Екимджиев: Властта изгуби чувство за приличие

Интервю на адвокат Михаил Екимджиев пред debati.bg

- Предстои да бъде избран нов главен прокурор. Досега никога не е имало такова напрежение около избора на главен прокурор – организират се протести, включително и снощи. Защо сега има такова напрежение?

- Причините са няколко – най-важната е, че кандидатурата е една единствена.

Господин Гешев откровено заяви, че е несистемен играч, което означава, че той се вижда извън парадигмата на конституционните и законови правила. Защото какво е системата? Системата са написаните, правни норми – Конституция, закон и международни договори. Той казва: „Аз съм несистемен играч”, а после казва: „Моята работа е да арестувам”. Само че, неговата работа не е да арестува, а да упражнява надзор за законност върху органите на досъдебното производство и да ръководи досъдебното производство.

Тоест, имаме заявки, че бъдещият главен прокурор ще действа по целесъобразност, от гледна точка на своите разбирания за добро, лошо, а не според писаните правила в Конституцията, Конвенцията за правата на човека и законите. От тази гледна точка, се очертава една осезаема обществена опасност за запазването на демократичните принципи и принципите на правовата държава.

- Намирате ли вина в Конституцията за положението, в което се намираме сега? В бъдеще може ли да се търси консенсус за промяна на основния закон и в коя част?

- Много неща могат да се променят в Конституцията. Най-съществените дефекти са свързани с правомощията на главния прокурор. Той, практически, е поставен над закона. Никой в страната не може да разследва главния прокурор, защото, ако някой, хипотетично – следовател, заместник или редови прокурор, си позволи тази „дързост”, главният прокурор може незабавно да отмени всички негови постановления. Тоест, дори при очевидно тежко престъпление, няма кой ефективно да възбуди и поддържа наказателно обвинение срещу главния прокурор.

Това му позволява той да се чувства безнаказан, да прави каквото си иска – включително да извършва престъпления срещу правосъдието. И по никакъв начин, никой не би могъл да му потърси отговорност.

Проблемен е и 7-годишният мандат. Има едно клише: „Всяка власт развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно”. Така че, тези 7 години трудно се издържат, трудно човек си издържа нагоните за власт, егото в приемливи граници, когато няма надежден коректив, нито институционален, нито обществен. Това се видя. Единственият период на относителна нормалност в прокуратурата беше, когато тя се управляваше от Борис Велчев. Но, може би, точно заради това прокуратурата не беше особено дейна и ефективна в борбата с престъпността.

Сега тя е избирателно дейна и свърхактивна, но не неутрална, да разследва винаги всички престъпления, а избирателно, да стоварва Наказателния кодекс като бухалка срещу неудобните. Избират се определени бизнесмени, които по една или друга причина не се харесват на управляващите, избират се определени медии, политици – нищо чудно да станат и неудобните адвокати предмет на такива репресии. По-лошо от липсата на каквато и да е борба срещу престъпността е избирателното прилагане на закона срещу неудобните.

Това задълбочава недоверието и чувството за несправедливост, вместо обратно.

- Смятате ли, че управляващите имат вина за състоянието на законите, регулиращи правната ни система? Беше ли прав бившият правосъден министър Христо Иванов да напусне правителството, несъгласявайки се с провежданата съдебна реформа?

- Въпросът е риторичен. Тези закони са приети от управляващите. Щях да кажа от парламента, но сега парламентът е превърнат в някакъв придатък, нещо като ненужен апендикс, към изпълнителната власт.

Така че, разбира се, тези закони те ги правят и те са отговорни за техните дефекти, но те много умело се възползват от тези дефекти, така че, проблемът е за гражданите.

Разбира се, че Христо Иванов беше прав като напусна. Според мен, той изобщо не трябваше да влиза в тази завера, защото беше ясно как задушливата прегръдка на Бойко Борисов ще лиши от живот всеки опит за вътрешна опозиция от страна на десните, които влязоха и подкрепиха правителството на ГЕРБ.

- Споменахме за протестите, които се организираха. Смятате ли, че властта може да се уплаши от гражданското недоволство?

- Властта няма да се уплаши, защото тя е арогантна и самодостатъчна. Тя не мисли за обществения интерес, а за своите интереси – политически, икономически, корпоративни, и за това да има кой да им пази гърбовете.

Тя няма да се уплаши. Понякога тази власт проявява една особена суета, затова може, за да има интрига и за да се създаде илюзия за състезание и конкуренция, да измъкнат някой фиктивен конкурент.

Самият начин на стартиране на тази процедура с един кандидат, показваше загуба на тази нужда от външно приличие. Преди да бъде осъществен изборът на Цацаров преди години, бяха издигнаха две кандидатури, които се състезаваха с него. А тук виждаме как истината ни се поднася съвършено гола – „това е човекът, ние сме си го назначили, от вас остава да наблюдавате формалния театрален акт на провеждане на процедурата по избор”. Единодушно, 11 прокурори го предложиха, министърът покорно мълчи, остава единствената надежда в президента, който със свой указ трябва да завърши сложния фактически състав на избора на главен прокурор.

До неделя по обяд се надявах, че това може да стане – един достоен български генерал може да се противопостави на назначението на главния прокурор. Но слушайки по радиото, чух един от неговите най-близки съветници да тълкува високия наратив на Гешев и да показва колко мъдри са неговите прозрения, че не е толкова важно разделението на властите, колкото тяхното единодействие.

Така че, след като това беше позиция на един от най-приближените съветници на президента Радев, според мен, и от там не можем да очакваме коректив и вразумяване на ситуацията.