Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

Тихата русификация на България – рискове, възможности и последици – Част 2

За имигрантите от юг огради, а за тези от изток - червен килим

Публикувана: 20 Май, 2019 14:30
94 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1967
Тихата русификация на България – рискове, възможности и последици – Част 2
Снимка: БГНЕС
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Процесите, водещи до демографските промени в България, бяха катализирани от входящите и изходящите миграционните потоци през последните 20 години, които се развиха на фона на кампаниите срещу бежанци и мигранти, пресичащи турската и гръцката граница по пътя към сърцето на Европа. Българските националисти се издигнаха и получиха власт и известност, като се фокусираха върху контрола и ръчното управление на имигрантските потоци, давайки предимство на любимия си микс.

Констатацията в споменатия по-горе „поверителен” доклад се фокусира върху етническите рускоговорящи и руски граждани, които се превърнаха в най-голямото етническо малцинство – по-голямо от това на етническите турци. Това стана възможно благодарение на емиграцията на повече от 2 милиона български граждани, което подкопа традиционните местни малцинства. В допълнение голям брой български турци не подновиха българските си паспорти.

Проправителствените медии и управляващият политически елит внимателно избягват да обсъждат въпроса за нарастващия брой рускоговорящите имигранти. Дихотомният сценарий изглежда работи – бежанци и имигранти се спрягат като „лошите“ по определение, защото влизат от юг – за тях София издига стени и бежански центрове. Рускоговорящата имиграция, обаче е безопасна, – за нея има червени килими – тъй като запазвали традиционните религиозни, етнически и защо не бъдещи политически баланси под контрол.

Колко голямо е имигрантското рускоезично малцинство?

От официални източници, сред които министър Ангелкова и изявления от руското посолство, цифрата, която се движеше различно, е надхвърлила 400 000 руски граждани. Странно е съвпадението, че руското посолство, както и министър Ангелкова предполагат, че рускоговорящите са руски граждани. Цифрата в конфиденциалния доклад към правителството е още по-голяма – около 500 000 души, което де факто прави рускоговорящите най-голямото малцинство в България.

Винаги трябва да се пипа внимателно в тези сфери, особено за възможен пропаганден компонент, но безспорната тревога е че правителството укрива критична информация от обществеността. Последствията от подобен непознат мащаб на руската имиграция у нас могат да бъдат значителни и далеч от еднозначно положителни. Разбирането за движещите сили и последиците от неконтролирана имиграционна вълна от Русия е от решаващо значение за избягване на риска и превръщането му във възможност. Изкуственото държане на темата под радара на обществено внимание и контрол, което оставя впечатление за мълчаливо съдействие на този процес на правителствени служители и партньори от управляващата коалиция, само по себе си е заплаха за националната сигурност на България.

Имиграционните потоци и тенденции никога не са линеарни – има пикове и спадове, но последното, което може да се изведе като тяхна характеристика е че са органичен и самовъзбуждащ се процес. Поразителната цифра от половин милион рускоговорящи имигранти не е достигната за една нощ.

Официалните данни за имиграционните потоци са оскъдни – Националният статистически институт предоставя обобщени данни, които не са специфични за източник на имиграция – от ЕС, извън ЕС и от български произход. Но това не е трудно за разгадаване, да се види че най-значителна е имиграция от страни извън ЕС, включително от Русия. Броят на имигрантите от страни извън ЕС варира през годините – от малко над 5 000 през 2012 г. до 12 200 през 2013 г., след това 15 600 през 2014 г., 13 000+ през 2015 г., 10 000+ през 2016 г., почти 12 000 през 2017 г. и 12 300 през миналата година. Дори да се предположи, обаче, че всички имигранти извън ЕС са рускоговорящи, пак не могат да обяснят цифрата от половин милион души.

Какво се крие зад тези цифри? Постоянно, временно пребиваващи или рускоговорящи с удължен престой на почивка?

Оглушителното мълчание на българските власти може да бъде съзнателно – мотивирано от съображения за „националната етническа сигурност“ – грижа за етническото, расовото, политическото и религиозното равновесие, но също така и в резултат на пленяването на управляващия елит в България от чужди интереси. Но тези процеси променят драстично демографската структура на България, като позволяват на Кремъл да контролира всяко българско правителство от тук нататък. С други думи, всичко, което би могло да застраши интересите на Москва, включително използването на територията на страната за операции на НАТО, може да бъде поставен под чужд контрол.

Използването на имиграцията като инструмент на руската външна политика се оказва значима и дългосрочна стратегия, която бързо се издига нагоре по стълбата на приоритети на Кремъл.

Според данни, публикувани от посолството на Руската федерация в София, по време на последните избори в Русия почти 90% от всички гласове в дипломатическото представителство в България отиват при Владимир Путин. Човек трябва да бъде внимателен към бързите заключения без цялостен контекст, – гласувалите са няколко хиляди руски граждани, – но това може да се разглежда като индикация, не толкова като представителна извадка, за обхвата на подкрепа, която руският лидер и неговата политика имат сред руската диаспора в България.

Ето защо лесните изводи – да се гледа на всеки руски имигрант като продължение на властта на Путин е едновременно параноично, преждевременно и в крайна сметка некоректно. Процесът се нуждае от сериозно проучване и задълбочен анализ. Именно поради многообразният му и многопластов характер, процесът на русификация трябва да бъде оценен по най-обективен и безпристрастен начин.

Тези изследвания трябва да се превърнат в приоритетна задача на всички институции, занимаващи се с националната сигурност – Държавната агенция за национална сигурност, Държавната разузнавателна агенция, Българската академия на науките и съответни академични научни звена, НПО, разследващи медии и изследователски центрове. Въпреки че свръх реакцията не е нито оправдана, нито продуктивна, отсъствието на реакция е пряка заплаха за сигурността на България, при това с дългосрочни последици.

„Секретният“ доклад по темата за новото най-голямо етническо мнозинство, който е останал без последствия, със сигурност е достигнал офисите на президента и министър-председателя, на законодателната власт и главния прокурор. Съдейки по приглушената им реакция – те не знаят как да реагират. Следва да отчитаме, че това е първият път след освобождението от османско владичество, когато в България ще живеят повече етнически руснаци – рускоговорящи, отколкото етнически турци.

Предишните върхове на руската имиграция датират от времето на болшевишкия преврат през 1917 г. с руската „бяла“ емиграция. Тогава правителството на Александър Стамболийски се съгласи да приеме повече от 30 000 белогвардейци – руски граждани и им позволи да се установят в страната.

По големина и историческо значение руската емиграция в България в периода между двете световни войни, е сравнима с емиграцията към „руското зарубежие“ на други места на Балканите и в Западна Европа – като Париж, Прага и Белград.

Белогвардейските емигранти допринесоха много съществено за развитието на културата и науката на страните домакини. Това не е толкова просто да се каже и още по-малко даденост за сегашната руска емиграция на Путин.

Текущата имиграция в България е десет пъти по-висока от предишните, има много по-неясен профил и съдба от гледна точката на способността и да се „претопи“ в българската нация, а това е проблем от съвършено различна лига.

Нещата не са черно-бели и определено не са лесни за анализ.

От една страна, етикетирането на всички руски граждани като трансгранично продължение и агенти на политиката на Путин и Кремъл, или опаковането им като заплаха за националната сигурност на България, е неприемливо, контрапродуктивно и води до погрешни заключения и действия.

По-голямата част от новата руска имиграция от времето на Путин са пенсионери или възрастни хора. Бежанци от руската действителност, които търсят по-евтин и по-сигурен живот със своите семейства в държава-членка на ЕС. Класическият случай е семейство с един от работещите родители, който редовно пътува до и от Москва през почивните дни до Варна и Бургас, а останалите родители /баби и дядовци/ остават с децата.

Има и примери за релокация на руски фирми и техните служители, заедно със семействата им. Пенсионерите са мнозинството, бягайки от срива на жизнения стандарт, лошия климат, лошата храна и скъпия живот в Русия.

Критичната линия в оценката на риска е да се разбере степента на уважение и съответствие на тези имигранти с основните ценности на българите, включително нашите евроатлантически избори. След това идва още по-трудната задача да се оцени склонността и способността на новата руска имиграция към конструктивна, а не деструктивна интеграция.

Има две групи в рамките на руско-езичните общности – групи, които са съвместими с евроценностите, които се интегрират добре и ценят, че България е различна от Русия именно като част от ЕС. Това са обикновено високообразовани и квалифицирани хора, които говорят много езици, независими и мобилни. Повечето от тях бягат от Русия, недоволни от политиката на Путин, а не защото непременно са негови идеологически противници, просто се измъкват от реалността у дома. Те не търсят принадлежност към затворената руска общност за да оцелеят и да запазят своята отделяща ги руска идентичност.

Има и други по-интровертни групи от руски имигранти, които имат желание да възпроизведат родния си край в България – така наречената „кръгова и самодостатъчна миграция“. Тези хора изпращат децата си в руски училища, срещат се предимно и само с други руски имигранти и отказват да се интегрират. За тях няма „котел на претопяване“ на етнически различия, – остават с манталитета на жителите в анклави – малката Москва, малката Одеса и т.н. В техния кръг се движат предимно руски медии, книги, бизнесът им и е за и от Русия, включително свързан с търговия с енергийни и други суровини.

Няма изненада в това, че тази руска имиграция е среда и продължение на влиянието на руските тайни служби и престъпния свят. Последните разкрития на Belingcat и други източници сочат изключително опасно взаимодействие между руското военно разузнаване – ГРУ, което използва руската диаспора и българските паравоенни групи, включително при незаконен внос на оръжие и друго оборудване.

За страните със силни институции и традиции в имиграционната политика капсулирането на руските имигрантски общности, макар и проблем, не е нито изненада, нито непреодолимо предизвикателство. Те са достатъчно независими и достатъчно ресурсни, за да могат да абсорбират имиграцията, която се е доказала като проблемна откъм интеграция.

За България, чиито тайни служби и институции са до голяма степен пленени и имат нулев опит в управлението и контрола върху имиграционни потоци, такова устойчиво високо ниво на входяща имиграция от североизток е изключително предизвикателство. Когато тези имигранти имат доказано присъствие и се утвърждават чрез затворени квартали, затворени жилищни курорти и ваканционни комплекси, вероятността да получим най-лошия вариант на руски имигрантски микс е висока. Това може да се окаже изключително рисковано и разрушително както за вътрешните демографски, така и за политическите, етническите и социалните баланси.

България би могла да стане много по-уязвима за агресията на Кремъл.

Край на втора част

Бел. ред. Материалът е публикуван в сайта bulgariaanalytica.org

София / България

Поставете оценка на статията:
Оценка 0 от 0 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Христо Крушарски
Собственикът на Локомотив Пловдив коментира ситуацията в тима
Настроението в Локомотив е пивко, трябва ни почивка и топла храна."

Още бисери