Новини

Мъж на раждане

Припадам възможно най-мъжествено

Публикувана: 19 Октомври, 2019 16:00
17 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2802
Мъж на раждане
Снимка: Shutterstock
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 4.1 от 11 гласа.
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Варна 2019 г. Един приятел ми звъни от Одеса, че корабът му закъснявал, а жена му раждала. Да съм идел за подкрепа – нямало кой друг. Съгласявам се по благородни причини, една от които е, че после ще ме черпят. Целувам на вратата котката Ивелина и заминавам. На гише в родилното ме посреща сестра – к’ъв съм бил, к’во съм искал. Обяснявам, но тя ме прекъсва – всички мъже сме били еднакви, горкото ми дете с такъв безотговорно закъсняващ татко. Докато отричам, че съм бащата, тая ми изкрещява – „Надолу по коридора, втора родилна зала.” Пред залата ме посреща друга сестра – „Кой си ти, бе?” „Семеен приятел.” „Ъхъ... значи бащата.” Разлиства някаква папка – „Тука пише, че е платено да присъстваш на раждането. Айде, влизай пред мене.”

Докато се дърпам с все сила, сестрата ме наблъсква пред огромен умивалник. Вече чувам виковете на родилката и почвам да се страхувам. Опаковат ме в найлонови дрехи и маска. Влизам треперейки. Бъдещата майка е тъмно червена, с потна сплъстена коса и изпъкнали навън очи, а си я спомням като много хубаво момиче: „К’ъф си ти, бе?” „Кольо, ма Танче, дето с мъжа ти пием на Еврофутбола.” Следва мощна контракция – не искам да виждам каквото и да било да излиза от когото и да било. Треперя още по-силно. Несъзнателно поглеждам надолу. Боже, пришълецът идва...!!!

От цепнатината тече слуз, а покрай нея прозрачни ципи. Става ми лошо – сигурно кръвното ми е три хиляди. Родилката ме успокоява и вика да съм дишал. Появява се цялото. Май ще правя мозайка. Докторът потръсква бебето надолу с главата, а от устата му тече още слуз. Пред очите ми става тъмно като в торба с кайсии. Припадам възможно най-мъжествено. Понасят ме на съседното легло, дават ми някакви хапове, бият ми инжекция. Смело продължавам да наблюдавам, като си крия очите. Това бебе не прилича на тия от филмите. Там новородените са едни розови, усмихнати, разговарят свободно по различни теми. Това е сбабичосано, очите му подпухнали от киснене в корема, цялото ярко лилаво и мазно. Главата му сплескана, косата като потна мишница, цялото прилича на стафида с малки пипала. Полагат го на рамото на майката, а то врещи. Чак сега виждам пъпната връв – излиза като дебел кабел отдолу. Аз пъпна връв съм гледал по филмите. Тя е тънка, розова и весела. Тази е синьо-зелена, набъбнала, блажна, с тлъсти вени и прилича на черва. Докторът я захваща с две метални щипки, после вади ножица... Преди хладнокръвно да припадна за втори път, дочувам от Таня: „Браво, Кольо – справи се страхотно!”

На другия ден се събуждам по обед. Хакнали са ми абокат, система, облечен съм с болнична нощница... всичко нормално. Преместили са ме в стая заедно с родилката, щото ги е домързяло да ме разкарват по етажите. Другата лехуса кърми – Исусе, вече всичко ѝ видях на тая жена. Онова е позаприличало на човек, но не много. Питам го кой отбор е... мълчи... детска му работа. Щели да го кръстят Огнян на мен (от четвъртата ми буква). Една такава гордост струи от мене, как храбро се справих в тежката ситуация (родилката също се представи чат-пат добре, но нейната задача беше далеч по-маловажна). Дали ще ми дадат медал от общината... или безплатни дърва!?

Адски ми се тютюнопуши. Намирам си цигарите, но Таня ми казва, че в болницата не се пушело. Егати държавата! Взимам си принадлежностите и стойката със системата. В коридора на родилното е хаос – изнервени бащи, радостни роднини, майки с кърма за недоносените, някой се кара с персонала... явно е часът за посещения. Тръгвам по нощница към изхода, търкалям системата. Постепенно настава мъртвешка тишина – всички са ме зяпнали с облещени очи (само сестрите коварно се подсмихват). Минавам между хората, а те замръзнали ме гледат в лигава кататония. Почти до вратата един младеж ме спира: „Как беше, приятел!?” „Ъъъ... ми добре мина...” Какво да му отговоря на човека...

Автор: Никола Крумов, Фейсбук

Поставете оценка на статията:
Оценка 4.1 от 11 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
София
1 Отговор
Отдавна не се бпх смяла така. Не е лесно да ставаш татко и да видиш отрочето ти как идва на бял свят.

Коментиран от #2


Оценка:
-1 +18

русенец
2 Отговор

До коментар #1 от "София":


Този не е бил таткото, а командирован от таткото да изгледа това тайнство. Друг е въпросът, че не вярвам един нормален мъж да пожелае друг мъж да гледа как жена му ражда, но нейсе. Определено написалият тази небивалица има някакви белтристични заложби!:)))

Оценка:
-0 +21

Алфа Вълкът
3 Отговор
Видиш ли как излиза лапето, повече няма да искаш да правиш секс с жена си. Тоя хитро прекарал авера си.

Коментиран от #5


Оценка:
-6 +17

До1 София
4 Отговор
Вярно, бе, работата на майката е маловажна.

Коментиран от #6


Оценка:
-1 +5

София
5 Отговор

До коментар #3 от "Алфа Вълкът":


Ако беше така жената след първото раждане няма да помисли за второ. Но всичко се забравя, колкото и тежко да е било раждането. А

Оценка:
-0 +8

София
6 Отговор

До коментар #4 от "До1 София":


Никой не отрича ролята на жената, но тук е за бащите желаещи да присъстват на раждането.

Оценка:
-0 +4

Аз бях
7 Отговор
Когато жена ми ( Бог да я прости) роди дъщеря ми , чувството е уникално , сълзи ми потекоха като я видях за първи път , невероятно нещо ...

Оценка:
-0 +9

Патил
8 Отговор
Ааааа не пичове-никога повече...Аз се изльгах по акьла на мойта патица да ида на раждането на синьт ни-било дошло от Запада,било модерно,затвьрдявала се врьзката и куп още идиотии...Ама мойта като каза"абе щом идва от Запада-значи е добре"--и аз се сьгласих.В подробности няма да изпадам(в статията са описани добре-даже много неща са спастени) --аз не припаднах,все пак сьм израснал в дивите 90-те в зората на демокрацията и сьм виждал доста неща,ама 4-5 месеца след раждането не можех да погледнем жената-в оня смисьл-нали се сещате...Та понякога ми идеше да я ошамаря дето ме накара да отида на раждането-ама леко полеко ми мина...Та оттогава сьм и забранил да ми говори за раждания и тем подобни.И реших за мен си-никога баце повече-ама никога...Май..та им на западняци и разни моди...

Коментиран от #10


Оценка:
-2 +16

6568
9 Отговор
тази парола всички врати отваря
Кольо, ма Танче, дето с мъжа ти пием на Еврофутбола

Оценка:
-0 +2

456
10 Отговор

До коментар #8 от "Патил":


Страшно ме размя. Евала ти.

Коментиран от #11


Оценка:
-0 +7

Патил
11 Отговор

До коментар #10 от "456":


За теб смях брат-ама за мен си беше истински шок.Само като видях мойта как се беше "опулила като вампир в сухо дьрво" и какьв "пришалец " излезе от нея ,ми идваше през стената да избягам.А пьк доктора ми вика-"я какьв богатир сте направили бе...почти 4 кила е"... а реално виждам малко копие на Вейдьр в рьцете му--абе мани ...Айде лека вечер-че пак се сетих за това и тая вечер жената ще е на сухо...

Коментиран от #14


Оценка:
-0 +12

Йозеф
12 Отговор
Забравил е автора да спомене, че родилката поради силните напъни се насира по време на раждането, ако не са и направили клизма, за ваденето на плацентата и още куп все хубави нещица 😂😅😂. За това-секцио, после жената си остава тесняк, без шевове до коленете, а и бебока не е със сплескана глава от преминаването през родилния канал.

Оценка:
-2 +7

Димов
13 Отговор
Много благодаря за смеха. Имах нужда. Авторът пише страхотно.

Коментиран от #15


Оценка:
-0 +3

456
14 Отговор

До коментар #11 от "Патил":


Евала. Живи и здрави да сте, и още "пришълци" да имате. И не наказвай жената като я оставиш на сухо, да не е кисела утре. 😉

Оценка:
-0 +2

Колев
15 Отговор

До коментар #13 от "Димов":


Никола Крумов е съвременен автор, вече има издадени 2 книги. Може и да са станали 3. Не препоръчвам да се четат в метрото и въобще на обществени места - смях с глас от корица до корица.

Оценка:
-0 +1

Xa xa xa
16 Отговор
Мой авер стоеше вън на паркинга в колата дърпаше линий и пафкаше масета,а жена му вътре ражда..... новата модаааа

Оценка:
-0 +0

Как се смя
17 Отговор
Това приключение ме разплака от смях. Много иронично и забавно е написано, аплодисменти за автора.😂😂😂

Оценка:
-0 +0

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Трайчо Трайков
Трайчо Трайков за обвиненията срещу него
Прокуратурата действа не като държавна институция, а като "кафява медия""

Още бисери