''Мис Свят България 2017'' Вероника Стефанова пред ФАКТИ: Искам в политиката!

Днес от ФАКТИ ще ви срещнем с една млада, красива и успяваща в живота българка. Тя се казва Вероника Стефанова и е носителка на титлата ''Мис Свят България 2017'', с която тя представя България на конкурса ''Мис Свят'' през 2017 година. Интересите на Вероника далеч не се простират само до модата, като ще открехнем завесата съвсем малко с това, че тя е дипломиран политолог. Останалото ще можете да разберете в нашия разговор с ''Мис Свят България 2017''.

- Здравейте, Вероника! Вие сте ''Мис Свят България 2017'' и предполагам, че това е голямо признание за Вас. Усещате ли все още сладостта от това отличие?

- Да! Това е може би едно от най-големите постижения в модната ми кариера. Като всяко момиченце, когато бях малка много си мечтаех някой ден да стана ''Мис България'', а ''Мис Свят'' ми изглеждаше като много далечна мечта. Нещо, което може би никога няма да се случи на мен. Когато се явих на конкурса, аз определено надскочих очакванията и мечтите си, защото не вярвах, че това нещо ще се случи на мен. Спомням си всеки един момент от кастинга в България, от протичането на конкурса в България и първите интервюта. Впоследствие пътуването на конкурса ''Мис Свят'', а това е нещо наистина уникално. Това са едни от моментите в моя живот, с които много се гордея.

- Нека да разясним повече на нашите читатели. Какво представлява този конкурс?

- Това е най-големият български конкурс. Във всяка държава миските, които представят страните си на ''Мис Свят'' и ''Мис Вселена'', са буквално лица на държавите си. Реално това е конкурсът с най-голяма стойност. Tой излъчва реалната ''Мис България'', защото извън границите на нашата държава, те знаят единствено кои са участничките на големите конкурси.

- Предполагам, че трудът и усилията, които сте вложила, споменът за тях е още пресен?

- Да, спомням си всяко едно вълнение по време на подготовката. Първо за конкурса в България, аз до последно мислех, че няма да спечеля. Дори споделих с моите близки, че в крайна сметка нищо не губя, а пък и всеки един човек освен да печели, то трябва да може и да губи. Тогава сякаш повече се наслаждавах на участието, на роклите и хореографиите. След като спечелих се появи едно напрежение за предстоящата подготовка, защото разполагах само с един месец. В този месец трябваше да се подготвя за спортните състезания, а аз се представих с танц класически балет. Почти всеки ден бях в залата, в която танцувахме, следобедите бях във фитнеса, където имах подготовка за кросфит. Отделно подготвяхме видеа, официални фотосесии, имах множество интервюта. Това беше доста натоварен период, но много сладък.

- Вероятно обаче модата в настоящия момент не е приоритет за Вас. Правя това предположение, защото наскоро станахте майка на момиченце. Как се почувствахте при появата ѝ на този свят?

- Това чувство е трудно определимо. Бих го определила като невероятно. Няма да забравя никога всеки един момент, защото се наложи да родя секцио и като цяло не изпитвах болките, които са при естественото раждане, затова и си спомням всеки един момент от нейната поява изключително положително. Спомням си секундите преди да ми я покажат, докторът ми каза: ''Поеми си въздух и докато не я видиш - не дишай''. Разбира се, спомням си и момента, в който тя изрева. Първата ми реакция в операционната, когато я видях, може би беше донякъде и професионално изкривяване, аз казах: ''Много е красива''. Докторът се засмя и ме попита: ''Как я виждаш? Тя току-що се появи на този свят''. Аз обаче веднага видях очи, носле, устичка.. всичко видях. Естествено бях и много изплашена, защото досега не бях раждала. Като цяло аз мога да разделя живота си на две части. Животът ми преди нея и този след появата ѝ. Откакто тя се появи, всичко придоби друг смисъл. Само като я погледна и изпълва деня ми с щастие. Няма нещо, което да може да ме ядосва, знаейки, че нея я има.

- Остава ли Ви все пак време и за кариерата?

- В никакъв случай не съм си пренебрегнала кариерата. Аз много обичам кариерата си, от 7-годишна работя като модел и почти целият ми живот е преминал през подиуми, рокли, цялата тази среда. До седмия месец на бремеността ми участвах във фотосесии, бях активна до последно, като включително и в деветия месец работех покрай салоните и другите неща, с които се занимавам. След това родих, тя не беше навършила още два месеца, когато с Ради Лазарова заснехме фотосесия. Онзи ден пък участвахме в ревюто на проф. Любомир Стойков, аз участвах с булчинска рокля, а малката имаше специално ушита рокля от Ради Лазарова. През септември пък ми предстои участие на ''Модната седмица'' в Милано. Така че.. не съм изоставила кариерата и работата си, просто успявам да ги съчетавам с отглеждането на дъщеря ми. Смятам, че това правилната формула. Преди да родя, всички майки много ме плашеха, че ще се изолирам, животът ми ще се промени тотално и няма скоро да завърна на подиума. Аз обаче успях да опровергая тези прогнози и според мен майчинството преминава много по-приятно, когато имаш и други ангажименти. Стоейки само вкъщи - определено нямаше да е толкова забавно.

- Задочно споменахте за начинанията Ви. Бихте ли ни разкрили повече относно това, с което се занимава днес ''Мис Свят България 2017'' Вероника Стефанова, освен с най-сериозната ''професия'' - родителската?

Имам верига салони за красота и почти всеки ден имам ангажименти свързани с тях. Също така имам и бутик за дрехи. Общо взето ежедневието ми се върти около тези неща и детето.

- Освен споменатите неща, Вие сте завършили висше образование със специалност ''Политически науки''. Каква беше причината да изберете изучаването на тази специалност?

- От ранна детска възраст, когато ме питаха: ''С какво искаш да се занимаваш''? Аз казвах: ''Искам да помагам на хората''. Те ме питаха как точно ще им помагам, като аз първо много исках да стана лекар. Някак си обаче, понеже моят брат, който е по-голям от мен, е доктор, докато той учеше видях, че самото обучение е доста сложно, трябва да имаш и доста здрава психика. Аз обаче съм много плашлива и дори само като видя кръв ми става лошо. Поради това аз реших, че това няма да е начинът, по който ще помагам и впоследствие започнах да се интересувам от политика. Аз много следя всички предавания, интересува ме всичко, което се случва в нашата държава.

- Каква е картината в родната политика през Вашия поглед? Защо в България тя се определя като ''мръсна'' дума?

- Вижте, българите понякога сме много крайни в определенията. Естествено има много какво да се желае, има какво да се направи още за хората в България. Според мен е видно, че България много се промени и модернизира в последните години. В България.. не е толкова сложно. Казвам го като човек, който много е пътувал. Аз съм била 7 пъти в Китай, в Южна Корея, в Европа почти във всички държави съм била. Положението в България не е толкова лошо, колкото самите ние го илюстрираме. Естествено има безработица, има хора, които не са доволни от финансовия си статус, но това го има във всяка една страна. Има държави с много по-лоша политика от нашата, но въпреки това тези народи подкрепят своите избраници. Тук го има това, че много бързо се отказваме от даден човек и не прощаваме лесно грешките, а всеки един, който управлява тази държава по някакъв начин, е преди всичко човек.

- Вие лично имате ли желание и амбиция да се занимавате с политика, тъй като за разлика от много актуални днес политици, разполагате с възможно най-подходящото образование за това поприще?

- Да, имам огромно желание да се занимавам с това. Смятам обаче, че ми трябва още житейски опит, защото съм във възраст, в която разсъждавам повече със сърце, отколкото с разум. Случва ми се с хората, с които работя, това са около 20 човека общо в салоните и магазина, много пъти прощавам с лека ръка грешките. Много пъти си затварям очите и се опитвам да разбирам повече хората, но ако заемам по-важен ръководен пост, това не би било добре.

- Да разбират читателите ни, че искате да формирате у себе си прословутата ''твърда'' ръка?

- Да, трябва да изградя ''по-твърда'' ръка, за да вляза в политиката. Там се иска да вземаш решения на място и понякога да си по-суров като човек.

- Битува една теза, че трябва да има повече жени в политиката, защото се предполага, че те са по-малко войнствени и биха могли да внесат повече мир в обществата. Съгласна ли сте с тази теза?

- Като цяло жените са много по-дипломатични от мъжете - това е факт. Политиката и дипломацията вървят ръка за ръка - това също е факт. Смятам, че определено трябва да има повече жени в политиката, но е необходимо и мъжкото присъствие, защото повечето жени мислим със сърцата си.

- Преборили сте една много коварна болест, каквато е анорексията. Какво Ви костваше това и как успяхте да спечелите тази битка?

- Разболях се от анорексия, когато бях на 15-16 години, а възстановяването ми отне около 2 години. Това беше един доста труден период за мен и моето семейство. Аз се оправих само и единствено благодарение на тяхната подкрепа и като цяло лечението премина доста трудно. Имаше период, в който трябваше да бъда в психично лечебно заведение. Това са спомени, които едно дете не би трябвало да има в своето детство. Преминах през това и до ден днешен с гордост разказвам за болестта, защото след като се излекувах, успях да създам кампания, чрез която излекувах над 55 момичета. Самата болест се определя като едно от най-трудно лечимите психически заболявания. Процентът на смъртност е изключително голям и за мен всеки един преборил тази болест е герой. Никой не е виновен за нея, това е психика. Във всеки един човек, научих това покрай работата ми с тези момичета, а и като цяло, е заложено дадено психическо заболяване и в определен период от живота му - то може да се отключи. Най-рисковата възраст е пубертета при момичетата, разбирайте 12-18 годишна възраст. Много хора бъркат, че те спират да ядат, защото искат да приличат на някой. Това не е така. Болестта се проявява при много емоционални хора, които много се влияят от околните. Понякога този типаж хора от една несъзнателно изречена дума или преумора - могат да изпаднат в дупка. Неусетно този емоционален човек може да влезе в депресия, която да доведе до анорексия. Анорексията предхожда диетата, а не диетата е преди анорексията. Първо се разболяваш от анорексия и след това започваш да пазиш диети.

- Със сигурност, и на Вас, и на другите момичета, преодоляването на тази коварна болест е спомогнало за по-бързото ментално израстване и за един различен поглед над живота?

- Да, определено. Мога да кажа, че това ме направи много по-силна. Няма да забравя първите дни след излизането ми от болницата, защото аз прекарах два месеца там. Всичко беше много различно, толкова много се радвах на свободата си, толкова много се радвах, че мога да се храня отново, че мога да се срещам с приятели. Някак си започнах вътрешно да ставам по-силна и да си казвам, че няма смисъл да се ядосвам за неща, които няма как да променя.

- Какъв съвет бихте дали на момичетата, които се вманиачават по това да имат максимално слабо тяло, смятайки, че така ще изглеждат по-добре?

- Съветът, който бих им дала е, че те са по-важни от числото, което пише на кантара. Също бих им казала, че една жена е красива, когато е свежа и сияе. За да изглеждаш така, ти трябва да се храниш. Ако някое момиче се влияе и иска да прилича на дадена популярна личност, защото много хора говорят и за такъв фактор, макар и за мен той да е нереален, трябва да знае, че зад всяка една фотосесия и видеоклип стоят много хора - гримьори, стилисти, редактори. Трябва да са наясно, че крайният продукт е до известна степен изкуствено създаден. Аз съм модел и мога да го кажа като човек, който е вътре в тези неща. Всичко е до поза, няма чак толкова слаби хора, както изглеждат на снимките. Има жени, които са изключително слаби, но при тях това е ген. Няма да забравя, когато отидох на ''Мис Свят'', теглото ми беше спаднало доста покрай цялата подготовка. При мен дойде момичето от Сенегал и ми каза: ''Ти в нашата държава няма да си красива''. Аз я попитах защо, а тя ми отговори: ''Защото там толкова слаби жени не се харесват''. Цялостните ми впечатления са, че навън стандартите са други. Говорила съм си с психолози, които имат опит в лечението на анорексия и според тях до известна степен проблемът може да се определи и като културологичен. Това е така, защото предимно в Европа е засилена проявата на анорексия. В Америка и други държави жените се стараят да бъдат пищни, да имат ханш. Дори в Испания и Португалия се наблюдава това, там има изключително красиви жени и нито една от тях не е много слаба. Забелязах го и на ''Мис Свят'', там на общите снимки бях с едни високи, едри, пищни жени, а аз стоях до тях като едно детенце.

- Планирате ли да продължите дейността си по спомагането на момичетата страдащи от анорексия?

- Последните момичета, които излекувах от кампанията ми бяха през февруари месец. Месец преди да родя. Трябваше временно да спра да се занимавам, за да мога да се подготвя за детето ми, защото всяко едно лечение изисква много от моята психика. Понякога се налага да разговарям с тях по пет часа на ден. Ходя при тях, меря ги, следя храненията им всяка вечер, смятам дали поетата храна от тях е достатъчна за организма им и какво трябва да увеличат. Още няколко месеца смятам да почивам и от септември отново да започна да се занимавам с кампанията. Правя тази почивка, за да може да отрасне малко и детенцето ми.

- Всъщност анорексията наблюдава ли се и при мъже?

- Да. Особено в последно време много се увеличи процентът на заболелите момчета. Пак ще кажа обаче, те не го правят, за да изглеждат по-добре, а го правят в резултат на емоционална подтиснатост, неосъзнато. Може би точно това ще е ключът да се покаже реално какво представлява анорексията, защото казват: ''Едно момиче иска много да е слабо в стремежа си да изглежда добре''. При момчетата не е така. Анорексията засяга, и мъже, и жени. Тя е емоционална подтиснатост. Те просто вследствие на напрежение или неразбирателство в тяхната средата - изпадат в това състояние и спират да ядат.

- Обичате футбола. Как и кога се зароди тази Ваша страст?

- Страстта ми към футбола датира още дете. Баща ми е много голям футболен фен. Като малка ме е водил на стадионите, израснала съм в такава среда на футболни фенове. Баща ми гледаше всичките мачове и впоследствие и аз се запалих. Имах желание и да ги посещавам, аз разбирам от играта, следя с интерес и дори сега като съм вкъщи с бебето, когато има мачове ги гледам. Освен това аз бях талисман на футболния отбор на ЦСКА.

- За финал. Какво друго обича да прави Вероника Стефанова в свободното си време? Кои са нещата, които Ви правят щастлива?

- Обичам да прекарвам свободното си време с моя годеник, с детето ми и моите приятели. Ние много обичаме да ходим на походи, на разходки, но като цяло, и за мен, и за моя годеник, времето е доста ограничено. Имаме ли такова обаче, стараем се да го прекарваме заедно.