Реквием за българските синдикати

Малко са обществените защитници на българските граждани. Доказано огромното мнозинство политици работи предимно за себе си и своите близки, а в същото време голяма част от хората продължават да живеят трудно и с право да се чувстват онеправдани. Призвани за едни от техните защитници са синдикатите. А дали всъщност е така и кого на практика обслужват българските синдикати? Работещите или работодателите?

Този въпрос надвисна със страшна сила напоследък покрай няколко твърде набиващи се на очи факти. Първо дойде случаят с протестиращите водачи от градския транспорт в столицата. Покрай него се оказа, че председателят на транспортната комисия в Столичния общински съвет Екатерина Йорданова, всъщност е и лидер на...Съюза на транспортните синдикати в България. Абсолютен парадокс, който блокира разговорите между шофьорите и общината, като се наложи те да се организират сами. Така става, когато Екатерина Йорданова от ГЕРБ, партия близка с олигарсите, трябва да помисли за нуждите на работниците. По същия казус КНСБ предложи да се премахне нощният транспорт в София. Непрогресивна мярка, която не решава проблема, а отвежда в съвсем друга посока. Показателно за начина на действие на организацията.

Втората сигнална лампичка светна, когато представителката на протестиращите медицински сестри Мая Илиева заяви в студиото на ФАКТИ, че синдикатите ги няма относно исканията за вдигане на заплатите. Не само това, ами се стига до едно бламиране на исканията, като те се определят като нереалистични и отново се насажда усещането, че от някои неправителствени организации всъщност работят за други интереси. Което не е учудващо, ако видим кой е председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи - г-жа Милка Василева. Нищо против личността ѝ, но някак не прилича на осторожен, независим, непримирим, прогресивен борец за гражданските права. По-скоро напомня на една група дами в напредваща възраст, които незнайно защо са поставени на немалко важни позиции. Може би защото са послушни, лесно контролируеми и проводници на различни интереси. Само може би. Други примери в този ред на мисли са председателката на ЦИК Стефка Стоева и Янка Такева, която уж защитава интересите на учителите.

Връщайки се към синдикатите е интересно да се проследи историята на двата най-големи от тях - КНСБ и КТ Подкрепа. Историята на "Подкрепа" е подобна на тази на СДС. Създадена от идеалисти с чисти намерения, за да бъде опозиция на режима, но бързо абсорбирана от политически кръгове и Държавна сигурност. Или поне така се говори. По-късно за цели 21 години президент на синдиката е д-р Константин Тренчев. Негов вицепрезидент - Димитър Манолов, който след това поема лидерството до ден-днешен. Същият Манолов ще запомним например с грубото отношение към майките на деца с увреждания, което не беше толкова далеч от маниера на Валери Симеонов. Впрочем наскоро Манолов обяви, че КТ Подкрепа планира да участва на следващите избори - чрез партийни листи или независими кандидати, а причината - човек по-добре да участва пряко отколкото опосредствено в политиката. Факт, въпросът е чия страна заема, когато е призван и хората очакват да е на тяхна страна.

Не по-малко любопитна е ситуацията с КНСБ. Наскоро например нейният председател Пламен Димитров се нуждаеше от подсказване, за да си припомни каква е минималната работна заплата към момента. Същият не вдъхва особено доверие като лидер на неправителствена организация с над 275 000 члена. Не за друго, а защото видими резултати няма. Българите, особено извън София, продължават да се трудят за минимални възнаграждения, пенсиите и социалните плащания са нелепи. Надвисва въпросът дали няма сред овцете немалко вълци, които уж би трябвало да ги предвождат. И не е ли време за нови лидери, които както и политиците през определено време да се сменят с нови и независими лица.

И докато двата най-големи синдиката са по-скоро близки до властта, то председателят на синдикат "Защита" Красимир Митов държа пламенно слово в подкрепа на Корнелия Нинова миналата година на Бузлуджа по време на сбора на социалистите. Изводите оставяме на вас. Със сигурност следващия път преди да участвате в организирани митинги помислете добре. А най-добре защитете правата си сами. Предстоящите избори са удобен момент за това.