофьор и жена му, взеха хора за работа във ферма. Това е прекрасно.

- Къде ще отидат хората сега, след като затвори центърът?
- Интересно е, че има хора от провинцията. Те знаят, че Столична община се грижи добре за центровете, идват да изкарат зимата и след това се прибират по родните места.

- Когато дойдат при вас тези хора, вие търсите ли техни близки, които да ги приберат?
- За повечето хора не може да се разчита на близки и роднини. Те съобщават за свои близки, но никой не се интересува.

- Има ли любопитни истории, случили се между хората тук?
- Да, имаше една двойка. Имали сме пребиваващи от Босна и Херцеговина, Германия. За мен специален случай беше жена, която дойде тук с детето си. Осигурих й работа като санитарка, намерихме детска градина за детето. Това е реална помощ.

- Оплакват ли се посетителите, че стават жертва на агресия в обществото?
- Имаше един показателен случай, в който група ромски момчета насъскаха кучето си да нападне наши посетители, които бяха нахапани и се наложи да викаме Спешна помощ. Идваха всяка вечер пред центъра, за да тормозят обитателите му. Слава Богу, полицията успя да се справи и да ги разгони. Но роми да парадират с лозунга "Не искаме клошари" лично за мен бе странно. Иначе за мен е правилно, че просията вече е забранена. Когато даваме от добро сърце на просяка пари, не знаем дали отиват за него. Законът трябва да е по-строг. Има злонамерени хора, които ги използват за тази дейност и парализират развитието им.

- Как Вие преживяхте зимата? Ще останете ли директор и занапред?
- По-скоро не, това е доста тежка и изтощителна работа. Много се натоварих, никак не е лесно тук. Както казах, съм психолог и съм свикнала с всичко, но преживявам всяка от тези човешки съдби. Трудно се намира и персонал. Когато хората се сблъскат с тази реалност често набързо се отказват.