Промяна няма да има

Преминаха поредните жалки (уж) избори. Фарсът „избори“ се илюстрира великолепно от: (1) поредното закупуване на гласове с цена до 400 лв., което си е като „традиция“ (справка: местата с най-висока избирателна активност, вероятно); (2) великолепния вътрешен и външен (най-вече от Турция и Северна Македония) изборен туризъм, благоприятстван от циганското лято,; (3) неприкрития страх в доста от по-малките градчета и села, в които царуват мутри и богаташи и т. н.

Защо са толкова важни тези местни избори, в които се включиха точно 36 251 кандидати, концентрирани в 66 партии и коалиции? Причината е повече от ясна и очевадна: пред общините минават огромна част от финансовите потоци, а те се насочват в „правилната посока“ именно от кметовете и общинарите. „Насочването“ към съответните изпълнители и подизпълнители съвсем не е безплатно, „бенефициентите“ имат чудесни добри практики за обратно разплащане с поръчителите. В случая не става дума само за победителите от политико-икономическата групировка на сегашните властващи – ГЕРБ, а за практика със сериозни 30 годишни корени – и от СДС, и от БСП, и от ДПС, и от който се добере до кацата с мед.

Който и да дойде на власт, иска цялата, цялата Власт! И понеже огромната част от „овчето стадо“ (както го наричат известни класици-социолози) е отвратено от онези, които отначало твърдят че „слуги, слуги му трябват на този народ“, а после го лъжат като разпрани, то или ходи да гласува на инат (например, за независимия Бонев в София), или въобще не си хаби времето да гласува.

На предходните местни избори през 2015 година избирателната активност е била 40.83%, като в София е била едва 17.89%. На сегашните избори отново партията на негласувалите води убедително – над 50% са.

ГЕРБ (Борисов) продължава да печели убедително; поне докато е Борисов начело, след това вероятно ще дублира известния възход и падение на СДС. Но СДС навремето имаше идеи за промяна и разпознаваеми личности, сега ГЕРБ има само имиджа на Борисов. Впрочем, онези, което твърдят че ГЕРБ и Борисов са и ще са „десни“, може сериозно да се позамислят: ГЕРБ наистина реализират големи национални проекти, а самият Борисов се старае да открива завод след завод, понякога и два пъти; освен това, по време на управлението си Борисов вдига неизменно минималната работна заплата (въпреки овайкванията на „работодателите-капиталисти“), повишава минималната и максималната пенсия, вдига заплатите на учителите и държавните служители – нещо лошо? Вярно е, че ГЕРБ управлява в европейски комфорт, вярно е че след 2007-2008 г. не е имало икономическа криза, вярно е че харченето на европейските и държавните средства е без сериозно взиране от страна на контролиращите органи, вярно е че главен прокурор се „избира“ по правилен начин. Но по отношение социално-икономическото развитие ГЕРБ има определени успехи, макар и без да постигне необходимото догонващо развитие в ЕС.

Засега ГЕРБ (Борисов) има един основен опонент по отношение на грешките и дебелоочието в някои свои „нездравословни“ решения, и това е президентската институция, още по-точно – Румен Радев, а не бившата социалистка Илияна Йотова, която остава доста кротка. Но и сам летецът е воин, може и без ескорт. Удивително е неговото постоянство, въпреки масовото убеждение че дума дупка не прави на герберите.

Основната партийна „опозиция в бяло“ (както си въобразява че изглежда в очите на хората) – БСП, не успява да се впише успешно на политическия пазар. Въпреки че и в нея има разпознаваеми лица, БСП не посмя да издигне свой кандидат нито за президент, нито за шеф на парламента, нито за кмет на столицата. Затова: „когато печели, печели обществото заради БСП, но когато губи – не губи БСП, а само обществото, което неблагоразумно е отхвърлило подкрепения кандидат“ – това е лайтмотивът на PR-а на БСП. Това е само индикатор, че партията (наричана „социалистическа“) има тежки проблеми както с кадровия си състав, така и с вътрешното обсъждане на кандидатурите, а (с извинение, моля) и с лидерството на партията. Да, първият човек на БСП е „острие“, Мая Манолова също е външно нахакано „острие“, но само с остриета и шумотевици нещата не се получават. Ще си позволя да добавя, че някои от „представителите“ на висшето ръководство (които сноват по медиите и които също се мислят за „остриета“) от време на време си позволяват да се изпускат със слова, които не подхождат на средната и на по-високата култура, а това не се харесва на по-интелигентния избирател. БСП е в системна криза, което е лошо за страната – властимащите нямат силна идейна и личностна заплаха. Беда!

Що се отнася до ДПС, то там нещата са кристално ясни. ДПС е винаги на трапезата, а не е недохранено детенце на политиката. Както лакомията е присъща на „бизнесмените“ от тази политико-икономическа групировка, така и баснята за заплахата и крехкостта на „етническия мир“ е редовно експлоатирана. И осребрявана отново и отново. Така ще и в бъдеще, докато някой по-ербап не им каже къде зимуват раците.

За парламентарните и правителствените гарнитури на ГЕРБ не си заслужава да се говори, те самите със сигурност съзнават колко жалки са в очите на избирателите. Но са печеливши край едноличния властелин, все пак.

Така че ни чака едно по-успешно (пак корумпирано – в широкия смисъл на понятието „корупция“) бъдеще! Съществена промяна скоро няма да има. ГЕРБ е циментиран във властта.

И все пак, ако отвътре нещата не вървят, да не забравяме че след малко ще се размърда Лаура Кьовеши, която в състезание с доста други ръбати кандидати за прокурори, се оказа първият европейски главен прокурор (и тук не може да подминем „избора“ на нашия главен прокурор – без конкуренция)! В ЕС също стават интересни размествания на пластовете, които ще се ускорят след евентуалния край на сериала Брекзит. В САЩ през изборната година може също да се случи поредното чудо (самият избор на Тръмп бе наричан „чудо“!). Наблюдавайте, например, изявите на Тулси Габард, която размаза безпардонната Хилари Клинтън, също така Бърни Сандърс, а и самия Тръмп – политиката се динамизира, просто казано.

Така че 99% от промяната на България в бъдещето вероятно ще бъде индуцирана отвън, а 1% – отвътре. Та кой е този 1%?!